С(ъ)ветските мащаби на корупционния скандал

Някак между капките в потока от скандали около изтичането на сведения с подслушани разговори се процеждат и истинските информационни перли с реална стойност, формирана през годините от песъчинките на дъното на българската симбиоза между политиката и бизнеса. Така обрастват и се превръщат в ценност някои новинки, които обаче не блестят на челото на българските медии, макар и да ги има.

В интервю от 14 януари 2011 г. с Михаил Михов, в. “24 часа” добавя една справка:

“Михов стана собственик при кабинета „Виденов“ на винзавода „Димят“ и „Варненско пиво“. По-късно купи фабриките за пиво в Мездра и Русе. Президент е на баскетболната федерация и почетен консул на Бразилия у нас. Съпругата на Михов – Ева, откри първия бар „Синатра“ във Варна и по-късно и в София. Точно в столичната „Синатра“ Първанов покани руския премиер Владимир Путин при визитата му у нас през 2008 г. (24часа)”

Едно изречение е написано за бара, а колко много казва! Тъкмо там, по думите на участници във веселбата, се е стигнало до оформянето на т.н. “голям шлем”, т.е. до решението да бъдат придвижени трите големи енергийни проекта на Русия в България, заради които руският президент Путин пристигна в България на върха на могъществото си като властелин на (временно) богатеещата от износ на скъп петрол и газ суровинна база на Европа. И на кой да се окаже собственост този бар? Ами на съпругата на Мишо Бирата…Същият, който скромничи, че не бил толкова важен , че да си общува с президенти:

“Михов, който е и президент на федерацията по баскетбол, каза още, че с Борисов се е виждал само на откриването на част от новата спортна зала в София през септември 2010 г. Не можел да коментира думи и действия на президента и премиера, тъй като не бил на това ниво (“24 часа”)

Тук вестникът спестява арогантната реплика на Мишо Бирата пред репортери, че може и с патриарха да се е виждал ( на баскетболен мач) и да е говори с него, но това не значело нищо. Интересно обаче дали пък не се е полакомил да присъства и на самата вечеринка с Путин? Господин Бирата е виден и запомнящ се човек, прилича удивително на (относително) младия Гошо Тарабата, известен още като Георги Димитров. Може би и такива спомени от “Синатра” ( защо не “Йосиф Кобзон” или поне “Любе” – та там, както и в почти всички пиано барове от години обилно се лее руска музика) ще се появят? И това няма да е много удобно за неговите покровители на върха на държавата, защото господин Бирата е явно “особен случай”., направо си е “друга бира”. Пак в. “24 часа” отбелязва за неговите пивоварни следното:

“Пивоварните на „Булбрю“ – „Леденика“ и „ММ“, са единствените у нас, които не членуват в браншовия съюз. Причината е отказът им да дават информация за продажбите си. Затова и в годишните данни за потреблението на пиво у нас не се включват техните продажби.”

Понеже става дума за скромния бизнесмен, който не бил достатъчно важен, да припомня, че скандалът с подслушването и огласяването на схемата, по която един бизнес попада под опеката на висшето държавно ръководство, е наистина свързан с една не много едра хапка от бизнеса.

“През февруари 2010 год. шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов отнема лиценза на бирената фабрика в Мездра и прекратява регистрацията на малката пивоварна. Гафовете в пивоварната лъснали още през ноември 2009 г., когато са „арестувани“ два камиона със 122 тона бира „Леденика“ без платен акциз. В резултат митничари влязоха на внезапна проверка във фабриката.

При нея стана ясно, че в завода липсват документи за извършване на дейност, няма регистър на складовата наличност, не са монтирани измервателни уреди и охранителни заграждения, които да отделят данъчния склад от склада за търговия. /БЛИЦ”

“Малката пивоварна”, забелязахте ли? Хайде сега си представете какво се случва тогава по отношение на големите му пивоварни и други яки начинания.

Други колеги, от малкия вестник “Дневник”, все пак са забелязали, че скромният Мишо Бирата е бил все пак принуден да се отбранява пред закона и “защитата на производителя на бира „Булбрю“, чийто консултант е Михов, по делото за отнетия алкохолен лиценз е поета лично от шефа на правния съвет на президента Сашо Пенов.

Делото е спечелено от фирмата, а митниците не обжалват решението”.

И още нещо са забелязали колегите от малкия вестник, което “големите” медии упорито не искат да видят, камо ли да коментират:

“Първанов посети и прием на Михов след назначаването на „индустриалеца“ за почетен консул на Бразилия у нас. Подкрепа на Михов, за да оглави баскетболната федерация през април 2008 г., даде пък клубът „ЛУКойл Академик“ и лично шефът на „ЛУКойл България“ Валентин Златев. Баскетболът беше и обяснението на Михов за близките му контакти с Панайот Генков от Върховния административен съд, с когото беше засечен да вечеря маса до маса с единия от братя Галеви.”

Е, поне тази история за софрите на Първанов с оперативно интересни сътрапезници вижда бял свят, което и до днес солидарно премълчават медиите по отношение на написаното от моя милост в книгата “Президент на РъБъ”, че Първанов е бил видян на подобно “мероприятие” с Младен Михалев – Маджо още през 2003 г. ( потвърди го пред мен Красимир Премянов, но и него никой не иска да интервюира – както се казва в нашето медийно село, “шубето е голям страх”!).

“Дневник” продължава:

“Според собствените си твърдения Михов е започнал бизнеса си с дребна търговия, занимава се и с посредническа дейност и туризъм. Търговският регистър не показва Михов като собственик на нито едно дружество. Според информационната система ДАКСИ все още е активна фирмата му ЕТ „Рефлекс ММ – Михаил Михов“, чийто предмет на дейност е търговия на дребно с електрически домакински уреди, радио- и телевизионни стоки.

Според същия източник Михов е собственик и на 50% от компанията „Интермебел“ и още държи 70% от дружеството „Черно море – Рефлекс“, което преди години менажираше баскетболния отбор „Черно море“. Той е член на ръководството на Националната лозаро-винарска камара. През 1996 г. Михов придобива пивоварния завод „Варненско пиво“ и винпром „Димят“.

През 1999 г. става собственик и на завода за производство на бира „Леденика“ в Мездра и бутилиращата компания в Русе. Няколко години по-късно основава компанията „Булбрю“, в която влизат всички заводи за производство на бира. Той е собственик и на хотел „Дунав плаза“ в Русе.

Справка в Tърговския регистър показва, че в момента производител на бира с марките „Леденика“, „ММ“ и „Хаберман“ е „Булбрю“ АД, чийто собственик с 99% от капитала е офшорната компания „Мелавсул инвестмънтс лимитид„.

Оставя само да добавя, че зад цялата тази бурна дейност, както знаят и децата във Варна, стои наследникът на “Мултигруп” по могъщество и влияние ( но далеч по-дискретно упражнявано – явно са си взели поука от вредната за бизнеса парвенющина на мултаците), конгломератът ТИМ. Да не говорим за Лукойл и Валентин Златев, чието име е толкова голямо, че няма как да “изплува”, защото е непотопяемо на повърхността от години, но също така се оказва пренебрежимо малко в медийните анализи за дърпането на конците в държавата ни.

Иначе за финал- нещо жълто, като знамето на (адски нашумялата напоследък у нас) Бразилия. “Дневник” припомня шумотевицата от с(ъ)ветски мащаб във Варна:

“На 3 юни 2008 г. Михов стана почетен консул на Бразилия във Варна, зае се с организацията на фестивал на бразилската култура в града и постави началото на пищни приеми по случай Националния празник на Бразилия в двора на къщата си в центъра на Варна, принадлежала някога на текстилния индустриалец Асен Николов. Още тогава обаче неофициално се твърдеше, че Михов е получил поста благодарение на близките си връзки с Георги Първанов. Тази седмица разследване на „Капитал“ показа, че адвокат на компанията „Леденика“ е бил президентският съветник Сашо Пенов.”

Туш? Да, но не в смисъл, че оркестърът на оркестрираните медии свири туш. Туширана е държавата ни. Вината за това отдавна не е само на простоватите момчета, които наричаме обобщаващо “борците”. Тук са намесени активни борци, пасивни кукловоди, интерактивни средства и други производители на власт, която ни избират да ни предоставят за избиране. И понеже се примиряваме и дори се възмущаваме, когато някой се възмущава от търпимостта към лъжата ( “това ли е най-важното сега, да се занимаваме с паметника на лъжата в София”), експериментите с нашето търпение продължават. Както виждате – с успех.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/