КОЙ СЛУША КОГАТО ХОДЖАТА ГОВОРИ?

Изтерзаният от десарска простащина българин не си и дава сметка за какво точно е споменавал оня казанлъшки  ходжа и дали изобщо е призовавал за джихад. Той без съмнение ще привлече височайшо посещение, за да се види накъде точно  го водят мислите му. Със сигурност ще има и съвети и предупреждения в срещи насаме с турските религиозни водачи. От дъното на това  събитие обаче ни гледа като жаба от смърдящ гьол същността на сегашната етническа политика на българското правителство. Каква точно е тая политика? С една дума – никаква.

Пред вас, читателю,  на показ стои един премиер, чиято шопска дървена глава славослови постиженията на Тодор Живков; тоя същия премиер дори и гласува срещу заклеймяването на «възродителния» процес, подкрепян плътно зад гърба си от една демонстративно-фашистка партия. Неведнъж тоя човек (премиерът)е демонстрирал неприязън към мюсюлманската общност, независимо от факта, че една голяма част от нея са българо-мохамедани.

Липсата на стратегия и пълния непокизъм към тая огромна маса хора ги оставя в ръцете на десарски манипулатори от вида на Доган, буквално назначен като десарски спахия. Вниманието към тия етнически райони отсъства, а с това се увеличава политическата изолация на това население от живота на българското мнозинство. Неграмотността сред мюсюлманите расте, а с това се увеличава и дистанцията от нова Европа. Турци и помаци все повече гледат на изток и не вярват на една отвратителна смес от бивши десарски копои, лакоми за власт и напълно лишени от чувство за национална принадлежност. Национална принадлежност никога не е била базата на българската компартия, защото цялото нейно съществуване и дейност принадлежи на Москва. 

За какво тогава говори ходжата? Много просто – за увеличаващата се нетърпимост. Не мислете, че ходжата е толкова глупав: той няма изобщо да спомене, че въпреки властта на назначения милионер Ахмед Доган, на всичко му идва края; че всяко нещо си има последствия; че ако не си поискаш, няма и да получиш;  че комунистическото късоумие ще доведе до бомби и куршуми.

В това късоумие по право играе специална роля президента-ченге, сегашния тартор на десарския бандитизъм; човекът, от който се очаква да задава тона за бъдещето на българите. Това змийче си прави илюзиите, че централизиран контрол по руски е всичко, което е нужно на България. За тоя руски храненик Европа е досадно ненужна, а нова етническа политика означава продължаването на ролята на десарския спахия и на десарския мюфтия за икономически и религиозен контрол над мохамеданското население.

Резултатът от такова мислене е изпуснатата възможност за интеграция на това население в живота на страната, тоест възможността за приобщаването му към европейските ценности. За това са нужни открита образователна политика в национален контекст и икономически стимули, от които явно десарската прослойка се страхува панически. Тя се страхува и от голямата раждаемост на това население – и е в пълно неведение какво да прави, макар че самата Турция, въпреки ислямизма на Ердоган, отдавна практикува открита политика на противозачатъчно образование и средства – като доказан начин за повдигане на стандарта на населението.

Бойковци и Гоцевци нямат никакво намерение да считат турците за част от българската нация, никога и не са го имали. Те са застинали в комунистическия комплекс за превъзходство и не виждат гората от дърветата. Може би те очакват, че мохамеданското население някак си ще се пръждоса, ще емигрира или просто ще си трае. Това няма да стане. Не очаквайте от тая бандитска партийно-десарска комбинация някаква просветлена етническа реформа, така както няма да видите президента-ченге да влезе в цигански бордей, за да вдъхне въздуха на «свободата» - такава мисия може да разиграе американския посланик, но не и Негово Величество Гоце Първи. Би било чест за посланика да го видиме да влиза и в турски и помашки къщи, просто като в къщи на български граждани. Посланикът обаче знае, че това не би могло да стане без десарски вой срещу опитите му да наруши етническия мир.

Калта и недоимъка, съпровождащи живота на това дискриминирано население по целия славен път на пролетарската диктатура,  рано или късно ще си кажат думата. Казанлъшкият ходжа дори и не е споменал думата «джихад» - и на вратата му чука ДАНС. Джихад е само една от многото възможности, и то последната след изчерпаното търпение. Ако се стигне до там обаче, ще е късно за всички други възможности: като се обърне колата – пътища много. И още нещо – ако се стигне дотам, няма да има нов «възродителен процес», а безизходица и резил, и то пред очите на целия свят. Гарантирано.