Синята коалиция отново увисна между опозицията и властта

“Нашият вот беше протегната ръка към правителството, ние ще ги подкрепим.” – заяви Иван Костов в предаването “Нека говорят” на БТВ.

Казах го вече и пак ще го повторя: странно. Първо заради демагогията и второ – заради бъдещето време. Нека припомня – въпросният вот беше въздържали се. При поискан вот на доверие това гласуване е де факто глас против кабинета. Броят се гласовете “за” – гласовете “против” и “въздържали се” са равнопоставени. Ако примерно Атака беше гласувала по същия начин, днес щяхме да сме пред предсрочни избори – и управлявани от назначен от псевдопрезидента кабинет. Как тогава този вот ще бъде протегната ръка към правителството?

Но нека припомня все пак и още нещо. Това беше и единственият прецедент, при който кабинетът на Бойко Борисов трябваше да бъде подкрепен – независимо от всички резерви към неговата дейност. И трябваше да бъде подкрепен поради една много проста причина, посочена от самия Иван Костов няколко дни по-рано, на 17-ти януари. Тогава той подчерта, че “далечната цел на „СРС-гейт" е министър-председателят Борисов да отстъпи пред руските енергийни интереси”.

Подобно отстъпление наистина би било пагубно за българското бъдеще. Нещо повече – евентуалното падане на кабинета би довело на власт служебно правителство, което незабавно би се съгласило с руските условия и би подписало всякакви договори – примерно за АЕЦ “Белене” – а в перспектива неизбежно би довело на власт и нов вариант на тройната коалиция. (Ако някой си въобразява, че при провал на ГЕРБ избирателите автоматично ще се струпат около Синята коалиция, то той просто нищо не разбира от политика.) Следователно е редно да се запитаме – защо при тези съвсем очевидни перспективи сините гласуваха по този начин – като индиректно принадиха своите срамежливо въздържали се гласове към тези на комунягите и депесарите?

Отговорът би бил лесен: поставихме условия за нашата подкрепа, които не бяха приети.

Само че дали е така наистина? Ето какво казва по този въпрос самият Иван Костов за консултациите непосредствено преди вота: “Там обсъдихме нашите претенции към правителството. Обсъждахме как да се пусне гаранцията за Набуко. Сега е възможно да получим гаранция от европейските банки и парите ще дойдат. Страната ни дава каранция, обезпечение, че държавата ще застане зад фирмата, която от българска страна ще участва в Набуко, обясни той. Обсъждахме кадрите от ДС, които останаха от тройната коалиция на възлови постове. Такива хора решават например дали има монопол в цената на зърното, а комисията за защита на конкуренцията е преназначена. Борисов каза, че ще направи всичко, но ще го направи постепенно.”

Разбира се, сините имат основания да се съмняват в обещанията на българския премиер, известен с поврътливостта на своите изявления. Но ако не му вярват, то защо тогава изобщо се водят тези преговори? А ако смятат, че има основания да се преговаря с него – тогава защо гласуват въздържали се? И какво значи това бъдеще време в заключителните думи на Костов – “ние ще ги подкрепим”? Ако сините се съмняват в политиката на кабинета дотолкова, че дори перспективата за реализация на руските енергийни проекти и връщане на комунистите във властта не ги стряска – то на какво основание се канят да го подкрепят за в бъдеще?!

Истината е, че едно правителство или се подкрепя, или не. Това е нормалната политическа позиция – или си със властта, или си против нея – казваш го ясно и правиш нужното, за да се знае. Да стоиш на крачка от хранилката и да се облизваш – като чакаш месеци и години да те поканят там – това не е нито достойно, нито пък мъжествено. Така могат да се държат разни неидентифицирани центристки формации, разни “таралежи” от типа на Емил Кошлуков – но да се държат така десните е – меко казано – неуместно. Още повече, че стана ясно как и с какви искания са се пазарили за участие в правителството след последните парламентарни избори. И че са пренебрегнати не от високомерие, а просто защото са поискали непропорционално много министри, зам. министри и областни управители спрямо собствената си политическа тежест.

Най-лошото обаче не е свързано с политическата непоследователност на Синята коалиция, която ясно личи от тези думи. Най-лошото е, че в тях се таи известна гузност, желание да се запази отворена вратичката към управляващите – въпреки мижитурското поведение по време на вота на доверие – видяно и казано много ясно от оцелелия въпреки дясното въздържание премиер. С тази протегната ръка и с това “ние ще ги подкрепим” синята коалиция отново увисна между опозицията и властта – без ясна политическа позиция и без заявена политическа воля. А такова поведение се плаща – и ще бъде наистина скъпо платено – на следващите парламентарни избори.