Присъда за всички

Присъдата по второто дело на ЮКОС засяга не само Ходорковски и Лебедев. От нея ние научаваме кога страната ще започне да се променя, тъй като в днешна Русия тяхното освобождаване е невъзможно.

Последните думи на Михаил Ходорковски на процеса се превърнаха в политически манифест. Процесът отдавна е огледален: властта съди хората, които с действията си сама назначи за главни политически затворници в Русия, а те съдят властта в хода на откритите съдебнви заседания.

Присъдата, произнесена от Михаил Ходорковски, звучеше така: "Няма да преувелича, ако кажа, че за изхода на този процес следят милиони очи в цялата страна, в целия свят. Следят с надежда, че Русия все пак ще стане страна на свободата и закона, където законът ще бъде по-високо от чиновника. Където правата на човека повече няма да зависят от настроенията на царя. Добър или лош. А обратно – властта наистина ще зависи от гражданите, а съдът – само от правото и бога. Ако искате, може да го наречете съвест. Аз вярвам, че това ще стане. Аз съвсем не съм идеален човек, но съм човек на идеята. И на мен, като на всеки друг, ми е тежко да живея в затвора и не ми се иска да умра тук. Но, ако е нужно, няма да се поколебая."

Този пространен цитат съдържа квинтесенцията, концентрирания смисъл на процеса. Надеждата умира последна и в делото срещу Ходорковски дойде и нейният ред да умре. По принцип е невъзможно днешната руска власт, изградената от нея система за управление на страната, в която правоохранителните органи станаха инструмент за разчистване на политически и икономически сметки, да оправдае Ходорковски и Лебедев. Въпреки директното противоречие между същността на обвинението по втория процес със същността на обвинението по първия, въпреки очевидния положителен морален, икономически и политически ефект, който би имала една справедлива присъда.

В тази ситуация за Ходорковски и Лебедев остават две възможности – да умрат в затвора или да излязат на свобода, но в друга, променена страна, ако доживеят тази промяна.

Ако в началото на президентството на Дмитрий Медведев някои имаха илюзии, че той ще затвори една от най-позорните страници на руското правосъдие, сега тези надежди окончателно отлетяха. Символическият характер на процеса си остана, но смисълът му се промени.

Ако в първата половина от президентския мандат на Медведев оправдаването на Ходорковски и Лебедев би изглеждало като индикатор за готовност на новия стопанин на Кремъл да промени страната, сега вече картинката се преобърна: докато страната не се промени, те няма да доживеят да видят свободата.

Проблемът обаче е, че няма да я видят не само участниците в делото. Днешната система за управление на страната се формира окончателно след атаката срещу ЮКОС и терористичния акт в Беслан. В нейните рамки властта се е оградила срещу каквото и да било участие на народа във вземането на държавните решения (на първо място чрез честни избори – главният инструмент за участие на обществото в контролирането на държавата). Второто дело на ЮКОС ознаменува окончателния разрив на властта със закона и гражданите. Ходорковски и Лебедев ги съдят по политически закони, които са поставени над наказателното законодателство, морала и даже над здравия смисъл.

"Надеждата е главният двигател за големи реформи и преобразования, залог за техния успех. Ако тя угасне, ако бъде сменена от глухо разочарование, кой и какво би могло да измъкне нашата Русия от новия застой", каза в последното си слово Михаил Ходорковски.

В деня на произнасяне на присъдата ние научаваме какъв е определеният от властта срок, след чието изтичане можем да се надяваме на промени, които да позволят на тези хора да излязат на свобода.