ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА ИГРАТА

 (по повод на 27-ми януари – международния ден в памет на Холокоста)
       Голяма група от хитлеристки войници се е разположила до Софийската синагога. Изпускат артистично клъбца от тютюнев дим, закачат се един друг, смеят се гръмогласно и доволно и току подхвърлят шегички на подминаващите ги с любопитство дами. Някои от тях не могат да устоят на изкушението и си правят общи снимки за спомен. Сред мръснозелените униформи особено силно изпъква високата, кокалеста и черна като на лешояд фигура на офицер от SS. "Ще ги унищожим всичките евреи! - провиква се той към насъбралите се зяпачи. - Те и без друго, барабар с циганите, станаха повече от нас!" Вълна от дружески кикот се надига отсреща в публиката и залива самите хитлеристи. Млад мъж е толкова вдъхновен от видяното и чутото, че налита върху есесовеца, за да го прегърне. Естествено, фотоапарата на негов приятел запечатва този трогателен миг. Няколко крачки по-нагоре, в духа на батарейното единство, друг заклет антисемит разпалено обяснява по телефона: "Бе ще се занимавам с евреи, които скоро ще станат на сапун. Така че внимавай скоро да не се измиеш с някой от тях! С някой хлъзгав чифут, искам да кажа, който първо е бил превърнат в газообразно състояние, после - в течно, а накрая е замръзнал като твърда субстанция, готова за пакетиране". Пет-шест души наблизо дочуват последните думи на телефониста и отново избухват в неудържим смях. Оргията обещава да си я бъде като в добрите стари римски времена и никой няма намерение да се лиши от нея.

       Прекратява я, обаче, доста суровият глас на един от асистент-режисьорите, който обявява край на почивката на статистите и ги привиква отново за снимки.

       С пълна пара в София и в страната течеше заснимането на италианската кинопродукция "Авиатор", разказваща за зверствата над евреите по времето на Мусолини.

       Аз бях там няколко дни като придружител на сина си, който трябваше да се превъплъти в образа на еврейско момченце, и така станах неволен свидетел на позорната сцена.

       Не съм евреин. Най-обикновен българин съм и обичам своята родина (въпреки че като повечето от вас имам претенции към държавата си). А също така съм и християнин. Подозирам, че онези хора, статистите - ако бях ги попитал един по един за тяхната национална и религиозна принадлежност, биха се представили по същия или по подобен начин като мен. Но колко различно само е съдържанието зад привидно сходните етикети! Аз не мога да приема расизма, крайния национализъм и ксенофобията за белег на какъвто и да е патриотизъм, а и с християнството, мисля, те имат толкова общо, колкото дивото куче Динго - с проповедта на Христос на планината. Ето защо се почувствах омерзен и унизен до мозъка на костите си (и като българин, и като християнин, и просто като човешко същество), когато моите самозабравили се сънародници, дотолкова вживели се в своите малки ролички, започнаха да извикват духовете на анатема, на проклятия и на смърт върху главите на цял един народ от старозаветно-новозаветни мъченици. Мислите ли, че беше само игра? Забавление за убиване на скуката, сътворено върху прозрачния капак на многомилионната еврейска костница? Убедени ли сте, че злият дух се прибира обратно в бутилката, когато се каже: "Стоп кадър!" Или по-късно, когато камерите окончателно изгаснат, декорът се събере от "момчетата за всичко", а актьорите и статистите се върнат към битовизмите на живота?!

       Едва ли. По-скоро, той ще търси следващата благоприятна ситуация за изява и прокламация...

       А после идва ред и на самото действие.

       Винаги е било така.

       Знаех, че мога и да греша, но почувствах антисемитски настроените статисти като представителна извадка на нашия народ. Народът на Димитър Пешев и митрополитите Стефан и Кирил, спасил близо 50 хиляди български евреи по времето на Втората световна война. Понеже отвътре не можех да остана спокоен, изчаках удобен момент и попитах момчетата (между тях имаше и няколко деца) дали са чували за този исторически факт. И след като са, дали още смятат, че ние бихме могли да бъдем част от този народ, или сме се превърнали в нещо друго? Трябва да призная, че те наведоха глави и не ми отговориха. А и аз не настоявах за това. Просто видях каква чудовищна способност имаме ние, хората, да се поддаваме на безумия, особено когато древни митове и легенди ги подклаждат, дори и после да съжаляваме за изговореното или за стореното.

       Но вече мигът е отлетял. И вече е отнесъл във вечността със себе си това, което ние сме му дали.

       Нищо не може да бъде изтрито. Нито опита на египетския фараон да изтреби до крак своите бивши роби, предвождани от Моисей, нито този на Аман и персите векове по-късно да го повторят отново. Не могат и не трябва да бъдат забравяни кървавите еврейски реки, които кръстоносните походи очертаха по лицето на земята, нито прогонването на потомците на Авраам от Англия, Франция, Испания и много други страни през Средновековието! Жестокото украинско клане на Хмелницки, когато буквално те са били одирани живи и заравяни живи, децата им - разпорвани надве, а бебетата им - вадени неродени от коремите на техните майки, където на тяхно място са слагали бесни котки. Издевателствата в царска Русия в края на 19-ти и началото на 20-ти век, които са били толкова повсеместни и редовни, че се наложило да измислят нова дума - погром, която да ги описва. Нечовешкият хитлеристки Холокост, който увенча безумието на всички предишни столетия с поголовното многомилионно изтребление на... не, не на хора, защото техните убийци са намерили за по-удобно да ги смятат за "кучета", "плъхове" и други нечисти зверове.

       Коя друга омраза, кажете ми, е толкова силна и толкова пра-пра-стара, както омразата срещу еврейския народ?!

       Още древният цар Давид е записал в своите песни за изначалните и непроменили се никога в историята намерения на антиционистите: "Те рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ! И да не се споменава вече името но Израиля!"(Псалм 83/4) И колко скръбно, колко трагично звучат думите на най-преследваните, най-ненавижданите, най-масово убиваните наши човешки събратя, написани в тяхната пасхална книга Агада: "Във всяко поколение те се изправят срещу нас, за да ни унищожат."

       Във всяко поколение...

       Не го ли виждаме и ние? Дори много от нас са израснали с шаманските заклинания на комунизма, които описваха Израел като по-малкия, но не по-малко арогантен брат на империалистическия "чичо Сам." Комунистическите правителства подпомагаха всячески справедливата... според тях, борба на мюсюлманските държави срещу техния кръвен враг. А нейната цел винаги е била и ще бъде: "омразният Израел да бъде изтрит от лицето на земята". Нищо по-малко от това няма за тях да бъде достатъчно. Абсолютно нищо. Какво значение, че това не е индивид или група индивиди, над които те са произнесли смъртната си присъда без право на обжалване! Какво значение, че е цял един народ, обвинен в смъртния грях на човеконенавистничеството! Той бил искал да завладее света, да превърне чадата му в роби. Затова правел световни конспирации и се добирал до всяко богатство и власт. Митовете сравнително лесно се произвеждат и са евтино гориво, което възпламенява още по-лесно хорското невежество и задълго може да го държи близо до точката на кипене. Ала дори и най-краткото аматьорско проучване за природата на учения като комунизма (сега той е в по-елегантен, европейско-либерален вид), ислямизма и модерния светски хуманизъм, ще ни убедят, че завладяването на света - това е, всъщност, тяхната собствена цел и вътреутробна амбиция.

       Истинският въпрос, обаче, е следният: защо хилядолетия наред мощни движения по върховете на тоя свят се опитват да демонизират еврейството, възбуждайки омразата на голяма част от човечеството и опустошително насочвайки я право в неговото лице? Несъмнено, "Протоколите на Сионските мъдреци", откъдето в началото на 20-ти век тръгна мита за световния еврейски заговор, и за които бе установено, че са дело на руско-съветския фалшификатор Матвей Головински, ще претърпят поредното, обогатено и допълнено издание. Разбулените лъжи ще бъдат подменени с нови, актуални такива. Да не би да е прав руският философ Николай Бередяев, твърдейки, че "еврейският въпрос не е просто политически, икономически и правов или културен, а е фундаментален религиозен въпрос, който засяга съдбините на човечеството?" И не случайно, цялото човечество се вълнува от него в една или друга степен, засегнато е от неговото конюнктурно разрешаване, разделено е на две в оценките и мненията си.

       Наистина е редно да се запитаме: "Защо е така?"

       За мен лично, отговорът на този въпрос е уникално несложен. Вижте сами свещената книга на юдаизма - Старият Завет, която всеки желаещ би могъл да има под ръка. Евреите бяха призвани да дарят всички народи с откровението и разбирането за Единия, Всемогъщ, Праведен и Прощаващ греховете ни Бог и да приготвят пътя за Месията. Те издигнаха високо Божия Закон, който освети най-ужасните и непристъпни дотогава кътчета на човешката греховност. И оттогава те се превърнаха както в надежда за варвари и езичници, така - и в техния ненавиждан за закоравелите им сърца враг. Можеше да съществува или насладата на греха, във всевъзможните й превъплъщения, или посланието за чистота и святост, чиято награда имаше съвсем други измерения. Послание, което никога не е спирало да разобличава мрака на езичеството и на псевдорелигиозността, и което винаги ясно и категорично е прогласявало последствията от тях и окончателната им присъда.

       И както пише нееврейският социален психолог Ернест ван ден Хааг: "Нищо чудно, че евреите са мишена за всички онези, които отхвърлят Неговото господство."

       Разбира се, аз тук говоря за Голямото призвание на Авраамовите потомци, от което и те доста често се е случвало да странят, а нямам за цел да ги линчувам заради тяхното богоубийство (Пази, Боже!), нито пък да обсъждам спорните дела на някои по-известни евреи. Бих искал да кажа само това: космополитизмът, атеизмът и всяко друго насилствено скъсване с дълбоките и здрави юдейски корени наистина имат силата да изтръгват от Божиите предвечни намерения тези, които са под тяхна власт, но понеже призванието им си остава неотменимо, то вече е заредено с разрушителна стихия. Да, вярно е, че чрез продаденото си първородство някои са бълвали и бълват концентрирана тъмнина. Оглавявали са най-различни комунистически, а в момента - глобалистични движения. И т.н и т.н. Но, моля ви, не търсете в тези лъжемесиански пориви духът на истинското еврейство, та после да го заклеймявате! Този дух ние бихме могли да открием само в неговите свещени книги - Библията и Талмуда. Те са красноречиво доказателство, че богоизбраността на еврейския народ е с цел той да бъде светлина за другите народи. Мерило за нравствена чистота, възнаграждавана от Твореца с изобилни благословения. Здрав корен на плодовитото дърво на живота, към което са били присадени хора от всяко племе и език под това небе.

       Ние, християните, трябва с истинска почит да ги смятаме за наши по-големи братя, а също - и бащи на скъпоценната ни вяра.