ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА

Още когато изпълнителната власт започна битка с мафията и арестува една от главите на октопода, хора, сведующи в политиката, предупредиха, че ако начинанието не успее, ще бъде застрашено самото правителство.

Не искаме да кажем, че ходът бе грешка на изпълнителната власт. Или че тя изобщо не трябваше да се захваща с мафията. Напротив, можем само да съжаляваме, че той не донесе това, което трябва. И ето, че днес сме свидетели на ответния удар. Засега той се изразява в компрометиране на лица от върховете на управляващата партия. Както виждаме, с успех. Улучен беше дори самият министър-председател.

За съжаление, управлението на Бойко Борисов е доста уязвимо от такъв вид атаки. Причината за това е коренна. Тя е в самия характер на неговата партия. ГЕРБ е пример за това как не трябва да се основава и каква не трябва да бъде една партия.

Партиите са основен инструмент на демократичното управление. Това поставя пред тях високи изисквания. Партии се градят, или би трябвало да се градят, около ценности. Трудно можем да допуснем, че една личност е толкова обществено ценна, че си заслужава около нея да се изгради партия. (Макар в България това да е обичайна практика, а българите като че ли най-обичат да гласуват за такива партии.)

А най-лошият вариант е, когато такава партия се основава в навечерието на избори, които предстои да спечели. Това е гаранция, че тя ще се напълни със случайни хора, чието единствено общо качество е жаждата за облагодетелствуване чрез власт.

Точно такава партия е и ГЕРБ. А при този вид партийно строителство трябва да отбележим и една подробност: качествата на водача обуславят и качествата на партийния състав. Можем да илюстрираме това със сравнение между ГЕРБ и предходния подобен случай – царското НДСВ. Докато в НДСВ все пак имаше маса хора -  личности, днешната управляваща партия изпитва затруднение да намери лица с достатъчно добър външен вид - да не говорим за друго - дори за длъжности като председател на Народното събрание (третата по важност длъжност в държавата!) или председател на парламентарната си група.

Когато такава партия вземе властта, нейният водач се превръща от върховен господар в заложник на тези, с които се е обградил. Процесът, разбира се, е постепенен. Партията  СДС на Иван Костов (тя не беше личностна партия, но притежаваше другия порок – беше основана в навечерието на идването й на власт) преживя криза от този вид по средата на управлението си.

Герб все още не е стигнала до там. Бойко Борисов чрез авторитета си като че ли успява да се справи с апетита на своите съпартийци. Но това не е начин за ръководене на партия – ако не за друго, то поне защото откъсва водача от основната му дейност на министър-председател. Партийният водач не може да е пъдар, гонещ говедата в собствената си партия.

Това състояние на властта улеснява контраофанзивата срещу нея. За да се защити, Герб се осланя на друга политическа сила - Атака, която също е партия, правена от днес за утре – само че около далеч по-невзрачна личност. Подкрепата на Атака се основава на сметки от чисто бакалски тип - тя подозира, че това е последният й парламентарен сезон и иска да си го изкара до край.

Парадоксалното в тази подкрепа е, че Атака е идейно близка именно със средите, стоящи зад удара срещу правителството. Очевидно, инстинктът за оцеляване в случая се оказва по-силен от всички други идеи.

Затова ГЕРБ не трябва да пренебрегва отношенията си с другия възможен съюзник от дясно. За съжаление, повечето наблюдатели оценяват поведението на Синята коалиция при последния вот на доверие като грешка. Обективно, то обслужи противниците на правителството.

Работа на политиците е да отправят знаци към обществото. Знакът, който Синята коалиция даде, в този случай остана неразбран. Тя имаше повече възможности. Можеше, например, да заеме поведението на Доган отпреди години – двамата съпредседатели да гласуват против, а останалите депутати да подкрепят правителството или да гласуват според собствените си виждания, а не по партийна команда. Не е ясно каква е причината за този лош знак – несъгласуваност или някакви други, засега неясни, сметки.

Но пред контраатаката на мафията всякакви други сметки е добре да се оставят за после.