Говори Сатурн…

Някъде по Коледа един приятел ми разправи за свой приятел, който се объркал и отишъл на сбирка на футуристите, но когато някаква леля в средата на залата се изправила, вдигнала ръце към небето и обявила „Говори Сатурн!“, човекът все пак успял да се измъкне. Невредим.

А напоследък Сатурн и разни други богове, планети, извънземни и разнообразни космически разуми проявяват обезпокояваща активност и бълват бюлетини с далеч по-голяма интензивност от тая, с която btv ни уведомява за всевъзможните опасности, които ще ни загробят дори да се заключим вкъщи и да хвърлим ключовете в клозета. Защото опасността от отрицателни температури посред февруари, пълните с тежки метали и всевъзможни отрови парникови заразавати, най-силните магнитни бури от „Пророчеството“ насам, когато Земята беше унищожена от мощен протуберанс и всички останали смъртни опасности, които ни дебнат буквално отвсякъде, са само едната страна на монетата.

Другата е по-забавна.

По телевизиите се върти реклама, която се опитва да представи на българите България като привлекателно и магическо място, което да изберат, за да си изкарат почивката. След това се върти реклама, от която научаваме, че инкасаторите от EVN са широко популярни в малките села, за чиито жители посещенията на въпросните „отчетници“ било събитие, цяло село знаело и ги очаквало. И вероятно ги посреща с хляб и сол… И когато, както на мен днес, на човек му се случи буквално да преплува половината километър от дома си до работното си място, защото лекият ръмеж е превърнал града му в нещо, родено от брака на оризище с блатна местност, Сатурн започва да говори толкова ясно, че гласът му заглушава дори вездесъщия „професор“ Юлиян Вучков.

Работата е там, че ми писна да ме организират. Трябвало до няколко дни да представя подробен график за лятната си отпуска. Ако не съм го направела, работодателят ми можел да бъде глобен. Ако пък ми се наложи да изляза в отпуска не през август, а през май, трябва да напиша подобно изложение, да го подам, да бъде разгледано, обмислено, одобрено или, не дай си, Боже, отхвърлено. От друга страна, напоследък заплатите ни се изплащат веднъж на два месеца. Ако се разболея, не е много ясно кога ще си получа болничните. Колежката ми, дето роди през ноември, още си чака майчинските. За да стигна до работа далдисвам из всевъзможни локви и дупки и газя из мръсотии, щото в момента ръми. И така нататък, не ми се ще да се разпростирам из темата. Тя е всеобхватна и достойна за далеч по-пламенни размислии страсти от тези, които в момента съм в състояние да предложа.

Просто искам, как да го кажа, малко взаимност. След като най-съвестно си плащам всички възможни данъци, такси, осигуровки и каквото още там има да се плаща, имам елементарното право поне да не ходя на врачка, за да знам жива ли ще съм септември месец, за да си пиша отпуската за тогава. Щото ми липсва сигурност. Нито знам как ще съм със здравето, нито имам идея как ще съм с парите.

Но това са си някакви мои мрачни разсъждения, с които не смятам да ви дотягам. Още повече, че аз все пак имам някаква идея за част от отпуската си и настоящият ми бунт е породен по-скоро от принципно несъгласие с буксуващата система, която не знае какво иска, но пък го иска сега, отколкото от нещо друго. След като Сатурн ми говори, вероятно е редно да му обнародвам гласа.

И като споменах Сатурн, та се сетих…

Както знаете, Канал 3 и СКАТ от години си оспорват титлата „Почетен психодиспансер на Републиката“. В отчаянието си, породено от желанието да додрапа до по-предна позиция, Канал 3 опря чак до професор Вучков. Но от СКАТ не се дадоха лесно. След като преди няколко години въпросната телевизия участва активно в зачеването, а после акушира при раждането на АТАКА, преди две години се напъна, та роди политическа партия НОВА СИЛА. Дотук нищо необичайно. Само дето оня ден гледах „Господари на ефира“, откъдето се запознах пряко с репортажа от Националната среща за Спасение на Отечеството, състояла се на 5 февруари того. След което се сблъсках с химна на новото политическо явление. Оттогава си го тананикам. Сладкият глас на Милица Божинова от Фамилия Тоника се върти в главата ми като развалена грамофонна плоча и ми причинява далеч повече дискомофорт от магнитните бури, отръшкали ментално сума ти наши сънародници.

И ме боли, защото толкова народ се уби да се прехласва по „Кен Ли“, „От икебана дървесата ги боли“, „Съчки събирам“ и химна на МВР, а този творчески диамант, събрал в себе си заряда на бомбата, унищожила Хирошима, пламъците от черните пещи на Бухенвалд, Баташкото клане, поетичния талант на Мао и прегръдката на Пол Пот, остана незабелязан като отражението на вампир в огледало.

Затова ще го споделя с вас. Насладете се:

Насладихте ли се? Проследете и коментарите, моля… Стана ли ви зле? Мислите, че може би не сте чули добре текста, не сте вникнали?

Заповядайте… Стъкмете си огньове с деца и старци, потопете отровата от косите си в горчивото старо вино на Родината, избодете очите си и беж да играете със самодивите. Подходящ завършек за една луда публикация…

Родина
Текст: Цветан Начев, Музика: Асен Масларски

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм горчив.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш – казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба …

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви – бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани –
последно моя на света.

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

А, между другото бившият син лидер Пламен Юруков също направил партия. “Воля, отговорност, толерантност – консерватори”. Съкратено – ВОТК. Вотка. Дали не е време за конкурс за нови режисьори и сценаристи?

Блогът на Весела Ангелова - http://marfieta.wordpress.com/