Сфинкщина

Много ли са 6 дни за Близкия изток, люлката на човешката цивилизация? Зависи: шестдневната война през 1967 година, когато микроскопичният Израел постави на колене огромните си арабски съседи и оповести новата версия за битката между Давид и Голиат напомня, че и за по-малко от седмица в този бурен регион, преял до кърваво повръщане от “история”, могат да се случат исторически събития.

Изглежда светът отново е изправен пред феномена на скокообразното развитие на събитията в най-размирната точка на планетата от Втората световна война насам. Там, някак по ориенталски, в рамките на десетилетия животът си тече привидно спокойно и изневиделица следва взрив като на нефтено находище: с гърмежи, пламъци и пожарища.

Такива аналогии ми идват наум на шестия ден от кризата в Египет, “запушен” в своето социално развитие от точно 30 години, откакто на власт там е поредната “силна ръка” – този път на президента Хосни Мубарак.

Нима светът отново ще се окаже изненадан, както в Иран със свалянето на шаха от собствения му народ през 1979 г., когато най-тежко въоръженият срещу вътрешна и външна заплаха в региона режим беше пометен от гнева на простолюдието ( а и на средната класа)?

Египет не за първи в новата си история генерира високо напрежение по веригата, в която е централно звено на правата на най-многолюдната и всестранно развита арабска държава с решаващо културно влияние върху своите събратя от Ефрат до Атласките планини. През 1952 г. никому неизвестният армейски офицер Гамал Абдел Насър свали монархията, за да се възкачи с огромна народна подкрепа на…престола. Президентът Насър се превърна в арабски соцвариант на автократ, който не търпи възражения. Насър не можа да преживее унижението на разгрома в шестдневната война с Израел. Смени го след смъртта му неговият съратник в преврата срещу крал Фарук – съратник в армията и в управлението на държавата Ануар Садат. Той пък изненада света с начина, по който буквално за една нощ захвърли на боклука обсебващата дружба със СССР ( прогони съветските съветници, превъоръжи армията като се освободи от съветското оръжие…) и зави не само към сближаване със САЩ, но и към…мирен договор с Израел. Убиха го насред военен парад в Кайро собствените му подчинени с ислямистки убеждения, което пък легитимира за дълго авторитарната разправа с опозицията, особено ислямистката: разправа, практикувана вече 30 години от несменяемия и като че ли пожизнен дори президент Хосни Мубарак , също военен от кариерата.

И сега какво: изненада? Едва ли, по-скоро беше въпрос на време запушалката да избие. Като един лош пророк съм казвал и писал това многократно: неизбежно беше да се случи това в региона и особено в държава с огромен процент безработни и в град с повече от 2 милиона живи, но бездомни обитатели на гробищата, като Кайро.

Никой не може да предвиди с точност последиците, но поне приблизително – някой може и да се опита. Отново по аналогия. При 100 убити по улиците на египетските градове, както на шестия ден от протестите закръгли Би Би Си, може да се очаква …всичко. Най-големи са очакванията, разбира се, към поведението на решаващия фактор в страната, който мълчаливо наблюдава през люковете на танковете уличния шум по кръстовищата на Кайро, Александрия и Суец. Ами ако Мубарак нареди на военните да стрелят? Ще му се подчинят ли? И ако не му изневерят ( защото са реалната му опора във властта), как ще реагира оформящата се нова, динамична, младежка и дори модерна масова опозиция, решена очевидно на саможертва?

Да, армията е на улицата и е там по заповед на Мубарак, както пише в заглавие в. “Труд” , избирайки да не каже нищо. Което все пак изглежда добре на фона на избора на в. “24 часа”. Единственият вестник в България, който разполага със собствен познавач на арабския свят ( и би могъл да реагира адекватно и аналитично), подменя същината на ставащото в Египет със следния акцент:

“Мародери съсипаха 2 мумии в Кайро насред протеста

Мародери влязоха с взлом в Египетския музей в Кайро и унищожиха 2 мумии от времето на фараоните при безредиците в Египет, предаде Ройтерс.”.

Четейки това, българската публика е оставена да вярва, че мародерството е основната характеристика на събитията – нищо, че в Тунис, откъдето тръгна пожара на бунта, отмъстителните привърженици на падналия режим на Бен Али нарочно освободиха стотици престъпници, за да тероризират населението и да покажат с това, колко е лошо безвластието. Дали е по-различно положението с употребата на този коз в Египет, където полицията беше изтеглена след първите три дни сблъсъци и бе заменена от неутрално наблюдаващата армия?

А дали наистина назначаването на вицепрезидент изобщо и конкретно на досегашния шеф на разузнаването Омар Сюлейман може да се тълкува като жест на неотстъпчивост навръх протестите от страна на Мубарак ( както четем пък в “Стандарт”)? Дали пък Мубарак не подготвя по този начин своето оттегляне чрез предаване на властта в ръцете на човек, който е склонен на преговори ( за да се избегнат кръвопролития с участието на военните )?

Подобно на в. “24 часа” обаче и другият “флагман” на български печат, в. “Стандарт”, поставя неадекватни акценти (или може би са адекватни на редакционната линия?). На практика те противопоставят на виковете “дръжте Мубарак” в Египет, своето “ Дръж се Мубарак”. Още в заглавието си вестникът декларира почти тържествуващо:

“Правителството на Египет рухна, президентът – не Танкове пазят Тутанкамон, мародери и хулигани по улиците”

За развлечение “Стандарт” добавя и следното в отделна дописка, от която на читателя му се “изяснява” какво именно се случва в Тунис:
“ В Тунис задигнаха с багер жълтото Ferrari на президента. Возилото е било паркирано пред дома на президента Зин ал Абидин Бен Али, който избяга зад граница със семейството си. То естествено е било заключено. Очевидно по тази причина е задигнато не с ключ и с педала на газта, а с …багер.”

Ако се върнем на “24 часа” обаче, в рамките на този триумвират на “водещата” българска преса можем все пак да прочетем и нещо различно, с български адрес:

“Отлагат визита на Борисов в Египет?
Планираното за средата на февруари посещение на премиера Бойко Борисов в Египет вероятно ще бъде отложено, научи „24 часа“.
Вчера министър-председателят призна, че все още няма конкретно решение по въпроса, защото ситуацията се променя всеки ден. Той отказа коментар по случващото се там.
Според дипломати посещението няма как да се проведе, ако до планираните дати няма избрано ново египетско правителство и протестите не стихнат.
Български туристи в момента има в курорта Хургада, който е доста далече от столицата Кайро. Чартърният полет, който лети всяка събота със 144-ма, е заминал и вчера.
Това е туристически район с 10-15 000 души местно население. Там има по принцип силно военно присъствие по всички културни обекти, обясни Гриша Костов, шеф на туроператора “Алфатур”, който организира чартъри до Египет. Според него опасност за туристите няма, защото никой не би си позволил да посегне на тези, които носят доходи за страната и подкрепят демократичното й развитие.
Ако обстановката се влоши, туроператорът имал готовност да прибере веднага туристите. Полетът до там е три часа, за един щял да се организира, а след четири почиващите ще са качени на чартъра.
Организираме екскурзии до Кайро. Ако обстановката не е добра, е възможно да не се проведат, но преценката е на туристите, обясни Костов. Той е категоричен, че събитията не са повлияли на интереса към египетските курорти.
Нямало нито една отменена резервация”, завършва статията си в. “24 часа”, която направо подканва да си грабнете куфарите и да отидете на топло в посочената дестинация.

Както виждаме, освен основателна загриженост за посещението на премиера, вестникът проявява и топло внимание към интересите на българските турооператори. Досущ като Би Ти Ви, която отдели скъпоценни ( колко ли точно?!) моменти в централните си новини да обяснява бодро от софийското летище, как практически няма проблеми да заминете точно сега на екскурзия в Египет. Да ви прилича това на подхода с лобирането на властта в полза на цигарения дим в българските заведения- пък който ще, да мре, но на кръчмарите да им е добре, защото “кръчмаря дава”?

Е, на фона на драмата на египетския си колега Мубарак, българският президент мълчи като сфинкс. Което обаче не е загадъчно. Той така си прави винаги, когато няма някаква изгода да говори. Пък като стане ясно кой е победителят в мачлето ще изрече някоя от онези нищо не значещи “мъдрости”, за които пак ще му ръкопляскат титулованите подмазвачи от академичния му кръжок, както направиха преди седмица при публикуването на негови речи ( скучните отпечатани приказки на Първанов, събрани на едно място и известни отдавна, бяха определени от академик Андрей Пантев за връх, който водел към нови върхове, а от академик Георги Марков – за истински исторически учебник за бъдещите поколения).

Борисов поне няма проблеми в това отношение. Той каквото имаше да каже, го каза – имаме си дюнери на всеки ъгъл и това е радостен индикатор за отличните ни отношения с арабския свят, според него. Станахме ли за мезе? Е, на кого му пука в нашата дълбока (уж европейска) провинция! А и външният свят не се интересува кой знае колко, защото очакванията от нас, гласуващите за такива управници, са снизходителни. Затова и инвестициите са на нивото на дюнерите.

Най добре да дойде Мишо Бирата, този обединител на изпълнителната и президентската институция и да налее към мезето по една “Леденика” – много върви с дюнери!.

Благът на Иво Инджев - http://ivo.bg/