Иван БедровИнтервюта, открити писма, назначения, откази за назначения… На пръв поглед отношенията между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов са си скандал като всеки друг. Но само на пръв поглед.
Досиета, доклади, посланици, оставки, гняв, срам… На пръв поглед и историята с посланиците, които са били агенти на бившата Държавна сигурност, си е скандал като всеки друг. Но само на пръв поглед.
В тези два скандала има една добра новина. Дори много добра новина - виждаме кой каква позиция заема, т. е. приближаваме се до отговора на въпроса “кой кой е”.
Необичайното е, че тази добра новина беше формулирана от един военен - министъра на отбраната Аню Ангелов. В епистоларно-вестникарската размяна на реплики с президента той написа следното: “От изложените тези в интервюто на президента Георги Първанов съм съгласен само с едно, в което той е напълно прав: ние не просто спорим, но и се оказва, че имаме фундаментални различия относно концепцията за развитие на Българската армия.” За това става въпрос - има фундаментални различия. По тях се говори публично и гражданите наистина научават повече. Когато дойдат избори, всеки ще реши кое фундаментално различие е неговото. Така работи демокрацията. И затова имаме добра новина.
Скандалът с посланиците агенти е още по-стимулиращ за нормалната политическа среда. Министърът на външните работи Николай Младенов написа: “В мен се заражда един голям гняв и решителността ми става непоклатима.” Премиерът Бойко Борисов каза: “С тези хора трябва да се разделим”. Синята коалиция призова за отзоваване на всички. Изключително здравословно е да разбираме какво казват политиците. В този случай няма увъртане и разбираме ясно. Много ясно.
От другата страна застана президентът Георги Първанов: “Категорично бих се противопоставил на лустрацията, на чистката по политически причини.” Псевдонимът Гоце прави подобна реакция много лесна за прогнозиране, но освен това реакцията е ясна и категорична. Точно като реакцията на БСП и ВМРО, които призоваха “българските дипломати да бъдат защитени”.
Фундаментални различия. По фундаментални въпроси. Присъствието им в обществото е наистина е добра новина, защото мълчанието и привидното съгласие са най-краткият път до диктатурата.
Е, има и място за намигване. Като например репликата на президента по адрес на премиера: “Ако Тодор Живков е бил добър държавен ръководител, защо дипломатите от този период насам да са лоши.” Въпреки, че от устата на президента тази реплика звучи цинично, тя е вярна. Така де, новините не може да са само добри.
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/