Ден на непримиримост към примирението

Датата 4 февруари не е новина, но и тази година създаде събитие. Най-малкото е “интересно”, че в пълна противоположност на предишната година Първанов просто изчезна от ораторската трибуна този път.

Различен е днешният публичен прочит на годишнината от края на протестите на българските граждани, които поставиха началото на истинската промяна в България, довела страната до немислимото през 1997 г. членство в двата най-важни западни “клуба на богатите” ЕС и НАТО. При това днешният прочит е различен не от дистанцията на изминалите 14 години, а в сравнение с …миналата година.

Само преди 12 месеца президентът Първанов развя знамето на 4 февруари с надпис “ свобода или Аз”. В смисъл, че ни е донесъл свободата и без него нямаше да ни има като свободни граждани днес. Е, не съвсем лично, а в екип с тогавашния “силен човек” в БСП Николай Добрев, покрай чиято (почти) канонизация Първанов разчиташе на пожизнена резервация в сепарето на привилигированите постоянни клиенти на “Механа България”.

На днешния ден преди година действащият държавен глава Първанов пожела да има „Ден на примирението“ , а на името на Николай Добрев да бъде наречена “поне една улица в София”. Това стана по време на дискусията „Доблест 2010 – 4-и февруари през погледа на младите“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както написа тогава сайтът Медиапул.

В две поредни и доста пространни телевизионни интервюта предшественикът на Първанов на същия пост Петър Стоянов, който очевидно също си спомня какви говореше Първанов на 4 февруари 2010 г., заяви вчера и днес, че всички участници в свикания от него Консултативен съвет по националната сигурност са били много изплашени от събитията и това е подтикнало на този форум представителите на БСП ( там е бил и Жан Виденов като премиер в оставка, например) да вземат решението за отказ съставяне на правителство. Повтарям: направили са го от страх!

Съвсем друго твърдеше Първанов преди година: “Не е бил страхът двигател за връщането на мандата, заяви още президентът и разви идеята си за „Деня на примирението“, писа тогава Медиапул.

Опровергавайки го категорично, Петър Стоянов на практика любезно го обявява сега за лъжец. Не ми е известно до момента Първанов да му е отговорил.

Тази задочна полемика, в която в настъпателна позиция този път е Петър Стоянов, е едно от доказателствата, че думите все пак имат значение. И знаете ли кое е най-удивителното? Според мен е забележително, че на подсъзнателно или на семантично ниво Първанов на практика е бил абсолютно откровен какво му е на сърцето, призовавайки 4 февруари да бъде ден на ПРИМИРЕНИЕТО. Защото ако искаше друго, а не капитулация пред неговата гледна точка, щеше да предложи все пак ПОМИРЕНИЕ.

Въпросът обаче е принципен: Първанов и подобните му байрактари на саморекламата, които искат да сме им благодарни, действително желаят тяхната политика да се приема с примирение и съзнателно подменят с него помирението. С което обаче демократично мислещите хора няма как да се примирят.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/