„Хитрата сврака“ се подхлъзна след отварянето на целофана с досиетата

Истинска ли е бурята с новата порция разкрития за досиетата на ДС или е предизвикана в тренажора на властта за отвличане на вниманието на пасажерите в Титаник ? Отговорът е различен в зависимост от това кой е в спасителната лодка, кой я клати и кой се дави.

Темата отново има твърде много аспекти, но ще засегна само един: за хитрата сврака. В преносния и в почти буквалния смисъл по отношение на онази символична сврака на Йордан Радичков, която беше взета на въоръжение от червената пропаганда и още се употребява за украса на рубриката им “ Ние пак сме тук”.

Някои другари и другарки не искат и не могат да повярват, че не са тук завинаги и няма вечно да контролират отприщените от тях процеси. Така стана , когато бутнаха своя вожд Живков по стълбите, а той повлече след себе си самите стълби. И зейна за тях страховита пропаст. Самият др. Горбачов, спонсорът на българската демокрация, не си представяше ужаса на властовия разпад, който носи свободата през открехнатата от него врата на гласността, помела в крайна сметка самата съветска империя.

В разгара на тройното им блаженство, когато коалицията им беше тройна, и им се виждаше трайна, а имаше също триединство между президентска, парламентарна и изпълнителна власт, другарите решиха да разопаковат целофана с екскремента (по определението на Борисов за вътрешната политика) и да насочат миризмата в желаната от тях посока. И успяха, но конюнктурно.

Идеята да бъдат отворени досиетата, която получи смайващо неочакван подтик тъкмо при управлението на Станишев, целеше простичкия ефект на неутронната бомба: гръмва скандалът и от него избирателно загиват морално само разобличените синеещи привърженици, докато червените дефилират победоносно целите в бяло. Защото за синеещите е позор, а за червендалестите е въпрос на гордост да имаш досие.

Но не всичко просто е гениално. Иначе повечето ни ръководители в нашия живот щяха да са гении.

Оказа се, че другарите, които измислиха тази хитрост със снесения запъртък в синьото гнездо, се насадиха на пачи яйца. И сега реват от яд, когато бумерангът им се връща.

Тази история е особено поучително за др. Първанов и неговото сричане на азбуката. Който е казал “а”, няма да може да спре само с “б” и “в”. Голямата заблуда на такива като него, които сега се жалват от разкритията за спотаените им на дипломатическа служба “колеги”, е в чувството им за недосегаемост, създадено от дългото пребиваване във властта. Нямаха достойнството, желанието и намерението да решат този проблем на принципна основа, а искаха да го оседлаят. Но се подхлъзнаха при отварянето на целофана.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/