Сблъсъкът е исторически, правителството да не се огъва

Ако правителството не се огъне, скоро ще сме забравили скандалите с подслушванията. А правителството не трябва да се огъва, защото тези скандали са външният израз на нещо голямо и тревожно, което се случва под повърхността.

Намираме се в ситуация на оголен сблъсък, който е исторически по своята същност. От това, кой победи, ще зависи нашият живот за десетилетие-две напред. След цяла година на ограничени бойни действия - засади, капани, партизански акции - политическата война е обявена ию фронтът е ясен.

Правителството на ГЕРБ пое властта в страна, в която корупцията беше начин на живот, националните интереси бяха подчинени на Русия, а организираната престъпност бе в симбиоза с властта. Погледната отвън, България приличаше повече на Узбекистан, отколкото на Унгария. Партията на Бойко Борисов беше избрана да върне страната в европейския коловоз.

Преместването на цяла страна от един коловоз в друг винаги има своите противници. Все пак цели прослойки губят пари и власт, натрупани при старото положение. До есента на 2010 година противниците на промените действаха некоординирано - всеки се бореше за собствената си къщичка. После стана онова, което знае всеки социолог: когато индивидуалните и групови усилия за оцеляване не дават резултат, се преминава към колективен отпор. Този именно отпор срещу правителството наблюдаваме от октомври-ноември 2010 година.

Срещу правителството са се подредили всички, които имат какво да губят от връщането на страната към европейските нрави: контрабандистите, трафикантите и техните покровители; Алексей Петров и все още функциониращите групи на ДС; РЗС и БСП; върхушката на БАН и някои университети; корумпираната съдебна власт; агентурата на Кремъл най-вече в енергийната сфера; както и медиите, обслужващи всички тях.

Макар събрали се в един фронт, те са по-слаби от държавата.

Затова прилагат тактика, използвана за пръв път от японския военноморски флот срещу руския през 1905 година в залива Цу-шима. Руснаците, струпали огромна флотилия от над 100 кораба, настъпват към Япония в колона - корабите са в нишка един зад друг.

Японците, разполагащи с малка флотилия от десетина кораба, ги причакват, разгърнати в редица - с всички цеви насочени натам, откъдето ще дойдат руснаците. Появява се първият руски кораб, японците съсредоточават цялата си огнева мощ само върху него, потопяват го, пренасят огъня върху втория и потопяват и него, докато руснаците се чудят какво става.

После руснаците се паникьосват и се пръсват като пилци по цялата водна повърхност, а японците, настъпвайки в редица, ги отстрелват един по един. В края на деня Русия остава без военноморски флот. 

Тази тактика е част от съвременната теория на войната и точно нея прилагат противниците на правителството.

Идеята е цялата им огнева мощ да бъде съсредоточена първо върху Цветан Цветанов. Стрелбата започна от скандала с апартаментите и продължи нататък. След отстрелването на Цветанов огънят трябваше да помете другия вицепремиер - Симеон Дянков. Сетне, когато правителството се паникьоса и започне да се щура, огънят можеше вече да бъде стоварен върху самия премиер, както и върху онези негови министри, които показват признаци на живот.

Междувременно, докато правителството бива отстрелвано и губи подкрепа, в боя трябваше да бъде вкаран стратегическият резерв - движението "Алтернатива за българското възраждане (АБВ) на президента Първанов.

То трябваше да обере разочарованите гласоподаватели и заедно с БСП и подобни да формира проруско правителство. Тази маневра пък е от арсенала на Наполеон.

Схемата е толкова "по учебник", че дори правителството я разгада, ако се съди по последните изказвания на Цветан Цветанов и Бойко Борисов.

Нещата обаче се объркаха и атаката увисна още с раждането на АБВ. Вместо да видим надигането на мощно национално движение, наблюдавахме седянка на изхабени физиономии, свързани с ДС, БКП или Кремъл.

Така планът остана без политическото си крило - както Наполеон остава без армията на Груши при Ватерлоо. Цветанов пък се оказа по-корав орех от очакваното и това на свой ред наложи преждевременно разсредоточаване на огъня към Дянков и Борисов.

След Нова година атаката се обърка допълнително и придоби нотки на истерия. Две са причините за това. Първата: намерението на ГЕРБ да отзове посланиците, свързани с ДС.

По непонятни причини това предизвика невероятна ярост сред онази част от червената върхушка, която е свързана с ДС и с Русия; а яростта е лош съветник. Води до припряност.

Втората причина е невидима, но ясна. Не само в Русия, но и в съответните среди в България са схванали очевидното: че докато руските енергийни проекти у нас са в ръцете на ГЕРБ, нищо няма да стане. Петролопроводът отпадна, за АЕЦ “Белене” няма голям западен инвеститор, а "Южен поток" не поднася на тепсия българската газова мрежа.

От: http://kafene.net/