Свободата днес и тук 22 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как трябва да се изследват Тановгейт-записите, за да се види има ли подправяне?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Делян Делчев

Тук ще опиша логиката и алгоритъма, по който трябва да се изследват записите, за да може да се докаже бързо и лесно дали има подправяне. Смея да твърдя, че е изключително възможно всичките тези операции да могат да се извършат от оторизирани лица за един час и в рамките на един час да се знае истината.

Много е възможно това вече да е и сторено, но публиката да е спасена от резултатите, или те да са класифицирана информация.

С какво разполагат оторизираните лица?

- Записите на Танов, разпространявани в интернет или от в. "Галерия", които са маркирани по поредност, кой на кого е звънял и по време, когато са се случили;

- Трафичните данни за тези записи, налични в мобилните оператори, които определят дали съответните обаждания са се случили, по какъв път са минали (вкл. дали и през оборудването на СДОТО/МВР) и каква е била тяхната продължителност;

- Контролни записи от същите СРС-та, предадени на прокуратурата (те не са задължени да се унищожат в срок) или от други СРС-та (всеки запис може да послужи за контролен, не е задължиетелно да е на Танов);

- Регистрите на записаните СРС разговори (до които има достъп комисията за контрол на СРС от парламента, а вероятно и прокуратурата), които са задължителни по закон, които съдържат време, продължителност, кой е записан, какво е последвало. Тези регистри/логове вероятно съдържат и информация за това кой е имал достъп до тези СРС-та.

Това, което се наблюдава от записите, и е очевидно, е:

- Записите са презаписани с устройство със стереомикрофон, като единият микрофон е чувал доста по слабо звука (което, между другото, не е лошо за анализа) през аналогов път. Телефоните и компютрите имат мономикрофони, така че най-вероятно става въпрос за диктофон, сложен в близост до слушалка. Стереомикрофоните са доста близко разположени един до друг на всяко устройство и четири пъти по-ниската мощност на левия канал е добър индикатор за направения до момента извод. Чуват се и странични звуци, но е важно да се отбележи, че вторичният фонов шум е тих и средата е била тиха.

- Всеки един запис съдържа бипове на 3250 hz на точно 2.5 секунди отстояние, започващи с подслушания запис и завършващи с него, обаче имайки паузи преди и в края на записите на в. "Галерия", индикиращ, че този звук е от оригиналния запис. Тези бипове също така се чуват в идеалната си пропорция (като останалия звук) на левия и десния стереоканал, следователно е 100% сигурно, че те са налични в оригиналния запис и не са добавяни впоследствие.

- Средните мощности на двата фонови шума, и на оригиналния, и на добавения, са еднакви и логични в цялостността на целите разговори.

- Гласовият канал се отваря от позвъняващата страна и се чуват разговори и шум, още преди отсрещната страна да е вдигнала. Това се наблюдава във всички случаи, без значение каква е посоката на разговора (дали Танов се обажда или му се обаждат) и къде е било физическото местоположение на всички говорили (и то в доста кратък интервал от около 2 часа).

- Силата на звука на двамата говорещи е еднаква, нормализирана, и не е по-голяма в полза на този, който е набрал. Отделно не се наблюдават кънтене, халф дуплекс комуникация (когато единият говори, звукът на другия да заглъхва) и т.н.

Всичко това са абсолютно достатъчни следи,

за да се постигне 100% достоверност на едно цялостно изследване, буквално в рамките на един час. А именно:

- Поведението на гласовия канал индикира следното - тези записи не са направени от частна структура с оборудване за подслушване в телефонен апарат, или подслушване на радиоканала, било то поединично или Wideband. Всички тези техники биха изискали подслушване в непосредсвена близост до подслушвания субект, който инициира обаждането. Микрофон, добавено устройство към телефона, сменен firmware, софтуер на телефона биха създали не нормализиран звук и звукови дефекти.

- Нормализираният звук и липсата на дефекти доказва тяхната липса. Липсата на ехо и халф дуплекс допълнително изолира и laud speaker phone опцията. Радиоподслушването изисква непосредствена близост до 3 (ако не и 4) субекта (един от които - Борисов, се е намирал в кръчма), едновременно и то точно в този физически момент на тези разговори, и това напълно обезсмисля тази хипотеза. Отделно техниките за радиоподслушване работят почти изключително за 2G и няма сигурност, че телефоните няма да се закачат на 3G (форсирането им има и други проблеми).

- Безспорно е, че подслушването е станало в мрежата на мобилните оператори.

- Регистрите на СРС и отделно трафичните данни трябва да могат моментално да потвърдят дали тези разговори са били осъществени. Дали продължителността им е еднаква със записите в интернет. Дали регистърът на СРС и трафичните данни съдържат една и съща информация. Дали разговорът е копиран на оборудването на СДОТО. Тази проверка ще докаже окончателно дали подслушването е извършено от МВР или от трето лице в мобилният оператор.

Смея да отбележа, че модификацията на сигнализацията в MSC-то (централата) на мобилният оператор, така че да може да се осъществи подслушване, е комплексна. Малко са хората и оборудванията, които могат да го направят, и са ограничени от физически достъп, контрол и необходими познания за вътрешната структура на оператора и машршрутизацията на сигнализацията. Слагането на такова оборудване там, с предварително знание кои са телефоните, които искаме да подслушваме (Танов), което на всичко отгоре да засече такива разговори моментално и после да се изнесе тайно, е хипотеза от филм "Мисия Невъзможна".

Косвените индикатори, че Танов е знаел за подслушването си, че е имало заявка за СРС, и т. н. и особено вчерашното изявление на Комисията за контрол на СРС просто затвърждават на 100% хипотезата, че

записите са от оборудването на СДОТО и МВР,

събрани от мобилната мрежа на оператора.

Трябва обяснение на произхода на биповете. След като знаем, че записите са станали от оборудване на СДОТО, и знаем, че има (по твърдение на производителите на такова оборудване по интернет) индустриален стандарт за слагането им с цел да се премахнат възможностите за манипулация, можем да предположим с изключително висока вероятност за истина, че те са сложени от това оборудване.

Това може да се засече с писмо до производителят на оборудването. Но по-лесното и бързото е да се засече с контролен разговор. Идеално би било, ако (както твърди Комисията за контрол на СРС от вчера), част от тези разговори са били предадени на прокуратурата, и те ги имат в оригинал. Но дори и да са унищожени (както прокуратурата пък се оправдава днес), това не е проблем. Каквото и да е друго СРС, идващо от СДОТО, би имало или нямало тези бипове. Ако ги има (каквато вероятност граничи до 100%), те просто се центрират по старт между контролния разговор и проверявания и се проследява тяхната последователност.

Прокуратурата безспорно има отговор на този въпрос с биповете и го е имала още на десетата секунда на споменаването им. Просто е нямало начин да не са чували друг път СРС, а това би си проличало веднага. Любопитно предположение е, че тези бипове вероятно са слагани и на входящия и на изходящия звуков канал. При смесването им при различни дефекти би трябвало да има размазване в наслагването, ако е имало модификация, манипулация или проблем с единия или другия звуков канал. Биповете обаче са идеално позиционирани. Тоест или е работено със записи без тях (и те са слагани впоследствие, но преди повторното копиране), или няма модификации. Дори най-добрите филтрации биха оставили нарушения.

Имаме три разговора, в които три лица говорят едно и също обвинително нещо. За да има подправяне, то трябва да е и на трите разговора едновременно, около обвинителните фрази. Там не се наблюдават никакви индикатори за това. Но дори и да приемем, че е имало идеално подправяне, то е трябвало подправящият да разполага с часове, буквално студийни записи с разговори и на трите субекта.

Следователно, ако имаме бипове в оригиналните разговори отпреди вторичния презапис (очевидно и лесно доказуемо), регистрите на СРС и трафични данни показват еднаква дължина на записа, и тя е дължината на записите, пуснати по интернет, добавяйки и липсата на всякакви други индикатори за презапис,

остава единствената възможна хипотеза записите да са оригинални.

Тъй като за да не са, трябва някой да е имал достъп до записите преди биповете (тези хора, ако въобще съществуват, са по-малко от половината пръсти на едната ми ръка), да ги е извадил, да ги е модифицирал, разполагайки с часове записи на трите субекта, правейки перфектния монтаж, дето не само да не се открива, но и да не променя дължината на записа (някой трябва да има безрезревна вяра и любов към съветските учени, за да си мисли, че те са способни да го направят, за да помогнат на "комунистите").

После е трябвало да върне записите в оборудването, за да си сложи то биповете по маска и алгоритъм. После е трябвало да си ги плейне на диктофон, а после да ги прикрие като доказателство (вместо да ги даде на прокуратурата и да стане скандал още тогава), приемайки, че малко вероятно другите оператори и прокуратурата едновременно да искат да ги прикрият.

Тази хипотеза е толкова ограничена до хора, които могат да я извършат (вероятно нула) и е толкова невероятна, че просто не може да се разгледа като реална. А хората с такива възможности биха използвали други, по прости и по ефективни техники да направят скандал.

Ако оборудването на СДОТО не оставя маркери (което би било колосална грешка), то манипулациите са възможни и хипотезите ще завият в други посоки. За това и отговорът на въпроса с маркерите е ключов (и пропускан от официалните експертизи засега).

Проследяването на посочените стъпки е достатъчно за да определи, при това много бързо, дали е имало монтажи или не.

При неотговаряне на някоя от стъпките има ясни и конкретни допълнителни контролни проверки, които могат да се направят.

Допълнителни техники като проследяване на вдишването, издишването и тоновете, контроли по фоновият шум, ENF и остатъци от канцелаторите само могат да затвърдят това, но са бавни, а и безсмислени при наличие на отговор (от контролен запис) за биповете и трафичните данни.

Както споменах, всичко това може да се разбере за един час. И аз предполагам, че вече може би се и знае. Въпросът е дали и ние ще го научим.

А отделно от всичко тези скандали показват, че СРС-записи се изнасят, следователно контролът върху тях е слаб.

СРС се прикрива (поради липсата на постоянен контрол и контрол само за започването им) и така се "загубват" ценни записи.

Изпада информация до подслушваните, за това че са подслушвани (виж разговорите на Танов).

Прокуратурата и медиите са склонни да вадят изводи върху недовършени експертизи, които на всичко отгоре казват друго нещо.

*Текстът е от личния блог на автора.

От: http://mediapool.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional