Нася Кралевска – САЩСъветска Украйна. Хиляда деветстотин тридесет и трета година.
Безлюдни пътища. Опустели нивя. Онемели села. Празни хамбари. Обори без добитък.
Вкоченясали трупове по стърнища, улички, дворове, мегдани. Къщурки с мъртъвци по кревати и подове. Сайванти с обездвижени от немощ човекоподобни призраци. Плевни с полуживи деца с телца като ембриони в спиртни стъкленици. Жени с плитко дихание, подути кореми, морави лица, избелели зеници. Мъже-скелети, копаещи собествените си гробове, за да не попаднат в общата яма наедно с другите смъртници. Дървета със самообесили се окаяници.
Залитащи от безсилие баби, оставящи осиротели пеленачета по друмове с надежда случайно премираващ пътник да ги прибере. Обезумели майки, подаващи през прозорци на влакове децата си на непознати хора. На тях самите е забранено да напускат обречената на смърт от тотален глад територия. Нямат право на пътни документи.
Все пак по чудо някои селяни успяват да се доберат до близкия град, следвайки жп релсите. И там недоимък, глад, купони, опашки. Болници с лекари и медицински сестри, на които е наредено да не оказват помощ на умирающите.
Озверени от немотия граждани, подритвайки като кучета бегълците – земеделски стопани, продавали им години наред по пазари пресни храни, плодове, зеленчуци. Партийна полиция, която бие клетниците, а после ги захвърля в тъмни складове, за да умрат без свидетели. Със сетни сили нещастниците пълзят навън в желанието си да издъхнат под открито небе.
Границите на съветската република са блокирани от въоръжена охрана. Украинската провинция е превърната в гигантски лагер на смъртта.
По селата с всеки изминат ден адът добива по-зверски очертания. Хората, подложени на бавната, унизитела, неизбежна загуба на живот, предизвикана от насилствен глад в един от най-плодородните райони на света, губят човешкия си образ. Ядат плъхове, мърша, отпадъци, бурени, треви, изпражнения. Алчно поглъщат закланите си кучета и котки.
Гладът – и то пълният - е лош съветник. Преди да причини смърт, той предизвиква у жертвата си продължителни неописуеми физически страдания. Подбужда я към престъпления, кражби, лудост, аморални действия.
Съпрузи насърчават жените си да проституират с болшевишки функционери срещу парче хляб. Родители изпъждат децата си в града да просят, където вместо залък те намират смъртта си в безхлебни сиропиталища. Мъж и жена заживяват в дива омраза. Синове и дъщери се насъскват срещу родителите си. Властта очаква от тях да следат и предават бащите, майките, роднините си.
И накрая настъпва най-лошото, най-ужасното, най-нечовешкото, за което е страшно дори да се мисли, камо ли да се говори и пише – с продължителния глад в някои домове идва канибализмът.
Майка сварява сина си, за да нахрани себе си и дъщеря си. Шестгодишно момиченце – спасено от роднини - за последен път вижда баща си, когато той точи ножа си, за да го заколи. В друго домакинство отсичат главата на снаха, за да опечат тялото й във фурна.
Лекарка пише до близките си в града, че още не е канибалка, но преди редовете й да ги достигнат, може и да стане. Група дечица късат парчета от месото на най-малкото сред тях и заедно с него ги ядат, отпивайки от кравта му…
Не, това не са картини, рожби на болна фантазия, а спомени на очевидци и на оцелели страдалци, документирани в наскоро излязлата и добила широка известност книга “Кървави земи” на професора по история от Университета Йейл Тимоти Снайдър. И ако има нещо болно в цялата тази история, то е садизмът на бащицата Йосиф Сталин, обрекал съзнателно и планомерно на гладна смърт милиони свои поданици в благодатната, обширна земя на Украйна. Част от населението на републиката трябва да бъде затрито, за да може московският сатрап да наложи колхозите си и да създаде съветска нация, годна да строи комунизъм.
В името на “висшите” цели в селата на Съветска Украйна през 1933 г. на ден умират десетки хиляди души. За Йосиф Сталин, оставил милиони без житно зърно, троха хляб, грам месо и какъвто и да било зеленчук, мъчителното им съществуване и грозна гибел, не са друго, а саботаж срещу червената власт.
Забравил е, че сам той е разпоредил на няколко пъти през 1932 г. – когато започва по-страшната и от мор трагедия - да се изземе от селяните чрез убийствено завишени квоти за доставки цялата им реколта; че ги е оставил без зърно за посев; че със заповод е забранил изпращането на стоки и храни за селата; че е претърсил чрез зловещите емисари от политическата си полиция хамбарите, оборите, къщите, плевните на земеделците и е конфискувал до шушка всичко намерено в тях. Не се и сеща, че през ноември и декември 1932 г. е предприел седем допълнителни насилнически действия, превърнали през 1933 г. Украйна в гробище без гробове, а с плитки трапове, от които години наред ще се подават части от телата на обезобразени от глад мъртъвци. Не малко от тях - заровени преди да настъпи краят им.
По времето, през което провинцията на Съветска Украйна е подложена на смъртоносен глад, съдистът-болшевик разполага с 3 милиона тона резервни зърнени храни в правителствените си складове. Но нали трябва да се зида комунизъм и да се утвърждава традицията строят на “равенството и братството” да бъде граден върху човешки трупове!
А на мястото на умъртвените, т.е. в самите им къщурки, скоро ще се заселят подбрани руснаци, надъхани с болшевишко верую…
Не само Украйна е превърната в земен ад. Подобна е съдбата и на други райони на многонационалния Съветски съюз, осъдени на смърт чрез Големия глад: Казахстан, Молдава, Беларус и зърненопроизводителните терени на Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир.
През 1933 г. в частни разговори съветски първенци споменават цифрата 5,5 милиона души като най-вероятната за унищожените от глад. Четири години по-късно преброяването на населението установява с 8 милиона по-малко поданици в страната на комунизма от очакваната цифра. Сталин забранява да бъдат оповестени резултатите и заповядва екзекуция на установилите ги демографи.
Едва ли някога ще се узнае точният брой на жертвите от Големия глад. Смъртта на огромна част от тях не е регистрирана. Някои историци твърдят, че пострадалите са 10 милиона. Други са на мнение, че те са седем. Според демографски изчисления, извършени по поръчка на ръководството на днешна независима Украйна, в някогашната съветска република са убити чрез глад 3,9 милиона души. За Съветски Казахстан се приема, че ликвидираните чрез глад човешки същества са 1,3 милиона, повечето от които принудително заселени номади.
А сега ми се иска да опиша друга една картина - не от ада, а от циничното ни съвремие.
На 27 януари 2011 г. Комисията по правата на човека в Народното събрание на Република България обсъжда отлично мотивирана декларация, внесена от сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов. Същността на документа е да осъди умишлено предизвикания глад в Украйна - известен като Гладомор - и в другите републики от бившия Съветски съюз като едно от най-мащабните престъпления срещу човечеството и да изрази почит към милионите невинни жертви на червения режим, сред които има и хиляди български земеделци.
Към декларацията са приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2008 и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010 година.
Като припомнят, че парламентарните институции представляват волята на народите на съответните страни и определят до голяма степен хуманитарната политика и законодателство, текстовете им обявяват Големия глад за едно от най-тежките престъпления срещу човечеството. В заключение документите окуражават парламентите на всички държави да приемат закони относно признаване и осъждане на масовото безпрецедентно убийство, осъществено от съветската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от България се очаква да подкрепи резолюциите без всякакви проблеми. Разбира се, всичко трябва да мине по установения ред. А според правилника на нашия парламент декларацията, подготвена от Тошев и Иванов, първо трябва да бъде одобрение от Комисията по правата на човека и след това да влезе в пленарната зала на Народното събрание за гласуване.
Колкото и да е невероятно, последното няма да се случи в близко бъдеще. Защото от деветимата депутати в Комисията по правата на човека само двама определят Големия глад като престъпление срещу човечеството. Това са Йордан Бакалов от СДС и Тунчер Кърджалиев от ДПС. Други двама народни избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството на милиони човешки същества не заслужава да бъде заклеймено, а седмина изобщо нямат отношение по въпроса.
Какъв цинизъм, какво бездушие и каква липса на човещина са проявили деветимата депутати, гласували с “против” и с “въздържал се” по повод подобно чудовищно злодеяние!
А липсата на човещина не е безобидна черта на характера. Тя крие сериозни заплахи. Така например според регистрирани сведения на оцелели от Гладомора украинци именно люде с това качество са ставали канибали.
Добре е, че въпросните парламентаристи не са недохранени.
От: http://kafene.net/