Свободата днес и тук 10 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Видовден

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Константин Павлов

За миг, благодарение на WikiLeaks и кибер-прометея Джулиан Асанж, масите усетиха какво е да се случи Видовден и какво значи да пиеш от извора. Вкусиха глътка от божественото. Вкусиха от ВЛАСТТА.

Колко неизбежно беше това и какво ще им причини? Беше абсолютно неизбежно и беше предрешено от един друг закон, формулиран през далечната 1965-та година.

Това е законът на Мур, който, преведен на обикновен език, гласи, че изчислителната мощ на процесорите се удвоява на всеки 18-24 месеца.

Какво означава това? Ако си представим защитената информация като крепост, а интересуващите се от нея хакери и граждани като обсадна войска, то законът на Мур казва, че на всеки две години оръдията на обсадата стават два пъти по-мощни. Всеки тинейджър днес носи в джоба си повече изчислителна мощ от всички мазета на БАН през 1981-ва година.

За да запазим информационните стени толкова здрави, колкото са в момента, парите, които хвърляме за тях, трябва също да растат в геомертична прогресия. Дългосрочно и дори средносрочно, това е напълно невъзможно, дори ако печатаме пари.

Ако преди 45 години Асанж беше тръгнал да изнася стотици хиляди документи от Държавния департамент, камионът му със сигурност щеше да събуди подозрения у охраната.

Властта се крепи на монопола върху насилието и на монопола върху информацията. В този смисъл, Джулиан Асанж е прав, наричайки всяка власт „заговор на конспиратори“. Кое е по-важното?

Горбачов започна перестройката в СССР с гласност — с разбиване на партийния монопол върху информацията. Опитът на противниците му за преврат през 91-ва показа, че монополът върху насилието не е достатъчен, за да се удържи властта.

Но, всеки технологичен прогрес идва на някаква цена – цената на ядрената енергия е ядрената бомба и Чернобил, цената на демокрацията е политическата коректност, цената на индустриалната революция е опустошаването на селото, а цената на глобализацията – глобалната уязвимост.

Цената на класическата държавност е конспирацията на елита.

Защо тогава, ако прозрачната държава е нашето неизбежно бъдеще, се провежда хайка срещу Асанж и WikiLeaks?

Защото се преразпределя власт. Защото вкарва във властта нови, неизвестни и неконтролируеми величини. Защото матрицата на властта реагира на убождането и на първите капки кръв.

Както с много други прогресивни явления, ако нормалните хора не осъществят прозрачността, то ще я направят маниаците.

„Уикипедия“ беше първата институция, която направи популярен термина Wiki (Уики). Най-общо, това трябва да означава обща кауза, продукт, плод на колективни усилия от много автори, много от които анонимни. И е символ на вярата в това, че този начин на създаване на продукти постига по-добри резултати от корпоративните методи. По време на Възраждането този тип явления се означиха с термина „народен“.

Прегърнал идеята на „уики“, от там и името „Уикилийкс“, с интелигентността и способностите си, с решимостта си да приключи със съществуващата власт и с фанатизма в заблудите си с помощта на „народа“, Асанж напомня два трагични исторически персонажа – Максимилиан Робеспиер и Владимир Ленин.

Лидерът на WikiLeaks е раздвоен от могъща дилема. Иска да даде информацията (властта) на обществото, и същевременно — сам неистово желае власт и известност. Затова обрича себе си на безкрайни мъки като буридановото магаре, като хем държи монопола върху информацията, хем я споделя на час по лъжичка. Договорката с няколкото водещи медии, които трябва да пазят гърба му, проверявайки и публикувайки информацията от телеграмите, е дефакто заговор, базиран върху информационен монопол.

Което пък идва да каже, че Асанж не желае да стигне до край, а просто иска да запази системата, като се намести някъде между традиционните лидери. Ако не беше така, той можеше да публикува цялата информация наведнъж и на много места и по този начин да обезмисли преследването и натиска от институциите. Но Асанж не пази духа на „уики“ и затова е уязвим!

Докъде ли ще стигнат бившите му приятели от Openleaks, които обещават незабавно публикуване на всяка информация, до която се докопат?

Агресивната атака срещу Уикилийкс може да се сравни само с унищожаването на „Напстър“ - първата платформа за свободен обмен на музика.

Не знам дали съм сам в разсъжденията си, но за мен скандалните телеграми нанасят много повече вреда на бутафорните, авторитарните и тоталитарните режими, отколкото на основната мишена на Асанж – Съединените Щати.

Имиджът на САЩ също е двусмислено-неясен след тази афера. Съдържанието на телеграмите показа една трезва политика и добре организирана и обучена дипломация, но пък непропорционалната и наивна реакция, целяща да извади от строя WikiLeaks, я компрометира. Всъщност, акцията може дори да успее краткосрочно — напълно възможно е WikiLeaks да изчезне, а Асанж да прекара остатъка от живота си в затвора.

И какво от това?

Най-сигурният начин да се размножи една идея в интернет и да укрепне почти до неуязвимост, е да бъде проведена атака срещу нея (питайте Явор Колев, който ходи по покрива). След „Напстер“ дойдоха торентите, след Microsoft дойде отвореният код, а читанка.инфо е в блестящо здраве.

След хилядите местни копия на WikiLeaks ще дойдат и новите инициативи, които ще избегнат грешките на първопроходците. Вече има и BalkanLeaks.

И когато това вече няма да има никакво значение, „Виза“ и „Мастъркард“ ще отпушат плащанията, домейнът .org ще се върне, дори и Amazon може да възстанови хостинга. Но дали поддалите на натиска корпорации някога ще си върнат предната власт и влияние? Съмнявам се.

След „Напстър“ светът на музиката не е същият. След WikiLeaks и дипломацията не е същата.

Тайните излизат наяве, на всеки две години два пъти по-бързо. Страшният съд идва приживе.

Според българската народна митология, на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него. Това също е денят, в който ще прогледнем.



Tази статия трябваше да излезе във в-к. „Седем“, но неразбории ѝ попречиха.

 


карикатура


PS. Интервю с Асанж по MSNBC. Благодаря на Пейо за линка. Колко е трогателен пожелавайки „Весела Коледа“ на водещия, който се казва Дженк Уйгур ;-)

Блогът на Константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional