Иво ИнджевБългария прилича на Либия.
Там имат полковник.
Ние имаме генерал.
Полковникът заплаши Запада, че ще съжалява.
Генералът – също.
Полковникът прогнозира дълга война.
Генералът –също.
Полковникът заговори за “кръстоносен поход”.
Генералът го нарече “авантюра” – (почти)също.
След което генералът си смени за 12 часа мнението –също като полковника, който (уж) подкрепи резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН и (уж)обяви примирие.
Точно като полковника, Борисов зае 12 часа по-късно диаметрално противоположна позиция с извънредно съобщение:
.
„Режимът на Муамар Кадафи загуби легитимността си. Той употреби несъразмерна военна сила срещу цивилното население на своята страна и предизвика смъртта на стотици либийски граждани. За нас българите истинският характер на управлението на полковник Кадафи отдавна не е тайна.
Въпреки нееднократните призиви на международната общност режимът отказа да инициира реформи, диалог или да отговори на исканията на либийския народ. Вместо това полковник Кадафи нарече тези, които искат промени, „плъхове” и „наркомани” и продължи целенасочената агресия срещу населението. Това е нехуманно и незаконно.
Именно затова Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1973/2011. Тя дава мандат за защита на либийския народ от атаките на режима, създава условия за международен контрол над небето над Либия, както и да бъде наложено оръжейно и икономическо ембарго. България приветства факта, че резолюцията на Съвета за сигурност беше подкрепена от Лигата на арабските държави. Тяхната поддръжка е още едно доказателство, че операцията, която група държави започнаха през последните дни, е легитимна, нужна и правилна.
Сега, след като военните действия през последните дни и часове осакатиха военната машина на Кадафи, е време НАТО да поеме командването на операцията. България ще се включи в бъдещи действия на НАТО и ЕС, които да осигурят пълното прилагане на резолюция 1973/2011 на Съвета за сигурност на ООН. Готови сме да участваме в прилагането на оръжейното ембарго с фрегата от състава на българските ВМС, както и в хуманитарни мисии.
Бъдещето на Либия зависи изцяло от способността на либийския народ да постигне съгласие относно начина, по който желае да изгради своята държава, и начина, по който тя да функционира. България е готова да подпомага този процес.“
Има обаче и една разлика между полковника и генерала. Обяви я по същото време днес официалната статистика:
“Премиерът Бойко Борисов е подкрепян за президент от 44,7%”.
Полковникът само може да завижда на генерала, че не е случил на народ.
Това е редкият случай, когато наистина се радвам, че сме “малка страна”. С такъв генерал на фона на онзи полковник направо щяха да ни спукат от бой(кот).
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/