Иво ИнджевПремиерът Бойко Борисов заяви, че е много щастлив от това, че големите инфраструктурни проекти ще се правят със средства от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/, предаде БГНЕС.
Това е отлична новина, стига да се реализират тези обещания и намерения. Но преди те да са станали факт и ние също да се почувстваме щастливи от това, нека обърнем внимание кои са големиТЕ проекти, признати като такива от ЕС и българския премиер.
“Много е важно България да построи магистрали в идващите години, каза Филип Мейщад. Той съобщи, че след месец ще започне процедура за осигуряване на техническа помощ по проекта на магистрала „Струма“.
Това не е само български приоритет, а европейски приоритет. Искаме българските граждани да видят конкретни резултати, добави той.
Бойко Борисов допълни, че председателят на ЕИБ и правителството ще работят съвместно по важните и скъпи инфраструктурни проекти. Той каза, че президентът на банката му е погалил слуха с думите си, че „Струма“ е европейски проект.
Със средства от ЕИБ ще се правят и магистрала „Черно море“, Дунав мост 2, съфинансиране на пътни проекти, Заводът за битови отпадъци и железници, както и по водни проекти.
Договорено е и финансиране по „Набуко“, като от ЕИБ са заявили, че ще ни отпуснат чрез банкова гаранция средствата за нашия дял от 1,2 млрд. Евро”.
Ако не е ясно, да поясня: големиТЕ проекти в България от европейска и българска гледна точка са всички възможни, но не и огромните, мегаломанските ( дори Доган ги нарече така през декември 2009 г. и никой не го попита защо – дори и Първанов си затрая без да го репликира!) от “големия шлем” на Първанов и Путин.
За руските проекти, обявявани от техните протагонисти за важни откъм европейската им стойност ( щото щели да облагодетелстват Европа- от тях да мине), не само че не става дума, но и ( както е демонстративно ясно също) , няма балами за финансиране. Нито европейско, нито пък азиатско. Има само евразийско, т.е. руско. Защото са си руски, а не европейски или български и спасяването на руските стратегически напъни за величие ( на всякаква цена) е дело на самите руснаци – нещо като “ спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”, както са казали сатириците Илф и Петров още в зората на неспирния възход комунизма към дъното на историята.