„24 часа“ 4 години и половина по-късно: мисия (все още) невъзможна!

Получих покана за интервю от в. “24 часа”:

——– Оригинално писмо ——–
Относно: INT 24 CHASA
Изпратено на: Събота, 2011, Февруари 26 19:29:23 EET
Здравейте!
Благодаря за съгласието да ни дадете интервю. Изпращам въпроси по темата „Цветанов-bTV“, която създаде повод за интервюто, плюс още два-три по други актуални теми.

Отговорих в срок, но се оказа тежко за редакцията да вземе толкова остро “завоя” на промяната с новото ръководство, което в крайна сметка реши да не го публикува, защото не носи отговорност за миналото, за което става дума в интервюто. Ще го “преживея” – миналата година ме бяха поканили за участие на живо по БНТ, след което в последния момент се оказа, че не било удобно. Тъй че – нищо ново, освен все пак почти невероятният факт, че от най-близкия вестник до Георги Първанов изобщо са имали намерение да водим разговор. Той обаче явно няма да се състои преди да получа право на отговор за онова, което конкретно “ 24 часа” извърши през 2006 г. Ето защо публикувам в блога си несъстоялото се интервю, за да се види за какво става дума – инициативата все пак не беше моя!

——————————————————————————————————————-

- Вътрешният министър Цветан Цветанов използва в ефир вашата раздяла с bTV като щит срещу интереса към имотите и парите му. Редно ли бе това според вас?

Редно е преди всичко в. “24 часа” да публикува след 4 години и половина правото ми на отговор след като стана вестникарски лидер в кампанията по моето очерняне през онзи октомври 2006 година в ситуация, когато бях смачкан в калта – беше подло да бъда ритан по нареждане на президента Първанов и солидарно с неговата телевизия Би Ти Ви. Ако не публикувате това, смятайте, че не съм давал интервю за вас.

- От телевизията поискаха публично извинение от министъра – подвел зрителите, че вие сте били уволнен. Трябваше ли Цветанов да се извини?
Цветанов трябва да се извини на обществото, че след като е прочел книгата ми “Президент на РъБъ” не е проверил на базата на получената информация защо неговият предшественик Петров е наредил да има полицейска охрана на адреса с имотите, които той сега споменава: какво и от кого полицаите започват да пазят на посочения от мен в предаването адрес след последното ми предаване “ В десетката” на 8 октомври 2006 г.? Кой и защо е накарал хората в униформа да лъжат, че са там заради един “обир”- дни наред. Публикувал съм снимка на полицейска патрулка от онова време. Има и свидетели. Нали уж на този адрес Първанови не са имали мезонети?
Цветанов трябва да се извини и по същия конкретен казус, че и досега не е образувана проверка по случая с извънредния ръст в печеленото на държавни поръчки в строителството от страна на приближения до Първанов бизнесмен Лазов, оказал се собственик на мезонетите по документи. Никакъв да не беше спрямо Първанов, същият става национален, ако не и световен рекордьор по получаването на държавни поръчки като предприемач тъкмо от момента, когато се сдобива с нотариален акт за собственост на двата мезонета. Става дума за периода между 2006 и 2009 г. – данните са официални. Или спрямо приятелите на Първанов не е интересно да се проверява как именно те постигат такива рекорди?

- Уволнен ли бяхте, или напуснахте по своя воля, както твърдят от bTV?

Шефовете на Би Ти Ви играят сценката “бутни баба си по стълбите, а после я питай защо тича”. Подло е да карат журналистите в телевизията, които отлично знаят истината, да повтарят от екрана лъжата, че съм някакъв луд, който се е махнал ей така, без причина. Наредиха най-напред на Юксел Кадриев да прочете декларация на президента срещу мен още същата вечер на 8 октомври – дори не ми се обадиха да ми кажат да гледам как ме бичуват пред цяла България. Президентът срещу Иво Инджев! С това Първанов се издаде, а с репресията срещу мен, чрез отстраняване от екран и заплаха с уволнение (без и най-малко усилие да се усъмнят в правотата на вожда Първанов) се опитаха да ме сплашат. Сега репресията продължава отново в угода на президента и като опит на гузните да спасяват позора си със задна дата.

У нас да напуснеш с омерзение една групичка слуги на президента се смята за ненормално и това се опитват да внушат с демонстрирането на моя подпис под заявлението ми за напускане. “Нормалното”, което очакваха от мен, беше да си трая, да се гърча, може и заплатката да ми бяха плащали да мълча- само да не преча на др. началник и да си налягам парцалите: да ходя унизен по коридорите на телевизията като чучело за назидание. Отказах им това удоволствие и сега се гаврят с жеста ми. Опитват се да го превърнат в своя отчаяна защита с внушението, че не е имало натиск и причина да си ходя. А чак в САЩ разбраха, че става дума за УВОЛНЕНИЕ ПОД НАТИСКА НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ. Това пише в доклад на американския Държавен департамент от 6 март 2007 г. И Би Ти Ви, и вашият вестник спестихте това на аудиторията. Надявам се да не го спестите отново.

Гледам Гена Трайкова и се чудя какво ли й струва да произнася от екрана чуждите лъжи за “доброволното” ми напускане? Когато номерът на изнасилвачите минава, както се надяват да приключи моето изнасилване, те се опитват да разширят кръга на съучастниците, което е вид продължение на изнасилването – този път колективно.

Къде остана тезата, преписана от декларацията на президента срещу мен от 8 октомври 2006 г., че съм бил нарушил етиката с цитиране на анонимен източник? Гузно я изоставиха защото днес рекламните блокове вече са кратко прекъсване между поредицата от новини и предавания, базирани на темата за анонимните сигнали за какво ли не. Вместо да кажат едно “извинявай”, вече се опитват да ме дискредитират лично като ми вадят “мръсното бельо” , но си взимат белята с мръсните си номера. Сам съм си бил тръгнал – жалка и нахална е тази теза на гузните хора.
- Бихте ли припомнили какво се случи тогава?
Написах цяла книга по въпроса – по часове и дни съм регистрирал случая. Казва се “Президент на РъБъ”, издателството е “Ентусиаст”- много подходящо название за нарушаването на забраната истината да бъде съобщавана.

- Получихте ли за себе си отговор на въпроса за имотите на президента?

Да и го споделих с аудиторията на книгата “президент на РъБъ”, която се оказа седма по читателски интерес за годината според класацията, публикувана във в. “Капитал” в новогодишния му брой.
- Съжалявате ли, че зададохте тези въпроси тогава? От телевизията твърдят, че сте нарушил правилата на журналистиката с изнасяне на непроверена информация.
Всички редакции разполагаха с възможността да попитат. Няма да се изкуша се хваля по въпроса за въпроса.
“Острите мероприятия” в българската политика и в медиите отдавна спукаха глупавия балон за “непроверената информация” като причина за разправата с моя милост. България и медиите се тресат от анонимно инспирирана информация. От Би Ти Ви капитулираха напълно с безпомощната си теза ( вижте подробности в блога ми ivo.bg). Иначе нямаше да ме потърсите за интервю.
- Бихте ли задали същите въпроси и на Цветанов днес?

Вижте блога ми – задал съм (му) много и по-тежки въпроси от “безобидния” въпрос към Първанов, заради който той подскочи истерично и се издаде, че съм го уцелил в десетката. След което, вече виждайки ме в нозете си ( “Свети Георги убива…Инджев”!), ме нарече господарски “безобиден журналист” – в интервю за вашия вестник и в отговор на раболепен въпрос дали “няма да му липсвам” на екрана.

- Редно ли е министър да „прехвърля топката“ с въпроси от типа – защо питате мен, а не питате еди кого си?

Не е редно и е вредно ( за самия него, ако е в състояние да разбере). Време е да се научат, че прехвърлянето на топката по този начин е като в скуоша- връща ти се, удря те и ти прави синина. Може и червенина – зависи с коя бюлетина си шмекерувал предишният път. Най-добрата политика в политиката е искреността. Тя не винаги е възможна и дори може да е вредна за здравето ти, но нима самият живот не е “вреден” – води до смърт чрез изхабяване. По добре да не си живял изобщо, отколкото да живуркаш като подлец, вреден за околните и за себе си дори.
- Доколко ви се изясни на вас лично ситуацията около имотното и финансовото състояние на вътрешния министър след проверката на НАП?

До николко. И се боя, че това е целта. НИКОЙ в България вече не вярва в независимостта на институциите и ВСЕКИ ги подозира в поръчковост, след като ВСИЧКИ се убедиха в универсалността на тази зараза, вина за което не на последно място имат поръчковите медии. Отвоюването на общественото доверие от капана на тази параноична недоверчивост може да започне само с демонстративна и безкомпромисна честност. Правя ви намек.
- Той поиска такава да се прави за всички на високи публични длъжности. Одобрявате ли?

И аз искам. Въпросът ( с повишена чудност) е към избирателите: как да направим очевидното задължително? При Сталин “проверката” е била “висша степен на доверие”, но тогава кадрите, които уж са решавали всичко, са имали един единствен кадровик – висшият касапин на републиката. Днес (уж) имаме народовластие, т.е. демокрация – ами да си поискаме властта!
- Въпросът кое е редно и кое не е редно да се публикува се поставя отново с пълна сила покрай изтеклите записи и стенограми от разговори на политици. Съгласни ли сте с тезата на множество политици, че подобни материали не трябва да виждат бял свят, докато автентичността им не бъде доказана?

Обичам политиците. За разлика от медиите с неясното им майчинство, те са рожби на колективния ни грях и на кръвосмешението на собствената ни обърканост в избора на бащицата. Имат право на спокоен сън, но само от тях зависи да си осигурят този комфорт чрез честност, за да са в състояние още с гурелите на очите да заявят без да се замислят и пред най-лъжливата телевизия: не съм взимал комисионни. А ние имаме право да сме техния детектор на лъжата и да ги осъдим на презрение и прогонване на имената им от избирателните урни.
- От много посоки вече се иска оставка. Като дългогодишен политически наблюдател и анализатор смятате ли, че подобен ход е удачен в момента?

Ако е на правителството – едва ли може и трябва да се случи това преди да преброим на есен пилците. Да ги гоним в небето не е много умно- ще ни кацнат. Не е нужно да си Урнитолог, за да знаеш, че сами ще ни търсят след няколко месеца и ще се опитат да гнездят върху нашата наивност. Тогава, приземени край нас, са най-уязвими и това е звездният ни час да посегнем към полога им. По-добре врабец в ръката (Борисов е странна птица, но не е точно врабче, доста по-хищен ми се вижда) отколкото сини-гер(б) в небето.

Борисов не е изчерпал ресурса си – той може да носи на бой още доста, преди друга боксова круша да го замести. В този спорт е така. Който казва, че не го е знаел, да си подава оставката, без да му я искат.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/