Свободата днес и тук 01 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Wikileaks расъждения и моя мотивация

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Делян Делчев

Определено слабите (и в известна степен незаконни според собственото им законодателство) но груби опити за спиране на Wikileaks от американската администрация и последвалата поддръжка за сайта от произволни хора без особена техническа грамотност ме впечатлиха тези дни. Wikileaks трудно можеше да си осигури и 3 огледални копия преди една година, а сега има над 20 официални и над 100 неофициални огледални копия. Отделно архива на Wikileaks е дистрибутиран (само чрез thepiratebay) чрез над 1495 онлайн торент сиидира и вероятно над 20000 копия. Тъй като архива има поне 100 различни варианта на копия и се дистрибутира и чрез други мрежи, вероятно е наличен на най-малко 50000 места.

В този смисъл кампанията срещу сайта създава контра кампания, която към този момент поради самият си факт, че е спонтанна е и неконтролируема (няма срещу кого да се фокусират “службите”), а самият сайт е по-подкрепян от всякога.

Wikileaks имаше леко намаляване на донацията на финансовите средства след започването на делото срещу Ансандж в Швеция (според фондацията обслужваща част от сметките им 2/3 от приходите им са дошли в първата половина на годината и след анонсирането на кампанията по делото срещу Ансандж те са спаднали), но след грубите опити за екстрадиране на лицето на Wikileaks в Швеция от Великобритания (по начин, който Швеция не е прилагала и за убийци, а става въпрос за екстрадиране за свидетелство по дело, в което се говори не за изнасилване според публикуваните от Гардиън документи подадени от шведските към британските власти, а за некоректно извършване на сексуален акт, което в най-лошият случай може да бъде наказано с глоба) подкрепата и то от публични лица за сайта и Ансандж така се е повишила, че само за два дни частни лица са събрали в кеш (поради особеното решение на британският съд, парите за гаранцията не можеха да се дават чрез банкова гаранция) 240000 лири, и са заложили индиректно като гарантиращ фонд (за запориране) пред британският съд стоки и средства на допълнителна стойност от 1.5 милиона лири – повече отколкото Wikileaks е събирала от дарения за 2, та дори 3 години до този момент.

Не искам да защитавам или обвинявам Ансандж. Четейки показанията на момичетата, които са се оплакали в полицията (между впрочем те не са завели дело, и на този етап има само предварително разследване, до съд може и никога да не се стигне), комбинирайки ги с това, което Ансандж не отрича, личното ми мнение е, че той определено има проблем с жените, но нека не забравяме, че и всички мъже си имат, както и всички жени си имат проблеми с мъжете. Ако за всеки такъв случай се отваряше дело, съдебната система щеше да е тотално блокирана. От друга страна не мога да не отбележа доста не реципрочното прилагане на закона, и то по предварително следствие (отказано да му бъде даден ход от първият прокурор и започнато след неофициален натиск от министъра на правосъдието отново от друг прокурор, от друг град), което поражда доста шеги, като например карикатура с Осама, дето се хвали, че добре, че не е правил секс в Швеция, иначе до сега да са го хванали и екстрадирали.

Безспорно е, че мотивацията за този ентусиазъм идва от работата на Ансандж, а не от “престъплението”, което е извършил. Това е очевидно от нереципрочният натиск по екстрадицията, за свидетелство, която дори не можа да мине реално поради липсата на обвинение (и следователно нарушение на изискванията на Европол). Дали обаче отзад стои натиск от САЩ или шведският правосъден министър се престарава (за което имаше вече два скандала със същият този министър преди по други случаи) за да се хвали пред Хилари, не мога да кажа (всичката ми информация идва от публикувани статии и разследвания в двете посоки от http://guardian.co.uk). Но това не е важно.

Това, което ме впечатли е натиска, на ръба или отвъд (незаконно) от някой представители на изпълнителната власт в различни държави, да се затвори сайта или предотврати неговата подкрепа в други държави. Такова поведение наблюдавахме в САЩ (където имаше незаконно призоваване към убийство от републиканец бъдещ председател на комисията по тероризъм – това е очевидно незаконно, натиск към GTLD да спре домайна – без да има дори официално разследване за престъпление, натиск към банки и финансови институции да спрат финансовите трансфери към Wikileaks въпреки, че тя не влиза в нито един списък позволяващ това – терористична организация, пране на пари или влязла в сила присъда), Австралия, Швеция, Китай и Франция.

Интересно е тези методи колко са на ръба на закона – тъй като самото правителство в САЩ призна, че няма извършване на престъпление при публикуването на документите (и за това те се опитват да намерят повод да обвинят някой от Wikileaks като подбудител на престъплението, обещавайки на Брадли Манинг споразумение, ако той признае или покаже доказателства, че Wikileaks са го накарали “да открадне документите”). Австралийската прокуратура, която се “самосезира” (по покана на Хилари) след публикациите за да провери за нарушение на локалното законодателство от Асандж също излезе с изказване, че “действията на сайта не са незаконни, макар да са морално укорими”. Та американското правителство реално не може да накара никого да направи нещо срещу Wikileaks на базата на законово основание. Но те настойчиво канят частните субекти да вземат такова решение сами. Писмата изпратени до PayPal, Amazon, Mastercard, Visa и някой колежи правещи копия на сайта (от които тези писма изтекоха в Интернет) показват именно това. Няма заповед, но една доста настойчива покана да си провериш “terms & conditions” и да прецениш спрямо тях дали няма нарушение, имайки в предвид, че ако прецениш, че няма може да си развалиш отношението с държавният департамент или евентуалното бъдеще (за студентите) ако търсиш държавна работа или достъп до секретна информация. Технически е възможно Ансандж и Wikileaks да заведат дела и да осъдят правителството и подкрепилите го частни фирми, особено след изтичането на писмата в пресата (в американското законодателство има такива прецеденти, така че делата са в голяма степен предрешени). Но те в момента са слаби за да се концентрират върху това, имайки се в предвид, че на този етап дори адвокатите на Ансандж са подложени на подобен натиск и отделно работят (към момента) без пари, за слава.

Така или иначе, от техническа гледна точка, въпреки спорно законните действия, съществуването като чиста инфраструктура на сайта Wikileaks е доста разклатено. Вече многократно мирърите на сайта бяха спирани, от Амазон, от Шведски, от Френски и от други хостинг провайдъри.

Wikileaks са подкрепени най-вече от пиратските партии в Европа (които са единствените в момента партии защитаващи открито електронните граждански права), но те го правят по слаб начин – чрез миръри или търсене на нови места за хостинг, които се огъват едно по едно и спират, превръщайки процеса в пазенето на съществуването на сайта в една непрестанна итерация, индукция и процес.

Принципните изводи и за засегнатите държавни служби и за защитниците на свободата на словото в Интернет са лоши. Службите се пробват да спрат някаква услуга и сайт в Интернет и не успяват. Основанието няма значение, факт е че не могат да го спрат. Това е проблем за тях и техните подкрепници. А за защитниците на свободното слово проблемът е, че службите все пак се опитват да го спрат, макар и да нямат никакво законово основание (решение на съдия, съдебно решение и дори официално предварително разследване).

Естествено е, че всяка страна ще си направи изводите и ще пробва нови техники.

Кибер атаката срещу Wikileaks в денят на публикуването на документите бе доста слаба и като цяло неефективна. Язък и излагация за отдела занимаващ се с това в САЩ, нищо че точно преди това направиха рекламирано по медиите (и то не случайно) учение. Тя обаче предизвика доста нескопосани реципрочни кибер атаки от неструктурирана флаш-моб група анонимните. От своя страна опитите да бъдат блокирани методите за координиране на флаш-моба – IRC сървър (с арестуване на неговият оператор, макар и по обвинение което не може да издържи в съда, и разчитащо на разкаяние и самопризнание), филтриране на twitter канали, филтриране на facebook групи и други, също се оказа неуспешно. Хората, когато искат намират невероятни методи за да си комуникират и опитите за разкъсване на флаш-моб флууд протеста, бяха неуспешни. Непрестанно се включваха нови и нови хора, което пречеше на засегнатите сайтове (PayPal, Mastercard, Visa, Amazon) да организират филтрация и реално да противодействат. От своя страна флууда спря внезапно точно така както и започна, с драматично намален ентусиазум след освобождаването на Ансандж под гаранция. Това е голям урок за всички страни – деструктивни но открити протести могат да съществуват в Интернет (така както съществуват и конструктивни протести – като случая с HD DVD key-а и Digg.com) но те спират в момента, в който изчезне иницииралата ги мотивацията, и не може да се създаде лесно инерция въз основа на това, от която да произлезе нещо конструктивно, за която и да е страна. Реално обаче най голям проблем на атакуваните сайтове не им създаде атаката, а изтичането в Интернет на писмата от държавният департамент, които са ги мотивирали да преустановят отношенията си с Wikileaks. Освен това, се създаде много лошо мнение за тях от много клиенти (наблюдават се доста откази от услуги) и ако не говорехме за монополисти (тоест ако съществуваше реална алтернатива да речем на Mastercard и Visa извън САЩ) това щеше много сериозно да навреди на бизнеса им. Обица на ухото, която според изказвания на представители на засегнатите, те все пак са забелязали и имат в предвид. Нещо, което ще затрудни за в бъдеще опитите на правителството на САЩ да влияе върху тези субекти в други подобни случаи, което вероятно ще предизвика някаква форма на законодателна инициатива, която да компенсира това, вероятно веднага след следващите избори.


 

Аз обаче се замислих мотивиран от обвиненията срещу хостин провайдерите, че стопират хостинга на Wikileaks (незаконно) и правят инфраструктурен геноцид, сериозно застрашавайки съществуването на сайта, дали не може да се създаде (модерният термин – клауд) дистрибутирана инфраструктура, която да бъде относително устойчива на подобни атаки.

Разбира се, моята идея е една стъпка напред. Клауд инфраструктурите типично са локализирани на едно място (а не масивно дистрибутирани), и разчитат на отказоустойчивост базирана на комбинация от стандартните техники на виртуализаторите за възстановяване на виртуална машина на друго място мулти процесинг апи-та (от типа на S3/Е3, mpi, pvm и други) които изолират отделните функции на даден алгоритъм от необходимостта да работят на една и съща машина и да могат да бъдат масивно дистрибутирани. Така ако има нужда от повече ресурс, той може да бъде осигурен с динамичното добавяне на друга машина към пула от ресурси, а когато натоварването е по-ниско, тя може да бъде извадена.

Въпреки модерното си звучение, в тези техники няма нищо ново. Подобни техники се прилагат от MP супер компютрите от 70-те години на миналият век, апи-тата съществуват от десетки години и сега се правят нови копирания (за нови среди) или усъвършенствания, но реално нищо ново.

Това което обаче не би помогнало за сайт като Wikileaks е централизираният контрол над подобна клауд инфраструктура и нейната концентрация в една или няколко, ограничени локации. Съвременният (уж супер модерен) клауд е изключително статичен, в него няма реална мобилност, той е реализиран на този етап от изключително частни протоколи и API-та, върху специализиран хардуер и софтуер. Едно обаждане към администратора на една такава инфраструктура и сайта си заминава.

Това, което аз търся би било дистрибутирана инфраструктура, която се поддържа от крайните потребители върху собствените им компютри, но позволява съществуването на поне един сайт и неговите услуги, по максимално прост и относително сигурен начин.

Точно това, ще бъде и писанието ми в следващият пост – моята идея за това как може да се реализира подобна инфраструктура, в частният случай за реализация на wikileaks, макар идеята да подлежи на употреба и за други цели.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional