МАЯКОВСКИ В СОБСТВЕНИЯ СИ КАПАН

Източникът на информация за този трети капан, който публикуваме в Свободата.сом, е една крайно интересна книга със заглавие «The Blackwell Encyclopedia of the Russian Revolution”, издадена в Оксфорд и Ню Йорк в 1988 година. Тя е резултат от усилията на 46 академика от 35 университета в девет страни. В България такъв всестранен и изчерпателен поглед върху руското общество и събитията от онова време не е известен.

Ако беше известен България нямаше да е на това дередже. За това са се погрижили старателно комунистическите цензури в продължение на десетки години. Едно от големите достойнства на книгата са биографичните данни на няколко стотин водачи от различни партии и организации на целия политически спектър, царски генерали и болшевишки военачалници, писатели,  анархисти, жени и мъже – и изобщо почти всички оставили някакви следи в събитията от ония години. Особено интересно е, че събрани на куп всички, цялото революционно войнство, виновно за тая библейска катастрофа, която се е изсипала върху Русия, не надминава повече от двеста-триста души – толкова, колкото и Солженицин споменава като достатъчни да обърнат непоправимо всичко нагоре с краката.

Предлагам на читателя превод на статията за Владимир Маяковски като част от трите статии за бележити руски хора на изкуството и писатели, попаднали в капана на болшевишкия цинизъм и използвани, както би казал българина, «до дупка». Маяковски, макар и особен чешит, спада също по свой начин към тая категория.

......................................................

Животът му започва в 1893. Известен с рано развит политически и творчески талант, той е болшевик още на 14 години; на 16 е вече арестуван три пъти и с шест месеца в затвора; на 20 е известен като скандално оригинален поет с безспорен талант и само един от няколкото добре известни писатели (като Блок, но не и като Горки), които приветстват Октомврийската революция, посветил много от своя обилен талант на разнообразна съветска пропаганда; към края на 1920-те години създава две провокативно сатирични пиеси, а след това се самоубива.  

В същото това време превзето агресивния Маяковски е и отчайващо наивен, несигурен и страдащ от комплекси. «Самоуибийството му може да шокира само онези, които не познават творбите и живота му» - казва Браун, един от биографите му. От болшевизма на юношеството му той прехвърля на живопис, а после на поезия ( по-късно играе и във филми). Той е една от централните фигури на авангардистите в руския футуризъм.  Демонстративно пищните сатири и успешно предизвикателните  представления на футуристите, както и техния манифест  «Шамар  на общия вкус» от 1912, представляват безкомпромисно отхвърляне на традициите и искрено революционна естетика, често насочени срещу модерния град и машините в унисон с подобни движения в Западна Европа по това време.  

Маяковски излъчва вулканична енергия и драматизиране в съчетание с титанични богохулства, свръхчовешки размери и космически обобщения. Той е един от най-плодовитите и оригинални поетични виртуози в модерния свят. Неговият стих е блестяща мрежа от необичайности, смелост, изненади и често бруталност, макар че големите му поеми «Облак в гащи» и «Флейтата гръбнак» са самопризнания за разочарованията му от любовта като предзнаменования за бъдещето.

В 1915 той среща любовта на живота си Лили Брик, с която води любовен триъгълник ( тя е жена на писателя и критика Осип Брик) и която трае с много перипетии до края на живота му. За негово голямо неудоволствие го набират в армията, но той успява да си уреди някаква лека служба в столицата и продължава да пише и произвежда две епични творби – «Война и свят» (картина на ужас и вина, спасена от навременна Утопия) и «Човек» (картина на космически песимизъм, безнадеждна самота и възможно самоубийство).

След революцията от 1917 футуристите са единствената литературна група,  поддържаща болшевиките – с доста разтегнато понятие за революция, в което включват скъсване с миналото на изкуствата, както в политиката и обществото – илюзия много скоро подбита от демонстративно конвенционалния вкус на болшевишките лидери (включително Ленин) и на пролетариата. По време на Гражданската война художникът-поет Маяковски  създава стотици пропагандни афиши с прости ритмични текстове, редовно лепени по прозорците на празните магазини.

Маяковски и приятелите му се опитват да организират нещо като съюз с новия режим. В 1922 те основават Левият Фронт на Изкукуството («Леф»)и публикуват списание със същото име с цел да «фокусират вниманието си върху политически и обществени теми с всички средства на футуризма». Проектът е обречен на провал не само поради ограничеността на масите и на повечето от водачите, както и от противоречията с други групи, но и от неразрешените противоречия на самия Маяковски: неговата голяма поема «Относно това» в първото издание на «Леф» се появява на фона на неговите сложни отношения с Лили Брик («това» в заглавието на поемата е любовта, а не социализма, и то любов разочарована от конвенционализма). След смъртта на Ленин в 1924 Маяковски пише нова епична творба, далеч не впечатляваща, за починалия вожд – като човешко същество прераснало в митичен спасител, в марксистки месия.

В средата на двайсте години Маяковски произвежда купища от илюстрирани реклами за голям брой съветски стоки, като се почне от макарони и се свърши с галоши и биберони. Всъщност точно  като приложен художник той получава виза за САЩ (най-далечното му пътуване). Там той стои три месеца и Бруклинския мост го инспирира да напише една от най хубавите си поеми. В тия години той посещава също Берлин и Париж, като в последния усложнява още повече и без това сложните си любовни проблеми.

От 1926 Маяковски, все още посветен на поезията, съзнателно се ангажира с практично стихоплетство, пишейки на текущи политически, обществени и икономически теми. Той все пак си остава новатор, за разлика от Горки и авторите под негово влияние.

Простащината като негов постоянен прицел е централна тема  в пиесата му «Дървеница» от 1928, както и в по-малко успешната «Баня» от 1929, където той осмива съветската бюрокрация. Тия сатирични произведения са и нож с две остриета – и са доста двусмислени, понеже емоционално необяздения Маяковски е всъщност последния човек, който можем да си представим като щастлив в едно царство на ялова Утопия.

В 1928 в Париж той е отново влюбен в млада руска емигрантка и праща на своя съветски издател поема за «същността на любовта», завършваща така: «Кой може да контролира това? Ти можеш ли? Само опитай...»  Аферата му обаче свършва, може би поради интригите на семейство Брик, и изгората му се жени за друг.

В Русия обаче той е отново занесен по една актриса, която му напомня за загубената руска парижанка. Все по-изолиран всред литературни полемики, разтревожен от растящата бюрокрация и засилен конформизъм, той пише своята последна голяма поема «С пълен глас», в която казва как  «аз подтиснах себе си и сложих пета в гърлото на моята собствена песен».

Още на двайсет и две години  «Облак в гащи» растърсва  «света с могъществото на моя глас»; само петнайсет години по-късно  той пише   като за последно: «Корабът на любовта беше смачкан в мелачката на ежедневието» - и се самоубива.  Поетът, който опитва да постави своите чисто индивидуални таланти в служба на комунистическото общество, лежи прострелян с куршум в сърцето.

Ленин, със своя безнадеждно буржоазен вкус, не го харесва.  Сталин харесва пропагандата на Маяковски, или както пише Пастернак, при него Маяковски започва да бъде «пробутван насила, както картофите на Екатерина Велика. Това е неговата втора смърт, в която той няма никакъв пръст».

.........................................

Бележка на автора: Разглезеното през вековете кулинарно въображение на българите трудно може да си представи какво са яли руснаците преди Екатерина Велика! В България иронията на Пастернак има и друго измерение: «далновидния» комунистически цензор е натъпкал  главата на нещастния българския ученик  преди всичко с поемата на Маяковски «150,000,000», от което и досега  тоя ученик носи запечатан в мозъка си следния цитат: «Читайте, завидуйте, я гражданин Советского союза!»