GENSHIRYOKU HATSUDEN – SHO – IYA, KANSHA SHIMASU !

В началото на 90-те години на миналия век имах щастието да посетя Япония. За видяното и преживяното там, за разговорите и срещите, които имах разказвам в «Японски проблясъци» - мемоарен текст включен в книгата ми «Да нарушим Сценария!» Тогава, в началато на българската демокрация, до втръсване повтаряхме темата за “катастрофата”, която е преживяла и преживява България. Това бе времето, когато магазините бяха от пусти по-пусти, пред бензиностанциите се виеха километрични опашки, по селата председателите на ТКЗС-тата крадяха за последно, заводите се разграбваха и на входа и на изхода, както тогава бе актуално да се казва. Системата на “плановата социалистическа икономика” бе безвъзвратно рухнала и това от Варшава до Владивосток наричаха с една дума: катастрофа. Та, в това хубаво катастрофично време, посетих страната на Изгряващото слънце, първо сам, по програма на японското правителство за “Млади лидери от Източна Европа формиращи общественото мнение”, а година по-късно и като Председател на Парламента начело на парламентарна делегация. И до днес помня детайли от разговора с Председателя на долната камара на японския парламент високопочитаемият Йошио Сакараучи. Когато му заговорих за „катастрофата” у нас той дипломатично изчака да завърша с тирадата за рухналия комунизъм и тихо попита: „Господин Председател, извинете, но аз така и не можах да разбера каква катастрофа се е случила на вашата хубава страна. Нали народът е жив и здрав?” Жив и здрав е, народът, отвърнах. „Нали земята си ви е цялата и на място.” На място си е – отвръщам. „Там при вас нали май нямаше цунами. Или може би имате вулкан?” Нямаме цунами, нямаме вулкан, отвръщам му. „Е, тогава къде е катастрофата” - попита достолепният Йошио Сакараучи и хитроумно се усмихна. Логиката на видялия много в своята дълголетна кариера на политик и държавник Председател на японския парламент, бе желязна – щом в една държава хората са живи и здрави, щом няма природни бедствия или огромни промишлени аварии, няма войни и разрушения, всичко се оправя. Вярно е, че тогава, в началото на 90-те години на миналия век с понятието за катастрофата означавахме главно глупостите на комунизма като икономическа и политическа система. Глупостите свързани с купонната система и стотинките за “трудоден”, с лагерите за “инакомислещите” и закрепостеното местожителство, с безпросветната милиционерщина и още по-безпросветна цензура. Всъщност, катастрофа бе самата идеология и политикономия на социализма, лъжата, че изобщо някакъв невиждан обществен строй се „строи”.
Днес Япония преживява истинска катастрофа, такава от каквото се опасяваше мъдрия Йошио Сакараучи. Катастрофа с невиждан размах, с унищожение, което човешкия ум отказва да разбере. Това е ограмна трагедия за хората в тази страна. И в тези скръбни дни, ние българите, „японците на Балканите”, както ни наричат в началото на ХХ век, нека бъдем истински солидарни с японските хора в тяхната страшна трагедия.Която те посрещат с непонятно за нас спокойствие и духовна сила. Нека помогнем – с каквото можем, колкото и малко да е. Защото приятелите в нужда се познават. А японците наистина са наши приятели. И не защото политиците ни често се разхождат до там, за да разкършат снага по световноизвестния булевард Гинза. А защото някакви неведоми пътища на съдбата отдавна са подсказали на японците, че в лицето на нашата нация имат искрени и предвидими приятели.
Всяка катастрофа и човешка трагедия носят и поуки. Умните разчитат тези поуки, разбират ги и повече не ги повтарят. Глупакът обикновено гледа и не вижда. Дано като него и нашите политици днес не гледат на авариията в атомната централа „Фукушима”. Защото ако ние българите, а както се видя и напредналите в техниката японци, не можем да спрем природната стихия, земетресенията и цунамитата, то поне можем да се предпазим от атомната гибел, каквато неизбежно ни се подготвя с евентуалния строеж на АЕЦ „Белене”. Защо е неизбежна ли? Защото нашата история е такава, че лошото никога не ни отминава. И когато сами си го повикаме то се чувства наистина добре дошло. като у дома. Затова е време, ако сме наистина древен и мъдър народ, да кажем:”Атомна централа – не, благодаря!” И да продължим напред, към едно по-добро бъдеще поне за нашите деца. Написал съм го това и на японски, за да могат да го разберат отговорните български политици. Защото те често, когато им говориш на български не разбират. Може пък и да вдянат на японски.Кой знае!
Блогът на Александър Йорданов - http://www.alexanderyordanov.com/