Ще си спомним поименно всеки

Превод от руски: Павел Николов
 

Беззаконие – друга дума, която да характеризира произнесената на 30 декември присъда по делото на Михаил Ходорковски и Платон Лебедев не може да се намери.
 

Рядко ни се е случвало да видим съдебни процеси, където обвиненията да са толкова лъжливи и безсмислени, а защитата да побеждава в спора с обвинението с такъв унищожителен резултат.
 

Но абсурдното обвинение по адрес на Ходорковски и Лебедев – че са откраднали всичкия нефт, добит от ЮКОС (при което прокурорите с очи, изкривени от постоянното лъжене, така и не пророниха нищо за това къде между другото е отишло „откраднатото“) беше дума по дума преразказано на съдиите в Хамовническия съд от Виктор Данилкин.
 

Човекът, прошепнал под носа си присъдата на Ходорковски и Лебедев, не може да бъде наричан отсега нататък „Ваша чест“: само тези, които нямат ни чест, ни съвест, могат да го наречат така при тези обстоятелства.
 

И не трябва да се разказва, че съдията е малък човек, че присъдата не е написана от него, че са го заставили, че са го натиснали, че има семейство, невръстни деца и престарели родители…
 

Той сам е направил своя избор: неговото име вече ще стои на една от най-черните страници на руското правосъдие. И член 305 от Наказателния кодекс на Руската федерация, част втора – за произнасяне на преднамерено неправомерна обвинителна присъда, свързана с лишаване от свобода – ще му бъде припомнен.
 

А що се отнася до родителите, Ходорковски също има родители и неговата майка не напразно извика след обявяването на присъдата: „Бъдете проклети, вие и вашите потомци!“
 

Аз ги проклинам заедно с Марина Филиповна, но не само тези, които произнесоха присъдата, ще бъдат проклети.
 

Ние ще си спомним поименно всички, които осъществиха това черно дело.
 

Ще бъдат проклети прокурорите и следователите, всичките тези сменящи се един след друг каримовци и шохинци, лахтинци и ибрахимовци.
 

Ще бъдат проклети помиярите от журналистиката, които лаеха послушно, обвинявайки Ходорковски и Лебедев по федералните телевизионни канали.
 

Ще бъде проклет президентът, говорещата кукла в ръцете на празноокия, страхлив и жесток бандит, способна само да бърбори за „правова държава“ и за свобода, която „е по-добра от липсата на свобода“.
 

Ще бъдат проклети тези, които доведоха бандита да управлява страната и на първо място придворните „либерали“, които се възхищаваха от „възраждането на руската армия в Чечня“ и нарекоха бандита „честен и отговорен човек“.
 

И ще бъде проклет самият бандит, опиващ се сега от абсолютната си власт над двамата в остъклената клетка на Хамовническия съд.
 

Неговият съд – както и на цялата му шайка – предстои.
 

И не само Висшият.