Български хелзингски комитетОт началото на промените у нас преди 18 години периодично избухват скандали заради неправомерно подслушване на политиции журналисти. Те белязаха мандатите на всички правителства.
1992 г. - през септември новоизбраният председател на ВС на БСП Жан Виденов разгласява, че партийната централа на "Позитано" 20 се подслушва. Според него в стаята му има т. нар. устройства "уши". По това време на власт е СДС, а министър на вътрешните работи - Йордан Соколов. Той веднага разпорежда проверка на сградата, но споменатите от Виденов устройства не са открити.
1994 г. - парламентарната комисия "Крулева" публикува доклад, според който Ахмед Доган, Шерифе Мустафа и други лидери на ДПС са били подслушвани през есента на 1992 г. по нареждане на вътрешния министър Йордан Соколов. Подслушването ставало чрез телефона на Мехмед Тефик, свидетел по "оня списък". Информацията по-късно е потвърдена от вътрешния министър в кабинета на Любен Беров - Виктор Михайлов.
1994 г. - приет е първият Закон за специалните разузнавателни средства (СРС).
2001 г. - бившият началник на Военната прокуратура Лилко Йоцов подава жалба, че е бил подслушван през 1994 г. по време на служебното правителство на Ренета Инджова по нареждане на министъра на вътрешните работи в него Чавдар Червенков.
1996 г. - председателят на НИС на опозиционния СДС Иван Костов се оплаква, че по време на президентските избори през есента на 1996 г. са намерени два “бръмбара” в централата на СДС. Единият е бил в стаята на главния редактор на в. “Демокрация”, а другият - на етажа, където е неговият кабинет. Опозицията иска обяснение от вътрешния министър - социалиста Николай Добрев.
1997 г. - приет е нов Закон за СРС.
1998 г. - през септември е намерено подслушвателно устройство в мелница, един от собствениците на която е депутатът от СДС Теодосий Симеонов, по-късно станал министър на правосъдието.
2000 г. - бившият вътрешен министър Богомил Бонев заявява, че през 1998 г. ген. Атанасов искал от него да подпише нареждане за подслушване на Андрей Райчев.
2000 г. - депутатът Димитър Луджев обвинява премиера Иван Костов, че по негово нареждане шефът на НСС ген. Атанас Атанасов, сега депутат от ДСБ, е подслушвал 43 опозиционни политици и журналисти. Целта е била да се съберат компромати срещу тези лица.
2000 г. - на 28 юли в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. Микрофоните са били свързани с централа, инсталирана в дома на полковник о. р. Пламен Арсов, бивш служител на СОТИ. Арсов и бившият началник на СОТИ Светозар Спасов са арестувани. Делото още не е приключило. Подсъдимите не се признават за виновни. Според някои данни в пресата, така “оборудвани” са 700 жилища в София и общо 3000 в страната.
2000 г. - на 24 ноември прокурорът Николай Чирипов, шеф на отдел “Общ надзор” във Върховната административна прокуратура и бивш председател на Военната колегия на Върховния съд, представя във Висшия съдебен съвет касети със записи на подслушани разговори на магистрати.
2001 г. - заловен е телефонен техник, записвал разговори на политици в АТЦ 7. Касетофоните били монтирани на 1 декември 2000 г. и са демонтирани с ареста на техника в края на януари 2001 г. Техникът е обявен от НСС за неин сътрудник.
2002 г. - подслушван се оказва министърът на правосъдието в кабинета Симеон Сакскобургготски Антон Станков. Обект на разследването е полицаят Живко Георгиев, но са засечени негови разговори с министъра. Подслушван е бил също и шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов. В резултат на това са записани разговорите му с Едвин Сугарев. Ненужните записи е трябвало да бъдат унищожени в 10-дневен срок, но не са.
2002 г. - от средата на октомври до средата на ноември е подслушван бившият шеф на контраразузнаването (НСС) Атанас Атанасов. Разрешението е дадено в рамките на операция “Гном”. Подслушвани са също и политици и журналисти. Твърди се, че сред тях са били Петър Стоянов, Надежда Михайлова (тогава лидер на СДС), Лили Маринкова, Николай Бареков и др.
2003 г. - по настояване на МВР са направени промени в закона за СРС - разрешава се използването им със заповед на министъра без предварително разрешение от съда, когато има опасност за националната сигурност. Съдът трябва да се произнесе по заповедта на министъра до 24 часа.
2005 г. - проект на прокуратурата за Закон за борбата с организираната престъпност предлага всеки отделен случай, при който разследващите използват СРС, да бъде вписван в централен регистър към Върховната касационна прокуратура. Полицаите и следователите, които имат разрешение или нареждане да ползват подслушвателни устройства, трябва до 72 часа да го представят за вписване. Досега този законопроект не е приет.
2007 г. - председателят на стачния комитет в института “Пирогов” д-р Кръстьо Пенчев е уличен от запис, че давал съвети на Митьо Очите как да се държи, за да бъде освидетелстван като тежко болен. МВР не дава приемливо обяснение дали записът е направен със СРС и ако е така, защо не е използван в съда или унищожен в срока, предвиден от закона.
2007 г. - бившият служител на НСО Николай Марков заявява пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че службата се занимава със следене и подслушване на политици. Събраната информация се ползвала от държавният глава.
Проверка на главния прокурор Никола Филчев от 2001 г. показва, че от 10 034 случая на подслушване със СРС за 1999 и 2000 г. за нуждите на съда са използвани 267 случая или по-малко от 3 процента. От тях само 100 са влезли като доказателство в съдебната зала.
От: http://www.bghelsinki.org/