Шефът на АБВ срича европейската азбука

“3 март олицетворява по най-ярък начин международното сътрудничество. Това е денят на българската признателност към стотиците хиляди герои – руснаци, украинци, беларуси, финландци, румънци и др, дали живота си за българската свобода, заяви българският президент Георги Първанов в приветственото си слово по случай Националния празник на страната” предаде репортер на БГНЕС.

“Международно сътрудничество”? Вместо обичайната за собствената му реторика сервилност към “руската саможертва”? Не, това не е послание към българите, повечето от които, с извинение, няма да схванат толкова бързо тази смяна на акцента в публичното послание на политик с проруски профил, като Първанов. Това е сигнал към посолствата и към всички т.н. чужди наблюдатели: “аз искам да съм европеец, а не да завися изцяло от волята на Кремъл, където може и да ме уволнят утре при евентуална рокада на началниците, които са ме покровителствали”.

Трябва да е доста притеснен този човек. Да не би руснаците да са му отказали да го назначат след края на мандата на хубава служба в своите енергийни концерни ( както направиха с полезния за тях като канцлер на Германия Шрьодер)? Или пък може да са го разстроили арабските бунтове срещу дългогодишните господари и е решил превантивно да се застрахова срещу народния гняв в случай, че изобщо изригне и му бъде потърсена сметка за дългогодишното слугуване на начело на руската Пета колона в България?

Да ви кажа честно – не съм сигурен, че той самият знае какво точно прави. Защото не е толкова хитър, колкото понякога изглежда, но…изглежда хитрува. Пробва, тества, качва си цената. С факта, че се въздържа да използва годишнината от обесването на Левски да държи обичайните за него патриотарски речи пред паметника на Апостола, Първанов вече изпрати озадачаващо послание. Особено при контраста, който се получи между неговото хрисимо въздържание и крясъците на Волен Сидеров с екзалтиран поглед пред факелното шествие на неговите щурмоваци на символичния гроб на Дякона, призовал към равенство между българи и турци. Пред “ килията на обесения” Сидеров се разкрещя на светлината на факли и партийни щандарти за обесения от “турските изроди” Левски, чиито труп е замерян с камъни от цигани, докато се полюшвал на въжето – такива ги крещеше Сидеров пред олтара на мъченика завещал да не се делим на българи и турци по пътя към чистата и свята република. А Първанов, както и всички останали от политическия “елит”, се направиха на шимпанзета: не са чули, не са видели и не говорят по въпроса. Точно като онези три маймунки с човекоподобните ръчички на очите, ушите и устата.

Ще кажете , че е било някаква случайност Първанов да замени задължителното на 3 март напомняне на парадигмата за “руската саможертва” с нечуваното от неговата уста като неин заместител “международно сътрудничество” ? Така ли мислите? Тогава ми обяснете, защо в новините на БНТ навръх 3 март прозвуча също толкова нечуваното вярно съобщение, че на Шипка са се били и са загинали “българи и чужденци”? Не стават ли много “случайностите” в промяната на акцентите по едно и също време от две толкова влиятелни пропагандни трибуни, като микрофона на Първанов насред националния празник и ефира на централната информационна емисия на телевизия, която прониква и в най-затънтеното балканско село?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/