Митници, министри и няколко разговора

Досегашният опит сочи, че жизнения цикъл на едно правителство в България е възход в първите две години и голям хаос до края на управлението, предизвикан и дирижиран от различните служби в страната. Това беше сценарият и при Костов, и при НДСВ, и при Станишев.

„Дянков: Нещата не са добре. И аз се боря всеки ден с глупости, но оставам, щото аз, ако не се боря, след мен вторият…”

Най-важния въпрос е, кой и защо пуска тези записи. От пръв поглед се вижда очевидният източник – вестник Галерия и предполагаемите фигури зад него – Алексей Петров и Първанов.

„Танов: Много зле стана… Щото е трудно един човек срещу десет… Няма да мога да спя таз нощ… Не ми се говори просто… Просто се чувствам омерзен отвсякъде…”

Проблемът е, че в тези разговори се коментират неща, които сами по себе си не са удобни за лицата, злоупотребявали с власт и влияние в политиката от години – покровителството на МВР над определени контрабандни канали и фирми, служителите на държавни институции, които са неспособни да вършат работата си, поради страх от натиск.

„Горанов: Деца идиотчета са се подредили отвънка… Няма как да стане…”

Дори да се приеме, че записите идват приближени до опозицията, практически ефект от това няма да има – паметта на избирателите е изключително къса за подобни събития, а единственото впечатление, което остава е за поредната история от „гадните ченгета”.

„Танов: Не, ний с него (Борисов) си приличаме много по характер. Първи палим фитила и сме директни, тъй че…”.

Основният губещ от тези записи е Цветанов, който е описан като неграмотен, лъжлив и глупав човек, възползващ се от новата си позиция на власт.

От тях печели Танов – говори ужасно много за това колко е честен, наясно с „материята” и отдаден да служи на страната. Самият начин на записване говори за микрофон сложен при телефона на Танов, отколкото за дигитално копие на разговора от СРС.

„Танов: Виж, аз, виждаш, че говоря спокойно, защото това, което го казвам сега и се записва, т’ва същото ще го кажа и в присъствието на… То няма никаква разлика. Аз няма к’во да се крия. И казах хиляда пъти – нямам никакви притеснения, защото знам, че през моя живот не съм вземал от никой нищо – една стотинка. И ако дори и враговете ми, и Жоро Самуилов, и който и да попитат, могат да, може да съм всякакъв, може да са ми викали „мръсно ченге гадно“, „еничар“, какво ли не, но никой не ми е казал, че съм боклук. На 52 години съм, никой не ми е казал, че съм боклук.”

Реакциите от основните участници говорят повече от достатъчно. Цветанов му било смешно, Борисов искал министрите да се мразят, Танов потвърждава достоверността на записите, а Румен Петков твърди, че тези разговори били предлагани на различни места още от лятото и че МВР се опитва да изхвърли министъра си.

„Танов: Но добре. В края на краищата, така да е. А какво, ми ние само наливаме вода в мелницата на хората, срещу които се борихме. К’во казват те – Танов и Цветанов се скараха само за девет месеца. Ми к’во ще стане до края на мандата. Те ще се разбият и…”

По начина, по който протече скандалът вчера и днешните официални реакции, става все по-ясно, че ставаме свидетели на първата публична вътрешна интрига вътре в правителството. Използват се стари скандали, за предимство и нови позиции. И така цикълът на живот на едно правителство се повтаря отново – само че този път може би по-бързо от обикновено.

„Горанов: Няма к’во толкова да им се (…) за утре. Спокойно, всичко ти е в главата. Няма, спокойно, ти си сам утре, нямаш конкуренция по темата, никой не знае повече от тебе. Единственото нещо е да бягаш от…

Танов: …Провокация…

Горанов: Точно така. Абсолютно. Никой не знае повече от тебе.

Танов: Добре, благодаря ти и приятна вечер!

Горанов: Всичко добро и доскоро!”

Блогът на Александър Колев - http://falseflag.eu/