Европейската комисия (ЕК) е отхвърлила прозвучалите от Източна Европа призиви за въвеждането на така наречения закон за двойния геноцид, съгласно който отричането на престъпленията, извършени от комунистическите режими, би се признавало за престъпление, по същия начин, по който в много страни от ЕС е забранено отричането на Холокоста, твърди британският вестник "Гардиън" в кореспонденция от Брюксел.
Миналата седмица в писмо до еврокомисаря по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг шест страни от Централна и Източна Европа, сред които България, призоваха ЕК да даде справедлива оценка на тоталитарните режими и да обърне внимание на престъпленията на комунистическите власти. Писмото е изпратено в момент, когато комисията се готви да представи своите изводи за престъпленията на тоталитарните режими и да даде оценката на ЕС за тях.
Министрите на външните работи на Литва, Латвия, България, Унгария, Румъния и Чехия искат да се наказва публичното одобрение и отричането на престъпленията на тоталитаризма. Те смятат, че отношението към престъпленията на комунизма трябва да е в съответствие със стандартите, по които се отнасяме към престъпленията на нацистките режими, по-специално в страните, където действат закони за отричането на Холокоста.
В доклад на ЕК, който предстои да бъде огласен тези дни обаче се казва, че мненията по този въпрос се разминават твърде силно и че Брюксел няма законни основания да действа, твърди "Гардиън".
"Няма консенсус по този въпрос. В различните страни от съюза имат по него крайно различаващи се подходи", казва пред вестника говорителят на комисаря по правосъдието Матю Нюман. По думите му комисията се е отнесла "много сериозно" към проблема, но "на този етап не са изпълнени условията за внасяне на подобно законодателно предложение". Говорителят добавя, че "комисията ще продължава да разглежда този въпрос".
Страните от Източна Европа посочват, че ЕС има възможност да приема закони, свързани с "особено сериозни" престъпления на наддържавно ниво, а и в миналото е приел отделно решение, даващо възможност за формиране на правила, отнасящи се до расизма и ксенофобията.
Еврокомисията обаче не вижда нито един юридически инструмент, в който да се споменава тоталитаризма, и отрича идеята за двойния геноцид. "Основното, разбира се, е че те са вършили кошмарни неща, но комунистическите режими не са били насочени срещу етническите малцинства", казва Нюман.
Литва, чийто външен министър оглави кампанията за приемане на новия закон, смята, че разбирането на ЕС за геноцид трябва да бъде разширено и да включи престъпленията срещу групи хора, определени на базата на "обществено положение или политически убеждения".
"В първите години на съветската окупация Литва губи повече от 780 хиляди жители. 444 хиляди бягат от Литва или са репатрирани, а 275 697 души са отправени в ГУЛАГ или в заточение. 21 556 борци от съпротивата и техни привърженици са убити, 25 хиляди загиват на фронта", казва пред "Гардиън" прессекретарят на представителството на Литва в ЕС Андриус Грикенис.
Като паралелен пример, той привежда факта, че от нацистите и техните помагачи в страната са били убити над 200 хиляди граждани с еврейски произход.
В ЕК изпитват безпокойство и от това, че се засяга крайно нееднозначна тема. Редица западни страни в съюза са против това предложение, предполагайки, че то представлява зле замаскиран опит за реабилитация на местните колаборационисти, докато на изток антисемитизмът остава актуален проблем както на улицата, така и в медиите.
На 25 ноември посланиците в литовската столица Вилнюс на седем страни от ЕС, включително и Великобритания, изпратиха на президента на страната писмо, в което изразяват протест против вестникарска статия, подписана от историка от Министерството на външните работи Петрас Станкерас. В нея Холокостът бе наречен "легенда".
В писмото се изразяваше и протест срещу съдебно решение от май, в което свастиката се признава за "традиционен литовски символ", докато в същото време "се правят коварни опити за приравняване на уникалното зло на геноцида срещу евреите със съветските престъпления срещу Литва, които въпреки мащаба си, не могат да бъдат преценени като еквивалентни нито като намерения, нито като резултат", пише "Гардиън".
От: http://mediapool.bg/