Свободата днес и тук 07 Октомври 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Борисов към медиите: „за Бога, братя – не цитирайте!“

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

Както много пъти съм писал и казвал, темата за медиите не е тема на българските медии. Което е най-големият медиен скандал в България.

Българските медии вкупом “не забелязват” дори опитите тяхната независимост да бъде защитена от колегиално претегната река от чужбина. Не им се вижда важно и приоритетно това, което вчера беше разпространено от “Репортери без граница” и което няма как да не е известно на редакциите, при положение, че дори моя скромна блогърска милост получи като съобщение на мейла си от централата в Белгия.

“BULGARIA
Draft laws mooted on defamation and phone-tapping. Journalist confidentiality menaced
Reporters Without Borders says today that it is worried by proposals put forward by members of the ruling party Citizens for European Development of Bulgaria (GERB) to reform the law relating to defamation.
The press freedom body also notes an alarming explosion in the amount of telephone- tapping carried out in Bulgaria and the absence of respect for the legal framework of procedures by Bulgarian bodies and in particular the police and prosecuting authorities.
In early January Prime Minister Boyko Borisov acknowledged that the phones of senior government officials were periodically tapped as part of the campaign against corruption. He justified the practice in the name of transparency.
In this context Kalin Guéorguiev, the head of the Bulgarian police saw fit to say that he did not see any problem in listening into journalists’ calls. He said there were “rubbish and bandits” among representatives of the press.
“We are amazed by the statements and attitudes of Mr. Guéorguiev, which demonstrate how little progress has been made by the Bulgarian police in this field since 2008,” Reporters Without Borders said.
“We remind the head of the police that under the law phone tapping can only be carried out as a last resort and in the context of serious crimes or attacks on national security. The agreement of the prosecuting authorities remains essential.”
The press freedom body added that it feared that routine phone tapping, as had happened in the past, could extend to journalists and restrict the right to confidentiality of discussions.
“The freedom given to the police services in the matter is as unacceptable as it is worrying,” Reporters Without Borders said.
“Mr. Guéorguiev’s statements must be followed up. We call on the interior minister to impose the necessary sanctions or run the risk of encouraging a dangerous laxity among all the services.”


Това са само извадки от проявената в чужбина загриженост за нашата собствена свобода на словото. Чуждите колеги се възмущават, че един полицейски шеф, като Калин Георгиев, може спокойно да твърди, че между журналистите в България има “боклуци и бандити” . Чужденците са загрижени, че ширещата се практика на безконтролно подслушване застрашава и журналистите, които пък ще попаднат под ударите на евентуален нов закон “за клеветата”, замислен от управляващите.

Някои медии, като в. “Капитал”, цитират “Репортери зад граница” в електронното си издание:

Репортери без граници“ обясниха днес, че са притеснени от предложенията, прокарани от членовете на ГЕРБ, да промени законодателството за клеветата. Организацията отбеляза още огромното увеличение в подслушванията в България.

„Призоваваме членовете на парламента от мнозинството да не променят съществуващия закон относно клеветата“ заявиха „Репортери без граница“.

„Декриминализацията на обидата и клеветата трябва да бъде насърчена, особено при страните членки на Европейския съюз, които служат за пример на останалия свят“, се казва още в декларацията на „Репортери без граници“.

Според организацията едно евентуално засилване на санкциите за клевета може единствено да бъде стъпка назад, когато става въпрос за свободата на медиите в България.

„Напомняме на ръководството на полицията, че по закон, до записване на телефонни разговори може да се прибегне единствено и само като последно средство и в контекста на сериозни престъпления и атаки засягащи националната сигурност. Дори и в тези случаи разрешение от съда е абсолютно задължително“, казват в декларацията си „Репортери без граници“.

През 2010 „Репортери без граници“ изрази безпокойство за увеличените искания от МВР на разпечатки от телефонни разговори и интернет трафик.

В доклад публикуван през 2008, организацията осъди и нелегалното подслушване на журналисти от ДАНС по разработката „Галерия“.( в. “Капитал”)

Измива ли се обаче с отделни и не особено тиражни медийни маркировки на проблема срамът от челото от българската журналистика, която се прави, че не вижда заплахата за свободата на словото в България? Къде е журналистическата солидарност или и тя е като “прословутото българско трудолюбие”, прокламирано от Симеон Сакскобургготски – една химера, хвърляне на прах в очите на слепите?

Премиерът Бойко Борисов, подценяван често заради простоватия си език, отлично умее да се възползва от слабостите на “противника”. Напълно целенасочено, според мен, днес той се присмя на българските медии, че са направени за смях от Алексей Петров ( трактора с пипалата), който обезличил българските медии с трима журналисти, един вестник и една телевизия. С други думи Борисов се подигра на медиите, че не бойкотират новините, когато те произтичат от кръга на противника. Целта му е да уязви на чест медиите (ако това изобщо вече е възможно в света на претръпналите и привикнали на какво ли не български колеги) , за да ги накара да престанат да се позовават на разпространяваните от в. “Галерия” аудиозаписи на дискредитиращи властта и лично него, премиера, разговори по телефона.

Ходът е хитър и не е толкова брутален, колкото натискът върху журналистите от Варна, които през 2009 г. се опозориха с подписите си под декларация, че нямало повече да отразяват инициативите на протестиращи срещу опитите да бъде заграбена Алея първа в Морската градина на Варна и така угодиха на местните олигарси.

Далеч съм от мисълта да сравнявам “Галерия” с неправителствената организация във Варна, която се опитаха да смачкат медийно тогава. И няма “да се обяснявам” дали харесвам Явор Дачков или не ( макар да си давам сметка как веднага ще ме пришият към него и ще ме привържат към диференциала на Трактора) . Ако с нещо е нарушил закона, да му търсят сметка. Но далеч по-важен е въпросът: автентични ли са разпространяваните от него аудиозаписи. Очевидно не могат да противопоставят друго освен познатите хватки за усмиряване чрез любимия похват на българската цензура: пренебрегването, маргинализирането. Към това на практика призовава през подигравателен смях от телевизионния екран Бойко Борисов, който саркастично поздрави въпросните няколко журналисти и дори им “свали шапка”, залагайки на “прословутата българска завист” – в случая в другите медии.

Да кажа още веднъж ясно: човек може да ненавижда Дачков, но ако е демократ ще му признае правото да говори ( като перефраза на прословутия, основополагащия за демокрацията принцип, формулиран от Волтер в афоризма му, че би дал живота си за правото на своя противник да си каже мнението).

Реакцията на Борисов, който иначе умее да удря с юмрук по масата, показва, че дори и силов политик като него не може да запуши всички пробойни с тялото си и е принуден да прибегне до “военна хитрост”. Първанов се опита и постигна повече от Борисов на попрището на йезуитската цензура с тиха и коварна задкулисна 10 годишна кампания, за която откатът на историята тепърва ще му го върне. Борисов иска да го надмине в рекордни срокове под мотото “ петилетката за три години”.

Няма да стане. Всяка свобода колкото и да е ограничавана, ако не е тотално и тоталитарно арестувана в концлагер, ражда алтернативи, ерозирайки опитите да бъдат циментирани гласните й струни с хоросана на властовите забрани и манипулации. Време е българските медии да си научат урока и да си поискат правата.

Само се надявам да не бъда изтълкуван погрешно: не призовавам да обичате “Галерия” , а още по-малко приканвам властта да си реши проблема чрез концлагери. Просто си искам свободата с и въпреки всичките неудобства и несъвършенства, които тя влачи след себе си в мътния поток на волнодумството.

Така че медиите не бива да се подмамват по призива: „За Бога, братя – не цитирайте!“.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional