Свободата днес и тук 07 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ако сам не се похвалиш...

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Евгени Тодоров

Преди много години започнах трудовата си кариера като "литературен сътрудник шеста степен" в Радио Пловдив. Със заплата 104 лв.
Всеки понеделник колективът на радиото се събираше и изслушваше доклада на Дежурния редактор за случилото се през седмицата.
Следваха похвали и критики, накрая се номинараха отличниците - два или три материала.
На дъската със съобщения секретарката на директора слагаше листче с имената на отличените.
Това беше моралната награда. Някой път имаше и материална - хонорарът се завишаваше от 12 на 15 лева. Примерно. Веднъж даже на 25.
Често имаше спорове кой колега се е представил най-добре през седмицата, но никой не спореше, ако беше получена похвала от Голямата къща.
Голямата къща беше Партийният дом в Пловдив.
От Партията хвалеха най-вече материали, които хвалеха успехите на Партията. По-рядко потупваха по рамото за критични материали, които обаче критикуваха от градивни позиции.
От Партията не обръщаха особено внимание на културните материала. А аз работех точно в редакция ЛИК. Това означаваше "Литература, изкуство и култура".
Културните материали нямаха пряко отношение към производодителността на труда, респективно към изпълнението на тримесечния план, годишния, петилетката и т.н.
В редакция ЛИК бяхме двама души -аз и моят началник и наставник Кико Папазян.
Кико беше талантлив и нестандартен човек, който малко преди да почине написа най-добрите си стихове. Като че ли чувстваше безкрайната свобода, която го очаква...
Та в края на тези събирания в понеделник, на които се хвалеше здравата публицистика, някой път Кико ставаше и казваше, че не трябва да се забравя културата и че нашата малка редакция също работи добре. За което би трябвало да бъде също отличена.
Някой колеги го подкрепяха, но повечето се подсмиваха. Не можело да се говори така нескромно и човек сам да се хвали. На което Кико отговаряше мъдро:
- В този живот, ако сам не се похвалиш, няма кой да те похвали.
Запомних тази мисъл и през следващите години съм имал много поводи да разсъждавам над нея.
Откривах -а всъщност те отдавна бяха открити, разни технологии за хвалене.
Една от най-популярните е схемата "Куку и Пипе".
С навлизането на Интернет се откриха необозрими простори за самохвалство. Под чуждо име или просто като "анонимен"...
Пак се увлякох в спомени...
Всъщност днес седнах да пиша с единственото желание сам да се похваля. Както ме учеше Кико.
Преди десетина дни излезе третата ми книга "Особености на филибелийския характер". Половината от нея е родена в блогове - до голяма степен и в този. Някои истории  получих от читатели, за което им благодаря.
И не само това - в последната седмица на годината поне две вериги книжарници в Пловдив твърдят, че това е най-търсената книга.
Ох, похвалих се, олекна ми.
Да ни е честита Новата година!

Блогът на Евгени Тодоров - http://zaprehoda.blog.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional