Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сам срещу КПСС – Н. С. Радионов. История на 90-томното издание на съчиненията на Л. Н. Толстой в СССР

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Йордан Йорданов, Варна

В обяснителната записка към завещанието си (1910 г.) Л. Н. Толстой посочва В.Г. Чертков (1854-1936 г.) за редактор и издател на пълните му събрани съчинения. Самите съчинения той предоставя безвъзмездно на всеки желаещ да ги публикува.

В.Г. Чертков се среща с Ленин (1920 г.) и със Сталин (1924 г.) и получава разрешение да издаде всичко написано от Л. Н. Толстой. Сключва се договор между Чертков като изпълнител на волята на Толстой и държавното издателство на СССР за издаването на 90 тома съчинения на  Толстой, като “писанията му не подлежат на никакви допълнения, съкращения или изменения” (1928 г.).

В.Г. Чертков сформира редакционен комитет и започва работа с архива на Толстой, който той донася от Англия (1913 г.). Но през същата тази 1928 г. започват репресии срещу толстоистите в Русия и след 2 години Чертков (тогава тежко болен) се спира на един неизвестен, безпартиен кооперативен деятел с икономическо образование – Н. С. Радионов (1889-1960 г.), на когото предоставя своята длъжност като изпълнител на волята на  Толстой. Н. С. Радионов (тогава 39-годишен) записва в дневника си: “Това поръчение е много сериозно за мен и съм много изненадан. Действително искам цял живот да се занимавам с Толстой и да бъда полезен в издаването и разпространението на неговите произведения. Той ми е духовно близък. В.Г. Чертков ми каза, че той знае това и чувства, че с избора си не греши.” Първата държавна субсидия е преведена през 1934 г., на следващата година излизат 10 тома, през 1936 г. – 7 тома, през 1937 г. – 8 тома, през 1938 г. – 3 тома. През 1939 г. се решава да се закрие редакционния комитет, на който Радионов е председател и с изданието да се заеме самото държавно издателство. Това е нарушение на договора от 1928 г. С помощта на В. Д. Бонч-Бруевич (висш партиен функционер, близък приживе на Ленин и Чертков, който е обработил лично 69 тома) горното решение се анулира и се сключва нов договор (07.10.1939 г.), според който редакционният комитет преминава към издателството като специален отдел. Започва Втората световна война и Н. С. Радионов воюва в народното опълчение. Архивът на Толстой е преместен от Москва в Томск.

След войната излиза постановление на ЦК на ВКП (б) от 7.09.1946 г. “За състоянието на академичното издание на съчиненията на Л. Н. Толстой”, в което четем следното: “... допуснати са сериозни грешки от редакционния комитет. В излезлите и в подготвените за печат томове липсват встъпителни статии, обясняващи светогледа на Толстой от ленинска гледна точка. Коментарите към съчиненията популяризират толстоизма и дават излишни факти от живота на толстоисти. В събраните съчинения са включени всичките реакционни религиозно-философски произведения на Толстой, различните им варианти и планове на религиозни книги. Много от томовете са запълнени с проповед на толстоизма, религията и идеализма. Те не съответстват на задачите за възпитанието на съветската младеж и са против идеологическата работа на партията... Държавната комисия се е предоверила на редакционния комитет и на хората в него, които са неспособни да провеждат ленинските възгледи в оценката на Толстой... Да се съкратят коментарите, писмата и дневниците... всеки том да съдържа и встъпителна статия от ленинска гледна точка...”

След постановлението Радионов записва в дневника си: “Много ми е тежко. Разрушават голямото дело, за което са изразходвани толкова сили. Какви хора, какви хора... За себе си не се страхувам. Аз няма да им дам ръкописите на Толстой, за да ги цензурират. Те са светиня. Наша национална гордост. Това е съзнавал и Ленин. Ще мине ли това време.. Само трябва да бъда чист духовно и докрай искрен...”

 Н. С. Радионов изгубва и двамата си сина през войната, а съпругата му умира от скръб. Той пише писма до всички членове на ЦК, но и специалният отдел към държавното издателство е ликвидиран през 1950 г. Н. С. Радионов вече официално няма права над изданието. Отива лично в ЦК на КПСС и моли, настоява, но бюрократите му отговарят: “върви там – не знам къде, донеси това – не знам какво, неразбираемо, неопределено...” (из дневника му от 09.01.1951 г.). И така до 10.02.1954 г., когато става чудо – разрешават да се печата всичко от Толстой, без постановление, без нищо, ако не броим смъртта на Сталин през 1953 г. Просто на заседание в издателството се решава и става – през 1954 г. излизат 11 тома без съкращения и поправки. До 1958 г. с издадени всичките 90 тома съчинения на Лев Толстой.  Но на  Н. С. Радионов е отказана пенсия, въпреки ходатайството на М. Шолохов, а дневникът му е засекретен след смъртта му през 1960 г. Н. С. Радионов е преработил 12-те тома дневници на Лев Толстой и три тома с вариантите на “Война и мир”. Автор е на книгата “Москва в живота и творчеството на Л. Н. Толстой” (1948 г.).

Из дневника на Н. С. Радионов:

“Ако няма Бог, няма и верен критерий в постъпките – какво може и какво не. И това го виждаме в нашия съвременен живот.” - 1956 г.

“За никой не е важно и интересно да знае какво е мислил и писал Л. Н. Толстой. Каква слепота. Но той е велик за тях и се боят от него. Мълчат и отминават... и с равнодушието си поставят клон в колелото.” – 1944 г.

“В световния морал трябва да бъде намерен нов стожер, иначе всичко се разваля. Убеден съм, че ще се намери такъв. А не е ли той Л. Н. Толстой.” – 1945 г.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional