АБВ на (з)аверите е Абвер

Малцина обърнаха внимание на една реплика на президента Георги Първанов в речта му при представянето на “АБВ”, който предлагам да наричаме Абвер, защото е класическа завера на авери, абевето на заверите.

Някак между останалите нахални претенции, сред които самохвалните оценки за собствената си последователност(!), Първанов пробута фразата, че бил готов да се бори на полето на …морала. И сякаш някой в залата би му възразил, той изгледа предизвикателно аудиторията от внимателно подбрани субекти, които приличаха на онези пратеници на прочутия болшевишки конгрес, който бурно аплодират Сталин, а той добродушно се цели в тях с току-що подарената му ловна пушка. След което вкупом ги лашка по концлагерите и ги разстрелва.

Там е работата, че Първанов се перчи пред удобна публика. Лесно е да искаш от Абвера да ти козирува, след като си подбрал “лейтенантите” насреща. Досущ като при друга негова знаменита реч в НДК, когато в пълната с офицери и дипломати най-голямата зала в България, готвещият за нов президентски мандат Георги Първанов благоволи да признае за досието си. И го направи с думите и аргументите, които всички следващи след него изобличени другари повтаряха като мантра: “гордея се и пак бих го направил”. С тази своя тогавашна изява държавният глава на европейска България легитимира ДС със задна дата и отправи послание към България и света, което по своята неморалност може да се мери само с подобните прояви на руския му аналог Владимир Путин.

Ето че все пак настъпи времето Първанов да бъде предизвикан на полето на морала. Но не в собствената му среда, селектирана по неговите критерии, а в национален и международен мащаб. Ако му позволят да се измъкне и този път, виновниците за това ще споделят историческа вина за нереформирането и немодернизирането на България. Самият Първанов отлично схваща това и като настъпана пепелянка хапе Борисов по най-болното място в неговата ахилесова пета – живковизма на бившия охранител на Тодор Живков, от когото първановци се отърваха, за да ни се натрапят с лукавството и живковската гъвкавост, характерна за самия “късен Живоков”. Нима Тато не заговори на финала преди провала, че “социализъмът е едно недоносче” по същият начин, по който сега Първанов се опитва да ни възражда, сякаш и двамата нямат отношение към тежката бременност на България с проблеми, създадени под тяхно ръководство, че да бъдем израждани като граждани, но недоносени? И точно Абвер ли е кувиозът?

Ако Борисов е искрен, че иска да се сбори с Първанов на терена на морала, на който го атакува вербално в рамките на скандала с посланиците, трябва да даде личен пример. Иначе се получава като във вица за Брежнев, който изхвърлил от самолета американския президент , вместо да скочи, когато му дошъл редът да спаси падащата машина след теглене на чоп. Вярно е, че Борисов изтегли чип, при това нереформиран. Но ето че е време да извърши нещо принципно важно- доста повече от строежа на магистралите и детските градини.

След като Борисов изисква (правилно) от посланиците, свързани с ДС, да си подадат оставката като морален жест, няма логика и морал в това да заявява, че щял да уволни своя министър с подобна зависимост ( обявена от комисията, а не призната от Божидар Димитров, както Борисов внушава), “при едно условие” – каквото и да е то. Защо за Димитров да не важи изискването за морален жест, както за посланиците? Да не говорим, че да се очаква от Първанов да уволни собствените си съветници и другари, изпратени по света, е като да очакваш от Абвера да се превърне в Корпуса на мира.

И няма да има мир, докато има Абвер, а насреща му няма никой.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/