Мира Радева: Опозиционните партии дремят

Очертаващата се безапелационна победа на ГЕРБ на изборите за държавен глава се дължи на тоталната пасивност на опозиционните партии, смята директорът на МБМД Мира Радева. “Не ГЕРБ са много силни, а другите не искат да си свършат работата. Опозиционните партии дремят”, допълни тя. Необявяването навреме на кандидатите също играе в полза на управляващите и гарантира почти “служебна победа”.

Според данни на МБМД ако изборите за президент бяха днес, 29.2 % от българите биха гласували за кандидата на ГЕРБ, който и да е той. 9,4 % от анкетираните ще застанат зад излъчената от БСП кандидатура, едва 3 на сто неотлъчно ще подкрепят номинацията на Синята коалиция.

Участниците в изследването са “гласували” и за конкретни личности, като тестваните имена са тези, които са най-спрягани в публичното пространство, обясни Радева. “Ако политическите партии си бяха – както това се случва на Запад – определили кандидатите поне година преди изборите, щяхме да можем да тестваме реални фигури”, допълни тя.

Резултатите показват, че с най-голяма подкрепа се ползва Кристалина Георгиева. 30 % от анкетираните биха предпочели тя да влезе на “Дондуков” 2. С 2 % зад нея изостава Бойко Борисов. Вътрешният министър Цветан Цветанов отстъпва на трето място със 16 на сто. За Волен Сидеров, който на предишните избори стигна до балотаж с Георги Първанов, сега биха гласували само 3 % от българите.

Според Мира Радева обаче нито един от тримата, които заемат челните места в класацията, няма да се кандидатира за президент. “Може да се окаже, че на терена ще излязат съвършено нови, непопулярни лица. И това по традиция може да се случи юли-август”, коментира тя, правейки паралел със ситуацията преди предходните избори за държавен глава.

В края на 2010 г. обаче не предстоящите избори – президентски и местни, вълнуват най-много хората. За повечето българи най-големите проблеми на страната са икономически. На челните две места в класацията са поставени безработицата и ниските доходи. На трето и четвърто място са лошото управление и корупцията. Едва 3 % от анкетираните определят като основен проблем престъпността, която в годините между 1992 и 1998 е била №1 според 70 на сто от българите.

Ако в началото на 2010 г. 27 % от хората са смятали, че положението в страната ще се подобри, то в края на годината процентът на оптимистите пада до 13. За сметка на това тези, според които ситуацията тепърва ще се влошава са се увеличи от 27 на 41 %. За около 40 % от анкетираните нищо няма да се промени през следващата година. “В рамките на една година делът на оптимистите спада два пъти. Хората се чувстват доста притиснати икономически и това се отразява върху цялостната картина на обществените нагласи”, коментира данните Мира Радева.

Спрямо предходната година в края на 2010 г. се наблюдава спад на общественото доверие във всички държавни институции и политици, отчитат от МБМД. “Много редки изключения са запазване на позициите или ръст”, отбеляза Радева. Най-нехаресваната институция е Народното събрание, при това на доста ранен етап от мандата си. Парламентът драматично губи доверието на хората от 34 до 18 %, като недоверието нараства до рекордните 77 %.

За 12 месеца президентството като институция загубва 16 %, като сега 29 на сто от анкетираните имат доверие в него. За същия период недоверието се е увеличило с 14 пункта до 65 на сто. Доверието в правителството също се е свило от 49 на 31 на сто. 10-процентов спад има и при полицията. Одобрението към органите на реда е 36 % срещу 57 % неодобрение. Дори доверието в Православната църква спада от 48 на 36 %. “Единствените, които не губят много доверие, защото то по принцип е ниско, са ДАНС, съдът и прокуратурата”, обясни Радева, като допълни, че това са резултати на един доста обезверен народ.

На първо място в персоналната класация е еврокомисарят ни Кристалина Георгиева, която се радва на 48 % доверие. В рамките на една година президентът губи 16 % доверие, а премиерът – 19 %. Въпреки това Бойко Борисов продължава да бъде по-одобряваната политическа фигура с 44 %. Запазват позициите си Йорданка Фандъкова, Сергей Станишев, Ахмед Доган. Единственият с положителна динамика в обществените нагласи е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.За изминалата година спада и доверието в министрите. Най-видим този процес е при Цветан Цветанов, Вежди Рашидов, Божидар Димитров и Маргарита Попова. В края на 2009 г. 61 % са вярвали на вътрешния министър, а година по-късно процентът е 43 %. Със стабилни позиции са министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на външните работи Николай Младенов. С най-висок процент недоверие хората се отнасят към финансовия министър Симеон Дянков (73 %), следван от Тотю Младенов и Вежди Рашидов с по 68 %.

В унисон със спада на доверието в министрите, намалява и положителната оценка на работата на целия кабинет. През месец декември 2010 г. 35 % от българите смятат, че настоящото правителство е като предишното. 32 на сто го оценят като по-добро, а 26 – като по-лошо. 52 % от хората са склонни да критикуват работата на кабинета, като основните забележки са свързани с лошата социална политика, ниските доходи, лошата пенсионна реформа, лошото управление, недостатъчната компетентност и хаоса. Едва 4 % от критиките са насочени към проблеми с корупцията.

Най-силните сектори в работата на правителството са борбата с престъпността, националната сигурност и пътната инфраструктура. Най-зле кабинетът работи в сферите на здравеопазването, социалната политика, доходите, пенсионната реформа, образованието и правосъдието.

Сравнението с предходните три правителства на същия етап от управлението им показва, че доверието в кабинета на Бойко Борисов е съизмеримо с тези на Станишев и Сакскобургготски – съответно 31, 27 и 30 %. След първата си година и половина на власт правителството на Иван Костов се е радвало на 46 % доверие спрямо 41 на сто недоверие. Недоверието в кабинетите “Борисов”, “Станишев”, “Сакскобургготски” е съответно 65, 65 и 61 %.

С 44 % доверие самият Бойко Борисов е значително по-популярен и от Сергей Станишев (30%), и от Симеон Сакскобургготски (33%), но е доста близко до стойностите на Иван Костов през 1998 г. – 40 %. “По това време имаше други личности в кабинета на Костов – Богомил Бонев, Надежда Михайлова, които имаха далеч по-висок рейтинг. Иван Костов не беше най-популярната политическа личност към онзи момент”, припомни Мира Радева.
От: http://frognews.bg/