Иво ИнджевЗа първи път българската държава се произнесе по статута на Паметника на съветската армия в София. Ето отговора на министерството на културата на писмото на инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, в което предложихме министерството да приюти паметника в планирания от министър Вежди Рашидов музей на комунизма.
„Уважаема г-жо Маринова,
Във връзка с предложения проект за демонтиране на паметника на Съветската армия, заведен в Министерството на културата с № 05-00-0028/24.11.2010 г., Ви информирам за следното:
По смисъла на Закона за културното наследство паметникът на Съветската армия не е недвижима културна ценност.
Като монументален паметник, намиращ се на територията на гр. София, той е на разпореждане на Столична община.
Препоръчваме да адресирате представения проект към съответната институция. Адрес: Столична община, ул. Московска № 33, София 1000.
д-р Тодор Чобанов
заместник – министър“
Българското министерство на културата смята, че паметникът на съветската армия “ не е културна ценност” и ни препраща за решаване на проблема с демонтиране на този паметник към столичната община, която определя като стопанин на обекта. Край на мъглявите препращания за собствеността, с които защитниците на комунистическата символика от години манипулират обществото! Готвехме се да водим съдебни дела за този статут, но се оказахме улеснени.
Формулировката на министерството е направо епохална ( не се шегувам). Защото в договора за дружба и приятелство между България и Русия от 4 август 1992 г. в т. 14 се говори за осигуряване на взаимен достъп до военни гробища и костници (което не засяга този паметник) и за “културно исторически ценности” по отношение на които всяка от подписалите страни е свободна да предприеме мерки след КОНСУЛТАЦИИ. А според тълкуванието на министерството паметникът не е и историческа ценност.
Българското министерство на практика признава сега, че този монумент е единствено и само идеологически знак на комунизма, какъвто беше и демонтираната петолъчка над Партийния дом. Това е забележително. България по този начин едностранно определя статута на паметника като “никакъв” от гледна точка на отношенията ни с Руската федерация и с това отпада най-голямото “притеснение” за демонтиране на паметника.
Набирам кураж да посъветвам отново властта от факта, че ме послуша, когато й обърнах внимание да не чака президентът Първанов да отзовава посланици от дългия списък на ДС, за да освободи като реципрочна мярка от поста му министър Божидар Димитров заради агентурното му минало. Речено-сторено: оставката му днес вече е приета. Божидар Димитров се връща на поста директор на Национално историческия музей ( НИМ).
Като убеден привърженик на реформите правя следващо предложение: да бъде спряно финансирането на музей на комунизма по линия на министерството на културата и паметниците на комунизма да бъдат преместени на територията на резиденция “Бояна”, където се намира НИМ. Там има огромна територия на открито и сграден фонд с необятна площ. Със спестените от нов музей средства да бъде извършен демонтажът и транспортирането на Паметника на съветската армия на отговорно съхранение в Бояна под вещото ръководство на директора Димитров. След като мавзолеят на Димитров беше заличен, това ще е справедлива компенсация за носталгиците, които ще могат да посещават паметника в неговата нова и бих казал – естествена среда, където витае духът на българско-съветската резидентска дружба.
Елате на 9-ти януари 2011-та година от 11 часа пред паметника на светската армия в София да изразим отношението си с шествие и жива верига около най-големия символ на лъжата в България!
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/