Дискриминация, но към кого

Професорът по история Пламен Цветков е глобен с 500 лева от Комисията за защита от дискриминация. В интервю през март миналата година нарекъл Димитровград „застинал във времето” и „черна крепост”. Това става по време, когато БНТ е разгърнала кампания „Събитията на 20-и век”. Коментарът на професора е по повод на възможността бригадирският град да се превърне в събитие на века. И защо не? След като в новогодишното си опиянение преди година българският народ изстреля чушкопека към сияйни върхове.

            В оплакването си до Комисията за защита от дискриминация кметът и общинските съветници на Димитровград заявяват, че участието на професор Пламен Цветков в интервюто представлява „форма на тормоз и подбуждане към дискриминация”. Като са използвани „явно негативни и унижаващи характеристики и квалификации за Димитровград и неговите граждани.”

            Пък аз, макар и за кратко, видях спретнато луксозно издание със стари снимки от града. Впечатлението беше потресаващо. Съжалявам, че не помня заглавието, но и то – както всичко останало, беше издържано в типична соц- традиция. Бригадирски успехи, плакати от миналото, усмихнати лица на бивши вождове, вдъхновени младежи, плам в очите и т.н. Кориците бяха твърди и лъскави, хартията – от добро качество. Текстът към снимките успешно ексхумира ранните ми детски спомени от едновремешните кинопрегледи. Странното беше, че книжката ухаеше на прясно мастило, но никъде по нея нямаше дата на издаване. Сякаш се беше появила ей така от нищото – без рождена дата, но с уверен и вдълбан навътре в душите корен. Затова ли покрай аромата на прясно мастило, сетивата ми отчетливо засякоха нафталин. Нова книжка от първото десетилетие на 21-ви  век, но уверено издържана в духа на средата от предходния. Не искам никого да обиждам. Предполагам, че и целта на проф. Цветков съвсем не е била такава. Но въпросната книжка беше определено връщане в миналото. Тя не регистрираше дори режисираната промяна от 10.11.1989, още по-малко хвърляше мост към новия 21-ви век, в който очевидно беше издадена. Тя си беше уютно полегнала някъде между окончателно победилия и развит или зрял социализъм – т.е. посред празнодумното освободено от рационална мисъл безвремие. Да, в него е построено нещо, построен е и градът. Но чудо ли е това? То пък оставаше и да не се строи нищо покрай течението и ветровете, образуващи се от възторжени речи.

            Точно това прилагателно „уютно” е ключът към осмисляне на една и до днес неизживяна самодостатъчност, която допускаше сред себе си само определено братско присъствие и съответно – благосклонен надзор. В тази среда им е най-уютно – скрити от „лоши думи хорски” (европейски).

            Като гледам по репортажи и снимки кмета на Димитровград, едва ли е на повече от 30 години. Млад човек, но втъкан естествено в среда, на която би могъл да е правнуче.

            Димитровград можело да се свързва със Свети Димитър. Нерде Свети Димитър – покровителят на христовата вяра, нерде … Георги Димитров – радетелят за национално предателство. За всичко се намира отговор – по социалистически „логичен”.

            Поетът-строител Петьо Пенев се самоуби на 29 години. След целия възторг от социалистическото строителство, който бликаше в поезията му. Възхитен от морала на строителя, който оставя бележка в стола, че дължи още десет стотинки, той предизвикваше Запада да си сложи монокъла и да види „новите хора на свободния труд”. Не се отнасям с ирония към Пеньо Пенев. Напротив – уважавам го. Защото усещам, струва ми се, че стиховете му са породени от искрена вяра да бъде „барабанчик в похода” и „глас и съвест на епохата” – колкото и наивно да звучи. По време на този поход, обаче, той има време да се убеди, че „на живота в долапа се ширнали плъхове”. В едно от последните си стихотворения пише:

„Отивам си така спокоен, несмутен,

че даже гънките на кърпата

под черния си хляб оправям.”

А на жена си пише:

„Напразно било всичкото, Мария.”

            Вероятно някаква смес от обществени и лични разочарования – непреодолими и фатални за него. Той си е знаел. Тъжно.

            А какво да кажем за очаквания, които изискват задължително да бъдат одобрявани. И ако това не стане – да се чувстват дискриминирани.

            Някаква последователност излъчва желанието на димитровградската община да приюти при себе си паметника на съветската армия, нежелан от повечето софиянци. Тогава - живот и здраве, в следващо издание за града, на страниците на книжката ще присъстват и гранитните солдати. Която и да е годината на това издание, тя вероятно пак няма да присъства на кориците. Но духът и традициите ще са спазени. „Жив е той, жив е.”. Халал да им е.

            Ето съставът на Комисията за защита от дискриминация. В духа на нейното решение призовавам наследниците на жертвите от концлагерите да се извинят на наследниците на своите палачи, на българския народ – да се извини на ДС и т.н. Предполагам, че професор Цветков е достатъчно „засрамен”.

http://kzd-nondiscrimination.com/start/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=2