НАТЮРМОРТИ С ХОРА

ПРИЯТЕЛ С ПЛАНИНАТА –

                                   Маргарит Цанев - Марго

Януари. Ранен следобед.

Планината все още се вижда.

Но вятърът притъмнява

и къщите на малкия град заблестяват –

трохи сред снега, подхвърлени от щедра ръка.

Ти бавно изкачваш стръмната улица.

Всички врати от всички страни

са толкова здраво залостени с преспи,

че не можеш дори у дома  

да се завърнеш безшумно

и безшумно да оставиш на прага

уморената си душа.

ДЪНО –

                        Иван Георгиев - Рембранда

Сякаш от дъно на море приижда образът ти –

с подпухнало лице като удавник,

с очи, изкочили от орбитите си,

изгубили рождения си цвят

и придобили зеленикавата ярост на извечната вода –

прииска ми се да те погаля –

пръстите ми спряха в купчинка боя,

оставена от четката ти в бързината.

.

АВТОПОРТРЕТ –

                        Генко Генков

Как продължаваш,

когато съдбата

ти надене насилствено

пожизнена маска

и скрие лицето ти?

Знаеш, че не приличаш на себе си –

самият ти потреперваш,

когато се видиш в очите на другите

и самият си друг,

но и единственият,

който помни как си изглеждал.

Какво е

да не те мислят за теб?

В отговор –

заедно с кожата смъкната маска –

кървави скули

върху черния фон на подмяната.

РАЗПОЛОВЕНА ЯБЪЛКА –

                                    Димитър Казаков - Нерон

1.

Сърцевината на разполовената ябълка

е като всяка друга сърцевина –

невидима.

Можеш ли да нарисуваш нещо,

което е невидимо?

- Мога – казва той, -

но първо ще изям ябълката.

2.

Сърцевината на разполовената ябълка

привлича като утроба –

жената до него леко потръпва.

- Само ще те нарисувам – казва той,

и се разсмива във всички цветове на палитрата.