Един глупав парадокс

Вероятно малко след като повали земеделския министър Мирослав Найденов на земята и малко преди да обясни за дюнерите като символ на добрите отношения с Арабския свят, премиерът Бойко Борисов съобщи от Япония поредната си позиция за пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места: средата или края на 2013 година. И тази реплика само добави темата за пушенето към към темите, които най-ярко показват липсата на последователност и решителност в управлението.

Преди дни представител на бизнеса се похвали пред бТВ, че в личен разговор премиерът е обещал „да им даде още една година“ и забраната да влезе в сила в началото на 2014г. В Япония нещата звучат малко по-различно. Малко – защото краят на 2013г. и началото на 2014г. са едно и също нещо, въпреки че не личи всеки да го знае. Между трите дати обаче има нещо общо. Много общо. И трите са след края на мандата на това правителство.

Тази позиция на премиера е много различна от официалната и отново потвърдена позиция на Министерството на здравеопазването – забраната да влезе в сила още от следващата година. От едната страна имаме официална позиция на министерството, от другата бързо променящата се позиция на премиера. Рано или късно това трябва да приключи и българското правителство да излезе не само с единна позиция, но и с решение. Единственото обяснение това да се отлага за следващото правителство е страхът от загуба на симпатизанти. По същия начин беше отложено и увеличението на пенсионната възраст.

Прогнозите за сериозни загуби в туризма след налагане на забраната са пълна глупост. Да сте чули някой да се е отказал от пътуване до Ню Йорк, Мадрид или Истанбул заради факта, че там не се пуши на закрито?

Решението на една държава да забрани изцяло пушенето на обществени места е цивилизационен избор. Или влизаш в клуба, или оставаш отвън. Българското правителство обаче се опитва дълго време да стои на вратата без нито да влиза, нито да излиза. Така успява да изнерви и пушачи, и непушачи. Но най-вече собствениците на заведения. Те бяха принудени да инвестират в заграждения и вентилация, да загрозяват заведенията си, само и само да отговорят на половинчатите мерки. Съвсем естествено тези хора няма да приемат с радост пълната забрана, защото парите им ще отидат на вятъра. Но пълната забрана така или иначе ще дойде. Така правителството ще бъде намразено точно от тези, заради чиято симпатия отлага пълната забрана. Глупав парадокс, нали. И затова сегашното правителство ще се опитва до последно да прехвърли решението за годините, когато ще управлява някой друг.

Случаят с пушенето всъщност е като всички останали. И само напомня, че в политиката винаги е по-добре да бъдеш решителен и да знаеш кое е правилно.

коментар от в.Пари

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/