ЧЕНГЕН

Правителството на Гербаджи-баши лиши от т.нар. “топлинни помощи”най-бедните пенсионери, тия с минималните пенсии от  130лв., лиши ги безцеремонно и брутално - в името на “кризата”. Как е възможно да се живее с 130 лв, от които повечето отиват за лекарства, вода, ток, транспорт и пр., няма нужда да питаме…  

Тези хора  влачат съществуване в паралелен на нас свят, свят на разяждащата нужда и оскъдица, на постоянния и безперспективен недоимък. “Топлините помощи”, означаваха за тях някаква искрица надежда, че не са забравени от шибаната държавица, в която са заложници до живот, припламване на някакво минимално човешко достойнство – да спестят от тази “топлина” за внуците, пък и да заделят за погребение, за да не тежат поне с това на децата си, на които не могат да помагат.

Знам, че звучи сиромахомилско, усещам, че почуквам по дълбоките и най-мълчаливи клавиатури на българското отчаяние – но си позволявам да изговоря това от тяхно име, понеже този “матриял” е съвсем забит в земята, примирен и безсловесен… Впрочем това е една от най-гнусните свинщини на тази популистката управа – първо накараха хората да попълват сума формуляри и унизителни декларации, сетне ги измами подло и без обяснение. Все едно е да сритват паднал инвалид, да се гази безпомощния, защото е безпомощен. Позор!

Има ли нужда да назоваваме контраста – той би ни заслепил с несправедливостта, която излъчва. Никой не посегна да реформира “деполитизираното” МВР, наброяващо 60 000 калпака. Като за гигантската репресиращата маша на властта бяха опазени досегашните привилегии – ранно пенсиониране, което тежи нетърпимо вече на пенсионната система, една шапка пари на изпроводяк за вярна служба на властимеющите, дрехи, жилища, безплатен транспорт и ред други. Случайно или не, повечето бандити се оказаха бивши или настоящи ченгета; накъдето да се обърнеш, все  ченгесари, следователи, охранители, бивши мутри под пагон, мазни пехливани… Полицейската наглост и произвол достигнаха  невиждани равнища. Вече не се диша от тях.

Да, пари няма за пенсионерите. Но има за спортни зали. Там Бойкови другари с бръснати кратуни “тренират”, помпят мускули,  консумират благата на цивилизацията. Те са толкова важни за “нацията”.

За подслушването на пошлотиите на едни мутри от други мутри на щат, правителството задели стотина милиона. Едва ли се замислило /а и с какво/ , че има бедни и гладни, необразовани и болни, смачкани и уморени от “системата”. Това правителство за тях не мисли, то мисли грандомански – за магистрали… по които мутрите ще се надпреварват. За стадиони на стадата спортни галфони, същите ония “застрахователи” с бухалките, охранителите на заграбеното. Бетонджии на статуквото – такива се оказаха реформаторите-гребки. Дежа вю. Това ще да е основното “пророчество” у нас.

Останалото е мълчание. Защото май само това ни остана.