Примерът на президента за президентската премиера на премиера

В (относително) далечната вече 1995 г. изразих разочарованието си след изборите през 1994-та на Нова година, довели до идването на власт на Жан Виденов. Заглавието ми гласеше : “Нова година, нов каскет”. Имам ли основание сега да “препиша” от себе си и да говоря за “стар каскет”, който се задава на хоризонта в годината на президентските избори?

Очаквано беше политическата 2011-та да започне с новина, че няма новина за най-спрягания вероятен победил на предстоящите избори за държавен глава. Така вицепремиерът Цветан Цветанов оглави класацията на новините с изказването си пред БТА, че в момента е “само” вицепремиер и министър на вътрешните работи и не мисли за президентските избори. По липса на други изявления, освен деветата поредна вълна от новогодишни безсмислени “послания” на президента Първанов (че е по – добре да бъдем живи и здрави, вместо мъртви и болни), липсата на новина за кандидатпрезидентски ентусиазъм у Цветанов предсказуемо предизвика медийния ентусиазъм. Тук е така и през новата 2011 –та…

И все пак…Между редовете от казаното се промъква едно “само”… Водещият класациите на социолозите като най-вероятен кандидат и дори победител намеква, че е “само” вицепремиер и вътрешен министър. Ясно, схванахме скромната заявка за растеж на амбициите. И Бойко Борисов обичаше да скромничи, че е “много малък”, когато в битността си на главен секретар на МВР го питах от екрана да коментира “голямата” политика, пък я как порасна!

Понеже съм само един журналист, понякога си позволявам някои разсъждения в бъдеще време ( в смисъл, че не съм творец на бъдещето, като натоварените с такава власт, но мисли за него може да сътворя). Вече написах, че не приемам за окончателни твърденията на самия Бойко Борисов, че нямало да се кандидатира за президент. Да изпусне такава златна купа в колекцията на шампионските си изборни изяви не е в неговия стил. Освен ако не настъпи рязко подобряване на икономическата ситуация и това му гарантира славата на победител на кризата, уютно бетониран на премиерския пост. Само че това е малко вероятно. Което пък прави резервният му ход с използването на резервния си играч Цветанов също така не особено вероятен при положение, че за Борисов президентският кабинет се очертае като последния вагон от отиващия си влак на славата. Алтернативата, наречена “втори мандат”, е като врабец в небето – иди го гони, най-много да те нацвъка там долу.

Едно е сигурно: не Цветанов е този, който решава за кандидатпрезидентската кандидатура. Борисов си запазва възможността за маневри и този подход личи от тактиката му да печели време там, където не може да спечели нов трофей в музея на собствената слава. Най – ярко блестящото доказателство за това, което свети направо с радиоактивно излъчване, е отиграването на мача “за” и “против” проекта АЕЦ “Белене”. Както се изрази в частен разговор пред мен виден политик от ГЕРБ, “ все ние ли ще трябва да решаваме деликатните въпроси!?”. Не спомена конкретно казуса с централата, но възклицанието му идеално подхожда на тактиката на протакането, възприета от правителството на ГЕРБ. То не смее да “скърши хатъра” на Русия от една страна, а от друга се старае да не прекали със сервилността и да си влоши позициите пред Запада. И така , до …президентските избори. Пък после ще му мислим вече с нов …премиер. Защото настоящият ще се окаже президент.

Този сценарий е хитър, но има един недостатък: в недрата на българското общество все пак има съхранен остатък от запушена гражданска енергия на съпротивата срещу демагогията. Непредсказуемо е накъде може да избие тя при продължаващ спад на доверието в това управление. От централата на ГЕРБ разбират това и изчакват, произвеждайки новината, че няма новина. Ако не е така, защо тогава не яхнат все още благоприятната за тях вълна на предимството в обществените нагласи и не заявят ясно: ние сме силни и уверени в победата, а кандидатът ни за президентските избери е , примерно, Иванов. И нищо не можете да му направите защото е честен и непробиваем за вашите очернящи кампании. Но не го казват, нали?! Май няма такъв “Иванов”.

Аааа, не се прави така дочувам да ми възразяват политолозите, които знаят какви са залозите. Съгласен съм, но донякъде. ”Не се прави така” когато не си уверен и се боиш от компромати и атаки, знаейки, че даваш повод за тях и че това е политически смъртоносно в настъпилия ледников период за динозаврите в джунглата на свободното слово, които треперят от смразяващия ги полъх на прозрачността в интернет. Оказа се, че цялата енергия да бъдат овладени медиите в България, която беше приоритет на властта през новото хилядолетие, е превърнала въпросните медии в тъп нож в битката за доверието на хората. С него можеш да ръгаш стадото, но не и заколиш ефективно стремежа му към ширналото се поле на свободното информиране. В този дуел тъпият нож е обречен да загуби и само най-тъпите управници си вярват, че като купуват медии и журналисти, ще продължават да векуват от консумацията на мършата.

Време е да разберат простичката максима, че най-силното оръжие е истината, но май не могат да си позволят огромния лукс да действат според простите правила на живота защото са набутани в сложни игри. Твърде много имат да губят от истината.

Така че новата година ще ни донесе със сигурност не само нов президент, но и вероятно нов премиер, ако старият се окаже с нов късмет на завет на заветния последен връх, резервиран за “късметлии” с голям политически апетит за власт – уж ограничаван от конституцията, но неограничено проявяван до разюзданост. Това се видя през последните десетина години. Примерът на Първанов е заразителен в страна с толкова нисък праг на имунната (гражданска) система, каквато, уви, е България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/