На всеки ъгъл има дюнер

Тероризмът отново разтърси света. Атентатът на московското летище Домодедово е ясен знак, че стратегията на атентаторите-самоубийци поставя службите за сигурност в затруднено положение – и че възможностите за противодействие са неефективни дори и в страни, в които не влизат в конфликт с човешките права, просто защото такива няма. Русия на Путин е точно такава страна – там никой не би простестирал дори и ако събличат чисто голи всички пасажери при влизане в летището. Неотдавнашните атентати в Швеция пък показаха, че практически няма страна, която да е застрахована от акциите на новите камикадзета - колкото и етнически толерантна да бъда към всякакви емитранти.

Това обстоятелство съвсем пряко засяга България – тъй като страната ни е сред участващите във военните мисии в Ирак и Афганистан – и тъй като е страна с относително голяма мюсюлманска етническа общеност, при това намираща се в тежка икономическа ситуация – което предпоставя и по-широки възможности за действията на терористични организации, което евентуално биха я избрали като “подходяща” за поредния самоубийствен атентат.

От тази гледна точка е интересно какво мисли по този въпрос правителството – и как се готви да посрещне това най-голямо предизвикателство на ХХІ век – което е и централния проблем за световната сигурност от атентатите в Ню Йорк насам. Ами ето как – казано простичко с думите на българския министър-председател в интервю пред в. “24 часа”:

“В държави, където службите са в пъти по-силни от нашите, се случва това нещо и те не могат да предотвратят нищо. Така че ние разчитаме на балансираната си външна политика. Че с арабския свят и с Палестина, и с всички държави там сме в изключително близки и приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се да го отчитат хората, които вземат решение за подобни актове, защото те се вземат централизирано и се наблюдава и поведението на дадени държави. България води много добра, балансирана и партньорска политика.”(курсив мой – Е. С.)

Това – съжалявам, че трябва да го кажа – е просто невероятно. Особено за човек, който минава за специалист в сферата на сигурността. От думите на българският министър-председател излиза, че:

1. Нищо няма смисъл да се прави за подобряване мерките за сигурност, защото и при държави с по-силни секретни служби тези атентати се случват. Това фаталистично заключение удивително напомня думите на един секретар на МВР по времето на правителстквото на Беров, който публично заяви, че поради икономически недоимък вътрешното ведомство не може да гарантира сигурността на гражданите, поради което в техен интерес е да не излизат по тъмно от къщи. То ни кара да се запитаме защо всъщност съществуват тогава въпросните служби (и защо ние като данъкоплатци плащаме заплатите на многохилядната им армия) – само за да ни слушат по телефоните ли? И още нещо много важно – секретните служби на Русия може да са в пъти по-големи, но не могат да гарантират никаква сигурност на гражданите именно защото обслужват една политическа власт и се занимават с елиминирането на нейните опоненти, както и с преразпределението на националните богатства на страната (в което преразпределение самите те вземат дейно участие). И са дотолкова погълнати от тази си задача, че заради постигането й са способни сами да организират атентати от подобен тип – взривявайки цели блокове заедно с техните обитатели например.
2. Че вместо да се занимаваме с подобряване на мерките за сигурност, ние може с пълна сила да разчитаме на добрите си отношения с “арабския свят и Палестина”. От което естествено следва, че арабския свят и Палестина са върховите структури на международния тероризъм, които планират терористичните акции. За Палестина както и да е – но това казване за “арабския свят” като нищо би нарушило въпросните отношения – ако арабите нямат чувство за хумор и ако не съзнават границите на компетентността на този, който изрича подобна глупост.
3. По всичко изглежда, че българският министър-председател си представя нещата именно така: събира се една общност от шейхове, министър-председатели и държавни глави на арабски държави и почва да преценява: тия ще ги ударим, щото са лоши, изпратиха големи войски в Ирак, забраняват забрадките и рисуват карикатури на Мохамед; тия ще ги оставим на мира, щото са добри, правим хубав бизнес там и на всеки ъгъл дими дюнер. Няма иначе как да се изтълкува надеждата, че хората, дето планират такива актове, вземат решенията си “централизирано” и като наблюдават поведението на разните държави.

Изводът е един: вместо да подобряваме мерките си за сигурност, по-добре и по-ефективно е да пазим примерно поведение пред нашите приятели от арабския свят, които решават къде какъв атентат да бъде проведен. И най-важното: дюнер на всеки ъгъл!

Машаллах!