Пустинното пустословие на пустия ни президент

Със закъснение от 2 или 3 седмици снишилият се български главнокомандващ Първанов най-после се обади и съзря години закъснение на “истинския международен натиск” срещу Кадафи, който не бил закъснял само с 2 или 3 седмици, а с години.

Ето “шедьовъра”, публикуван в сайта му, който се осмелявам да репликирам в скоби:

Позиция на държавния глава по ситуацията, свързана със събитията в Либия
19-03-2011 18:30 |

1. Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за налагане на забранена за полети зона над Либия обедини световната общност около необходимостта да се спре незабавно насилието и се преодолее хуманитарната криза.
( Дали я обедини “световната общност” или въздържанието на Русия и Китай говори друго – както и шикалкавенето на Москва от самото начало на кризата?)

2. Държавният глава се надява, че обявените днес на срещата в Париж намерения в изпълнение на тази резолюция ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви.
( В превод: съмнява се, щом не е убеден, а само се “надява” и така се нарежда плътно до руската позиция).

3. Президентът смята, че България не трябва да участва във военната операция, но трябва да подкрепи всички действия за преодоляване на хуманитарната криза.
( “Смята”, защото съгласува и калкулира… А и България е въоръжена само със съветски самолети, несъвместими с удари на НАТО).

4. Според Георги Първанов едва ли има някой по-заинтересован от нас, българите, от отстраняването на режима на Кадафи, тъй като години наред шестима невинни български граждани страдаха от произвола на либийския режим. Поради това българският президент смята, че истинският международен натиск е закъснял не с 2 или 3 седмици, а с години.
( И като е закъснял- какво? Да си траем за клането в Либия? Какво постига с тази закъсняла “смелост” на умрял Кадафи международен тъп нож да вдига?)

5. Президентът Първанов изразява надежда, че при предприемане на военни действия ще се спомогне за решаване на проблемите на либийския народ, а не за тяхното задълбочаване, както и че те биха допринесли за стабилизиране на ситуацията в целия регион.
( И аз изразявам надежда, че гладът ще бъде излекуван с храна, болестите с лекарства, а бедността – с богатство).

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/