Подслушан разговор на Бойко Борисов с Вежди Рашидов

  Здравей Веждичка, как е?
-  Кой са обажда?

-  Бойко се обажда, не ме ли позна?

-  Ами Вие, господин Борисов, толкова отдавна не сте се обаждали, че помислих да няма грешка. Или провокация.

-  Няма. Кажи какво правиш?

-  Опитвам се да вържа делегираните бюджети. Всеки иска, всеки плаче, а парите, знаете, не стигат.

-  Криза, Веждичка, криза. Не може да има за всички, колкото искат. Но за най-добрите – ще трябва да има. Впрочем аз за това се обаждам.

-  Слушам.

-  Слушай. Ние в Банкя, надявам се да знаеш, имаме културен дом.

-  Знам.

-  С много качествени дейности.

-  Вероятно.

-  Лично инспектирах. Така например имаме много добър литературен кръжок. Отидох веднъж и сърцето ми се напълни. Такива емоционални стихове пишат хората, че почти се разплаках. И сега вечер – като остана сам, вместо да гледам тъпи мачове и да пуша, прескачам до кръжока и си говорим за поезия.

-  Господин Борисов, това вие ли сте наистина?

-  Колко пъти ще ти обяснявам. Слушай още. Имаме и хор, и фолклорен ансамбъл. И кръжок по изобразително изкуство. Там например има едно момиче с невероятни композиции. Е, работи малко монохромно, викам: добави малко топлина, ще видим как ще се развива. Таланти.

-  Та какво мога да направя за тях, господин Борисов?

-  Вдигни малко издръжката. Поне да не стоят на студено. Е, не е толкова студено като на стадиона, но те, хората на изкуството, са малко изнежени. Без докачение.

-  Добре, господин Борисов, ще им пиша два тона нафта допълнително.

-  Много ти благодаря, благодаря ти от името на местната интелигенция.

-  И аз благодаря, че се сетихте за културата.

-  Нищо. И мини някой път да ги видиш, да ги насърчиш. Е, то не е като да ходиш във Венеция при онази, как й беше името, с големите цици, та ни изложи пред цяла България.

-  Виноват, господин Борисов, още утре ще мина да видя какво правите в Банкя.

-   Разчитам, Рашидов, да знаеш, че културата е много важен приоритет за нас.

-   Надявам се. Това ли е всичко.

-   Това е. Хайде, чао.

-   Чао.

-   Чакай, чакай. Ами забравих най-важното. Имало конкурс за директор на културния дом. Та исках да проверя какво е станало с едно от нашите момчета, заедно ритаме, Гошето му викаме. Гошо Гошев май се казва.

-   Момент да проверя….Ами то още на първия кръг двойка му писала комисията.

-   Какви са тези комисии, Рашидов? Аз лично познавам момчето, много културно и артистично. Ако знаеш как пее „Хубава си, моя горо”. Изобщо наше момче.

-   Ами като е наше момче защо не го направите митничар?

-   Защото го мързи, Рашидов. Не му се бие път до границата. А културният ни дом, ако знаеш, е точно срещу стадиона. И вика Гошето – хем ще си работя за културата, хем като решите да поритате, ще съм на разположение.

-   Гошо Гошев, значи. А какво да правят с този, който е спечелил конкурса? Ако се оплаче, ако заведе дело?

-   Предложи му да го направим митничар. Кажи ми само името и ей сега ще се обадя на Ваньо. Не, не сега, защото му се подслушват телефоните. Утре специално ще ида при него…