Гласът на камилчето

Чудя се на колегата Явор Дачков как общува толкова често и ползотворно с бъдещия участник в президентската надпревара таен ексагент Номер 1 Алексей Петров.
Сигурно с времето между тях се е получила онази особена симбиоза, в която двама се разбират почти без думи. Ето, в последния брой на в. „Галерия" излезе едно интервю, почти на цяла вестникарска страница, в което въпросите на колегата заемат доста повече страничен обем от отговорите на интервюирания. Дачков е вестникар и много добре знае как се манипулира и пълни интервю, след като оня отсреща ти казва точно какво да напишеш.

На мен ми отне около час и половина лицето Алексей Петров да отговори на 4 въпроса, като непрекъсното консултираше формулировките с адвокатка. Поводът бе инициативата на проф. Милен Семков да организира инициативен комитет, който на 1 януари догодина да подкрепи Петров за евентуалното му участие в президентските избори през октомври. Новина Петров не произведе, нямаше какво да каже, освен общите фрази, с които забаламосва медиите, за да му обръщат внимание, а дълбока мисъл на стратег, който планира действията и изказванията си три хода напред, не усетих.
Може би съм много прост

Но и простият е в състояние да разбере, че пред него е някой, който страда от остър Наполеонов комплекс за незаменимост и величие.

Погледни Петров, сещай се за Бойко. Между другото откровението на първия арестант в държавата пред колегата Дачков звучи със заглавието „Познавам по-добре Бойко от сестра му и жена му" (няма значение коя му жена, б.р.). Тук се усеща една особена интимност на знанията един за друг, която много скоро може да избликне в публичното пространство. Надявам се, че още има паметливи хора в медиите, които да припомнят какво говореха двамата след убийството на един техен общ познат (Т. Толев) преди години - че са имали обща фирма, която никога не е заработила и пътищата им се разделили. Сега обаче ситуацията е друга - единият е първият политик в държавата, другият първият й арестант, но с амбиции и той да стане политфактор. Като такъв съвсем на скоро на пресконференция в София прес се заяви не кой да е, а и обвиняваният за главен ислямски елемент в България, Али Юзеиров. И той ще е конкурент в „президентската надпревара" с екипника Алексей Петров. За това се сетих между другото.

И нещо друго искам да споделя

Чаках да свърши днешният работен ден. "Колегата", както се наричаше Алексей Петров при двете ни срещи, бе съобщил на колежката, която контактува с него, че тази седмица ще си оправи финансовите отношения със София прес. Екип на агенцията организира на 26 ноември пресконференцията на гражданина под домашен арест в дома му на ул."Арарат" 12. После София прес му разпространи сред медите споменатото вече куцо „интервю". И тази седмица обаче мина, а позивна от "главата на Октопода" не се получи. Ако някой не знае, София прес е агенция, която организира медийни събития срещу ясно формулирани и открито посочени тарифи. В това няма нищо тайно и нищо скрито. Няколко стотин клиенти с най-различни физиономии, цели и стремежи (от Министерството на правосъдието през "Анимус" до бившия мултак Пламен Николов и Али Юзеиров) потърсиха услугите на София прес през последните 3-4 месеца и най-коректно си платиха сметките. Гражданинът Петров явно няма такова намерение.
Халал да са му парите, които дължи на екипа на София прес. Не ми е работа, но не препоръчвам на никой в медийния свят и ПР - агенциите да се заема с медийно обслужване на изявите на Алексей Петров.
А той самият със спестенете кинти може да си купи силно необходимите му подписи за инициативния му комитет. А, ако мисли и за партия, тогава няма да му стигнат и за един измекяр, който да му ходи по чорапки на паркета му за 38 000 лева.

Ако гражданинът Петров се почувства обиден от това, което съм написал, искам да го улесня. Всеки ден се трудя на ул."Славянска"29 и се прибирам с тролей N 2.
От: http://frognews.bg/