Свободата днес и тук 07 Май 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

МЪГЛА (УВОЛНЯВАМ ПРАВИТЕЛСТВОТО!)

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Паула Лайт

Като сиви, отровни пипала мъглата е разперила лепкавите си миазми над моята страна. Тя е във всичко и всичко. Мъгла в идеите, в душите, в мислите и сърцата. Мъгла във финансите, здравеопазването, културата, науката и правосъдието. Мъгла… А прословутият тунел никакъв го няма и в жадуваната светлина вече не вярват дори запалените читатели на детски приказки, нито най-страстните зрителки на розови сериали. Реалност е само мъглата, а всичко останало е илюзия или цинична лъжа.

Преди повече от година, написах едно тъжно пророчество, озаглавено „Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч”. Тогава споделих нерадостната участ на Касандра, защото моят песимизъм беше остро заклеймен, а опасенията ми приети за абсурдни, несправедливи и дори инсинуирани от факта, че писанието ми било поръчково и че съм обслужвала нечии нечисти икономически интереси за тридесет сребърника. Е, какво мислите сега, в нашето мъгливо днес, когато се наслаждаваме на маркуча с пълна сила? За съжаление, не бих се учудила, ако все още има хора, които бодряшки твърдят, че Бат’ Бойко е готин, че е пич, че ще срине престъпността и ще даде на крадливите политици да се разберат, че… Нека не продължавам, защото наистина ми се гади от подобна колосална глупост. И ако все пак днес реших да напиша нещо по въпроса, правя го не заради феновете на настоящето управленско безумие, а за ония, мислещите, които все още вярват в идеята на Ботев, че е по-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня.

Та да си дойдем на думата. Няма да обсъждам това, че Бойко Борисов използва политическата фасада, за да урежда свои и на своята групировка финансови интереси. Няма да анализирам и обстоятелството, че се е сблъскал и е преплел рога с бившия си съдружник Алексей Петров. Разбира се, не в името на свещената война против мафията, нито пък заради интересите на народа, а защото имат да делят пазари, слънчеви и сенчести финансови интереси, канали (не телевизионни), имоти (не наследствени) и търговия с фармацевтични субстанции (не аспирин или витамин С). Ще забравя и това, че пожарникарят се стреми да избърше сълзите на бившата си изгора и все още настояща димна финансова завеса Цветелина Бориславова, която страда самозаточила се в село Валевци, защото не може да преглътне, че е „продала” дела си в „Сибанк” за мижавите 140 милиона и сега е безработна и на път да се нареди сред социално слабите. Не! Нека забравим откъде иде, какво цели и накъде отива нашият премиер. Без друго явно на никого не му пука за фирмите му, целите му и същността му. Ще постъпя, както е постъпил някога в Рим Петроний, творец, мислител и естет, живял по времето на Нерон.

Както е било винаги при взаимоотношенията между творци и тирани, Петроний и Нерон трудно се понасяли. При подобен конфликт, когато единият е абсолютен и всевластен диктатор, другият разполага само с един начин да запази човешкото си достойнство - да умре. Но, преди да пререже вените си, Петроний решил да си достави поне удоволствието да каже на коронованото нищожество всичко, което мисли за него. Така, преди да седне сред своите любими приятели за последен пир и да пролее аристократичната си кръв, творецът, когото в древния свят наричали арбитър на елегантността, решил най-сетне да сподели с Нерон мнението си за неговата поезия. Тъй като по онова време литературните критици бивали екзекутирани, ако дръзнат да критикуват творчеството на императора,  можете сами да се досетите какви блестящи отзиви срещали от мазниците нескопосаните дитирамби на владетеля.

И така, Петроний писал: „Епитетите ти са по-тежко престъпление от това, че си убил майка си. Начинът, по който се изразяваш в песните си е по-сериозен грях от подпалването на Рим. Римите ти ме отвращават повече от безбожието ти. Затова, убивай, но не свири на цитра! Пали, но не пей! Удави Рим в реки от кръв, но не пиши стихове!...”

Ще ми се по същия начин да кажа на фамозния Бат’ Бойко: Прави си банки, но не се изказвай по телевизията! Уреждай си сметките с опонентите, но не пътувай по света да ни позориш! Подслушвай, но не играй мачове! Скалъпвай нелепи обвинения в корупция, но не дрънкай за шортета и кюфтаци! Увеличавай данъци и акцизи, но не философствай!

Ш…шт ли?! Боите се да не би да ни подслушват? Бих се радвала да ме подслушват, стига да чуят и разберат нещичко.  Работата е там, че темите, които вълнуват копоите на сегашната власт не са политически, нито идеологически, а много тясно и конкретно икономически. Тъй като не беседваме за митници, нито за контрабанда, никой не би си амортизирал бръмбарите да ни подслушва. Все пак, ще заявя, дори ще изкрещя мнението си: За жалост, премиерът ни е дори по-некомпетентен, отколкото се опасявах. Понякога имам чувството, че летим покрай пропаст, по тесен път, а зад волана седи безмозъчно хлапе, което никога не е карало кола. Страшно е, нали? Страшничко! Като се има предвид, че това хлапе страда и от остра форма на нарцисизъм и мегаломания, всичко, което ни се случва, си е истински сюжет за филм на ужаса, който би вдъхновил и Алфред Хичкок.

Защо ли? Та кой строи амбициозно магистрали и спортни зали, когато цените на хранителните стоки скачат, хората умират от глад, а пенсиите и детските надбавки са замразени за неопределено време?

Кой увеличава акцизите така, че контрабандата да процъфтява и всеки далавераджия в областта на цигарения и алкохолен бизнес да го споменава сутрин и вечер с благодарствена молитва?  Кой е довел работите дотам, че една трета от консумираните цигари да са в сенчестия сектор на бизнеса?

Кой провокира с безумията си нещата до ниво, че за пръв път, откакто се помня, лекарите и академиците да излязат на протест?

Кой е скалъпил обвиненията си толкова нескопосано, че полицейските акции да станат повод за смях? Кой гази демокрацията с полицейски ботуши, подслушва, манипулира, развихря произвол до такава степен, че поне веднъж седмично да ни занимават с някакъв „гейт”? Кой е допуснал да бъде задържан за убийство човек, защото са объркали мечото грозде по дрехите му с предполагаема кръв? Кой приема за нормален правителствен кабинет, при който подслушването на министри и депутати се приема за нормално, а сенчестото лобиране се е превърнало в modus operendi?

Кой в цивилизования свят си позволява да се гаври с храма на науката, да нарича академиците „феодални старци” и да им определя доход, който жестоко би оскърбил всяка хигиенистка в която и да е друга европейска страна? Кой назначава на възлови постове хора с фалшиви документи за завършено висше образование?

При кого изкуствата, книгоиздаването, театърът вехнат, а чалгата, пишман футболът, поп фолк певиците и манекенките са елит и каймак?

Кой е премиер на държава на първо място по смъртност на населението и на последно по грамотност?

Малко ли ви е? Още ли вярвате, че Бат’ Бойко е велик? Още ли чакате да спаси България? Още ли не сте разбрали, че ГЕРБ трябва да се преименува на КЛЕЙМО? Още ли тънете доброволно в мъглата? Тогава горко ви! Горко и на България! А аз ще ви кажа, че заслужавате участта си и като в турски сериал ще ви пожелая: „Да ви е сладко!”

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional