Ще ни освободи ли от американско робство Дядо Иван Атомни?

Тежък спор кои има най-много заслуги за прекрасния проект АЕЦ “Белене” се развихри тази сутрин в студиото на една телевизия, която изобщо няма нищо общо с ядреното лоби, ако не броим факта, че се отчита в руското посолство: както вече писах, при посланик Титов на шефове да телевизията се наложило да се оправдават за излъченото по Би Ти Ви на 22 януари 2004 г. интервю с беглеца от Русия Литвиненко.

Един през друг цели трима души, плюс четвърти на телефона, не можеха да се разберат кой е по-страстен почитател на мирния съветски атом. Надприказваха се и дори се прекъсваха на тази тема бившият шеф на АЕЦ “Козлодуй” Йордан Костадинов, бившият заместник министър на финансите от тройната коалиция Явор Куюмджиев, бившият шеф на ядрения регулатор Янко Янев ( все известни лица от лобито), плюс един неизвестен на широката публика депутат от ГЕРБ ( но също голям фен на състезанието по рекламиране на АЕЦ “Белене”). Четиримата имаха четири проблема за доказване:

1. Колко точно прекрасна е перспективата на България в ядрената енергетика- че е чудесна, всичките участници бяха съгласни, но се различаваха в суперлативите.

2. Колко точно ще поскъпне цената на тока без АЕЦ “Белене” и кога именно ще настъпи този апокалипсис.

3. Колко точно е напред руската технология спрямо изостаналата японска.

4. Колко точно е отвратителен Иван Костов ( говорил преди тях и понесъл присъдата им след това без право на помилване), защото призовал да се замислим за рисковете в светлината на ядреното зарево над Япония.

Най-лесно постигнаха съгласие по точка 4 от сутрешния ред, но все пак имаше победител: финансистът от БСП надцака всички с обясненията, как американците инвестират в топлоцентрали в България , за да ни наложат енергийно робство ( цитирам буквално). От американската телевизия му се усмихнаха разбиращо на твърдението.

Най-цветисти бяха спорещите в примерите, сравнявайки ядрените централи със самолети (“ които падат и кво, да не летим ли”, рече Куюмджиев), запорожци ( това за японския случай) и беемвета ( това за руския проект).

Най-често чуваната мантра в разговора беше “цената”. Цената, цената, цената, цената – но не на човешкия живот и на допълнителната, още по-голямата ни енергийна зависимост от една единствена държава, а за цената на тока. Притиснат от многобройните безкомпромисни въпроси за цената Куюмджиев най-накрая се предаде и великодушно обеща, че няма да е 18 пъти, а само 3 пъти ще поскъпне, ако не строим АЕЦ “Белене”( към 2012 г. още, а за после –направо ще мрем).

Най-голямото несъгласие възникна между представителя на ГЕРБ и БСП коя от двете политически сили е измислила по-добра схема за финансиране на проекта.

Радостно е, че четвъртата власт показа чрез организирането на тежък спор между четирима съгласни да се надвикват по темата “да живее АЕЦ “Белене”, пълната си независимост от Съединените щати ( в каквато дълго беше подозирана несправедливо), както и етичната си извисеност в спазването на плурализма и баланса на мненията в духа на високите американски стандарти.

Духът на Оруел обаче сигурно е разтревожен в отвъдното от появилата се конкуренция на неговата утопия “1984”. Ако можеше, днес би могъл да я допълни с два нови лозунга:

ЗАРОБВАНЕТО ОТ РУСИЯ Е СВОБОДА

ИНВЕСТИРАНЕТО ОТ САЩ Е РОБСТВО

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/