Плюсовете на двата полюса

Преди години говорителят на   „царското” правителство Димитър Цонев заяви, че назначението на Бригадир Аспарухов върви точно с този министър-председател – респективно Симеон Сакскобургготски. Днес последният невинно пита под знака на ДС ли ще протекат оставащите ни дни и тези на следващите поколения. Без коментар. Продължава обидната тенденция да ни смятат за безпаметна аморфна маса, която храносмила безотказно каквото й подхвърлиш. За съжаление твърде много доказателства се натрупаха в тази насока. Последствия – никакви. Положителни имам предвид. Затова вероятно всеки си мисли, че може да ни метне всичко в копанката. А ние ще го усвоим – усмихнати и безкритични или просто тъпо разсеяни.

Именно триумфалното навлизане на Симеон Сакскобургготски в политическия живот на страната постигна въжделенията за разбиване на двуполюсния модел. И така оправда очакванията на тези, които го убедиха да се върне и да изиграе ролята си, отредена според сценария.

Без нечие чудодейно участие, червените нямаше да вземат превес над сините. За сценаристите беше недопустимо да останат две ясни алтернативи, които евентуално да се сменят. Там е работата, че дългосрочният план явно е предвиждал непрекъснато управление, не смяна. Не честно състезание, а надлъгване и надхитряне, удари под кръста включително внедряване на къртици сред врага.

Не твърдя, че именно ГЕРБ е днешната дясна категорична алтернатива. Но очевидно дразни доста, за да бликат на талази истеричните атаки, СРС-та и др. Проектът ГЕРБ, за който имаше съмнения, че е отгледан лабораторно като НДСВ, за да бъде напълно огледален и приемлив за предходниците си. Е, явно не се оказва толкова приемлив. Яростната офанзива срещу несъвършения му лик издава нечии крайно опънати нерви да не им се играе по гайдата -както открай време са свикнали (още от 9.09.1944). Трайната и прекомерна власт разглезва. Те искат всичко винаги тук и сега – без прекъсване във времето. По подобен начин Никола Боало – апологетът на класицизма във Франция, е изтъквал изискването за триединство в литературната творба – единство между време, място и действие. И никакво прекъсване в действието. Безметежно и вечно тържество. Но това е било през ХVІІ век и във Франция.

 Да се върнем към „прокълнатия” двуполюсен модел. Какво му беше лошото?  Какво му е лошото на ясно обособеното съперничество между републиканци и демократи в САЩ? Двуполюсният модел може да не е съвършен, но в сравнение с него има еднополюсен (Русия, Куба, Никарагуа, Венецуела и др.) Има и разводнени многополюсни модели, които периодично бълват поредния проект в подкрепа именно на еднополюсния такъв. Идеална среда за мътен риболов, но регламентиран строго за допуснатите играчи. Среда, удобна да се размие отговорността, да се измъкнеш по терлици и всеки всекиго да замерва щедро с кал.

  И сега от многобройните разновидности на единия полюс, да прескочим към поизтъпения двузъбец на десния полюс. Да, за СДС и ДСБ говорим. Сините искат оставки на Цветан Цветанов и Ваньо Танов. Това искат и червените с необявените си, но явни съюзници. Какво си представят сините. Новото ОФ си постига целта (включително под техния акомпанимент). Но къде ще са те? Съставя се служебно правителство от президента. Сините естествено не попадат и в него. Не им е и мястото там. (Но някога ли смятат изобщо да се озоват в правителство? Или смятат така да го карат опозиционно?).

Те сами вече не могат да спечелят толкова гласове, че да съставят правителство – сами или с нечия подкрепа. Отделно – никой не ги кани. Какво обвързва по-нататъшното им присъствие в политическия живот на страната в този случай, освен като вечни статисти? Като недоспукана от бой боксова круша.

Недоразбрани, недооценени? Това вече се игра. В този си вид те очевидно са непривлекателни и неизбираеми. Трябва нещо ново. С напълно нови лица. И този път ситото да бъде прецизно. Защото ранното СДС допусна твърде много къртици, които го разроиха впоследствие. Как да се предизвика отново доверие. Масово. Във формат „синя коалиция” с нови водачи (очевидно се налага). С ново образувание – откъде и как. Продължавам да мисля, но не съм единодушна, както казва д-р Тони Филипов. Мислете и вие, хора.

Поне десният полюс да е единен, хомогенен и ефективен. И най-важното – привлекателен, колкото беше. Още по-важно – да не измени на заявената цел. Ако почне да изменя – своевременно да почувства остен в задните си части.

Тюрлюгювечът отсреща може да се разпознае. От другия отбор вече са готови. АБВ стяга пряпорец. РЗС се задъхва от справедлив гняв. БСП хладно и крокодилски анализира. Ето, и Жорж Ганчев отново е готов да се включи „на полза роду”.