Експериментът ГЕРБ 800=42

Тези, които са чели прословутия роман на Дъглас Адамс “Пътеводител на галактическия стопаджия” сигурно си спомнят, че “42” е отговорът на въпроса на въпросите за живота, Вселената и всичко останало, даден от най-мощния възможен компютър след милиони години размишления. Неразбираемото число иронизира идеята за търсенето на такъв отговор, както и идеята, че някой, някога и накъде може да ни го даде.

В нашата странна българска действителност множество политически гурута обличаха светлото бъдеще, което ни чака ако ги качим на власт, с най-различни думи, коя от коя по-красиви.

Двама от тях го направиха с числа. По странно съвпадение, и двамата използваха числото 800. И двамата получиха почти цялата възможна власт в България, а общо взето – и всичко останало.

Говоря за Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов. Единият вече е извън прожекторите. Другият се кани да пребивава там милиони години.

800-те дни на бившия монарх се знаят и помнят от цяла България. Ето ги прословутите думи на Симеон, произнесени на 6 април 2001 година:”Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви». До края на 800-те дни не стана съвсем ясно каква беше схемата от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, но хората нещо не бяха съвсем убедени, че животът им е променен кой знае колко, а политическата звезда на Симеон Сакскобургготски вече клонеше към залез.

Пет и половина години по-късно, на 3 декември 2006 г., в деня на учредяването на партия ГЕРБ, Борисов обяви своята схема от мерки, които да променят живота ни . Една от тях предвиждаше българите с доход до 800 лева да не плащат данъци. Това изкаване не беше така добре запомнено от хората, може би защото на Борисов му се наложи да чака още две години и половина, за да вземе цялата власт, а може би поради някоя друга причина.

Освен това, година по-късно, в управленската си програма, гордо наречена «Нов десен договор за България», ГЕРБ вече се ангажираха с обещанието за 1000 лева необлагаем доход, ако дойдат на власт.

Така или иначе, хората в България наказаха популизма на 800-те дни, но не и на 800-те лева. Защо ли?

«Лошото при демократично настроените хора е, че те не са дисциплинирани.» (Из интервю на Б. Борисов пред в. “Капитал”, 08,12,2006 г.)

Това изказване на Борисов съвсем точно посочва основната разлика между двата големи популистки проекта на България от първото десетилетие на 21 век – на НДСВ и на ГЕРБ. Приликата е ясна – лидер, който се възприема като различен от статуквото, обещания за светло бъдеще на корем, изземване на цялата власт благодарение на привличане на негативния вот срещу предишните управляващи и мощен поход към държавните постове на нова орда идейни борци за парични знаци. Но походът на НДСВ беше хаотичен и донякъде демократичен, а този на ГЕРБ – задкулисно организиран и авторитарно направляван.

В резултат естественото разочарование от “осемстотинте дни” се появи още на стотния, а непослушните и недобре нахранени медии започнаха да набиват канчето на властта от първия. Обратно – при римейка на явлението всички медии заприличаха на “Работническо дело” от времената на Осмия конгрес на БКП, за осемстотинте лева не си спомни никой, а естественото разочарование беше заглушавано чрез фабриката за нови и нови политически илюзии и страх от полицейщина. Очертаващият се днес проблем е, че медиите започват да се изплъзват от контрол, фабриката за илюзии произвежда все по-некачествени продукти, а полицейщината започва да се трансформира в опит за налагане на политически терор над обществото.

Два примера за тази разлика – в стремежа си да удържи хората си на властови позиции НДСВ още през 2005 г. се дискредитира като политически всеядна, влизайки в тройната коалиция въпреки сравнително успешния опит в предизборната  кампания да излъже избирателите, че е алтернатива на БСП. Жълтите обаче не можаха докрай да преодолеят демократическите си предубеждения и, например, се опълчиха на БСП по повод опитите чрез промени в ЗЕС да се наложи тотален полицейски контрол над гражданите.

Симеон Сакскобургготски беше напълно дискредитиран чрез кампанията срещу царските имоти, която като юридически казус е заплетена, но моралната уязвимост на бившия монарх е очевадна. Имаше и една Савойска афера, която се оказа кьорфишек, но остави масовото впечатление за нещо гнило. И в двата случая

Сакскобургготски се опитваше да се защитава като обикновен гражданин и, естествено, не успя да го направи.

Аналогията с ГЕРБ: съвсем безцеремонно приеха по-фашизоиден вариант на Закона за електронните съобщения от онзи, който БСП предлагаше, а темата за личното богатство на Борисов и неговото роднинско обкръжение продължава да е табу за българските медии.

“Дисциплинирането” на демократично настроените хора доведе до това, че такива в ГЕРБ вече почти няма. Някой да си спомня, например, за първата лидерка на гражданското движение ГЕРБ Душана Здравкова? Или за начина, по който беше отстранена пловдивската общинска съветничка Каназирева?

Превръщайки се много бързо в тотално контролирана отгоре надолу партия, ГЕРБ се изражда организационно в най-добрите традиции на комунистическата партия от 40-те години. В задушливата атмосфера на такава партия могат да оцеляват само най-безскрупулните политически кариеристи. Това и наблюдаваме.

По този начин ГЕРБ наистина отлага спукването на балона с илюзии, който поддържа влиянието й сред българските избиратели, но е невъзможно да го спре, нито да замени напълно илюзиите с камшик, който да държи напълно послушни поданиците на властта.

Не се съмнявам, че популисткият вариант на установяването на авторитарна диктатура ще завърши с катастрофа за авторите му, не е ясно обаче до каква степен тази катастрофа ще засегне страната като цяло.

От НДСВ българското общество се отърва с лека уплаха, в сегашната си незавидна ситуация тази партия дори е носител на симпатични послания и идеи, в икономическата си политика НДСВ в общи линии съхрани приемственост спрямо единственото реформаторско правителство, което България излъчи през тези двадесет и нещо години от 1989 насам. Поради това ние, българите, не изживяхме върху гърба си всички възможни последици от един краен популистки проект. Е, сега вероятно ще ги изживеем.

Мисля, че ГЕРБ вече катастрофира в икономическата си политика и е на път да го направи в опитите си да контролира обществото чрез тотална политическа лъжа и все по-малко рафинирано насилие. Нека видим основните еквилибристики на партия ГЕРБ, случили се през тези по-малко от 4 години, откакто тя съществува.

“Никой не получава награда, когато крайният клиент е здрав. Никой не получава наказание, когато крайният клиент не е здрав.» (Из констатациите за състоянието на българската медицина от първата управленска програма на ГЕРБ «Нов десен договор за България», огласена през септември 2007 година)

Да се върнем към “новия десен договор за България”. Той е изключително любопитен документ, при това – вече библиографска рядкост. Беше представен на пищна пресконференция на 19 септември 2007 година, предизвика силен обществен отзвук, убеди маса хора, че бате Бойко ще ни оправи и… изчезна.

Този документ представя един величествен модел на светлото бъдеще, което ще бъде достигнато веднага щом ГЕРБ започне да управлява, и определено бие от сила и най-нелепите утопии, сътворявани от комунистическите режими. Извън това, този документ цели да покаже, че се ражда “нова десница”.

Неслучайно избрах цитата в началото на този раздел. Запомних го 2007 година, когато го възприех просто като глупост, подобно на множество други, с които първата програма на ГЕРБ гъмжи. Наистина е нужно изобилие от човешка глупост, за да наречеш болния човек “краен клиент”, и да критикуваш медицинската система за липса на фатмашки ред при раздаването на награди и получаването на наказания.

Но особеното в тази глупост е, че в нея се прокрадва политическия манталитет, който излъчва новосъздадената организация, и в основата на който е свенливо изразеното намерение за решаване на проблемите на обществото чрез примитивен силов ред отгоре надолу. Днес има много повече доказателства, че ГЕРБ организира зловещ, макар и несръчен и, надявам се – обречен – опит за възстановяване на тоталитарния режим в страната, но въпросният цитат се е промъкнал в документ, който, в опита си да създаде илюзията за нова десница, представлява смешно непохватна либертарианска утопия.

Вижте някои от основните задачи, които младата партия си поставя, и преценете сами:

• Да догоним по икономически резултати и ниво на жизнен стандарт развитите държави в рамките на това поколение.
• Да ускорим ръста на БВП до 8-10%, и повече, запазвайки финансовата стабилност.
• Фискалната политика трябва да бъде насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък.
• Максимално възможно ограничаване на правителствените разходи до най-ниските нива в ЕС –целта е те да достигнат 30% от БВП.
• Намаляване на правителствения дълг (изплащане) и много строга политика по издаване на правителствени гаранции и натрупване на нов дълг.
• Организацията по събиране на фискални приходи трябва да достигне високо равнище на автоматизация.
• Пределните ставки на облагане на доходите с данъци и осигуровки да се намалят до ниските нива на облагане на печалбите.
• Въвеждане на истински плосък данък върху доходите от 10% с висок необлагаем минимум от 1000 лева, вместо сегашната социалистическа иновация. В рамките на първия управленски мандат ще се анализира събираемостта и при втори управленски мандат съобразно разчетите и възможностите на бюджета ще се цели намаляването на плоския данък до нива от 7%. Също така, продължаване на реформата с актуализиране/увеличаване на необлагаемия минимум всяка година, според възможностите на бюджета.
• Редуциране на ставката на ДДС до 15%.
• Премахване на данъците върху наследствата, даренията, възмездното придобиване на имущество, като се запазват само нотариалните такси, които да бъдат определяни на пазарен принцип при конкуренция между нотариусите, както и с отпадане на нормативно определените нотариални такси.
• Необлагаемият минимум по данъка върху доходите е равен на максималния праг за облагане с осигуровки.
• Пенсионните вноски да се намалят с 13%.

Съчетанието на привлекателни, но неосъществими, и откровено абсурдни намерения беше обсъждано в публичното пространство с неадекватно сериозен тон. Така целта ГЕРБ да изглежда носител на идеи за дясна реформация на управлението на страната, беше постигната. Когато наближиха изборите, тази програма беше скрита и на нейно място се появи “Програма за европейско развитие на България”, която е на равнището на общите пожелания за “подобряване”, “преструктуриране” и “реформиране” и просто не се чете, но пък не обещава почти нищо конкретно. Така или иначе, целта  да се прикрие дивия популизъм на първата управленска програма на ГЕРБ беше постигната.

Не е нужна особена наблюдателност, за да се забележи, че почти всички политически идеи в програмните документи на партия ГЕРБ са пряко противоположни на реално водената от тази партия политика. Това не се коментира много в публичното пространство, а още по-малко се обръща внимание на причината – абсурдът една крайно лява и силно репресивна политика да бъде прикривана зад крайно либерална фразеология. На фона на гротескната противоположност на намерения и действия популизмът на НДСВ от 2001 година изглежда детска игра.

Всъщност, водещите политически дейци на ГЕРБ натрупаха опит първо в проекта НДСВ. За това също не се говори много. Постепенно управляващите привлякоха и политически кариеристи от повечето други партии.

Големите алибита – Тройната коалиция и Кризата като природно явление.

След като взе властта, Борисов перманентно се изправя пред необходимостта да намира обективни причини за задълбочаващия се политически провал на неговото управление.

Той има опит в това отношение – спомняме си, че класиката на “ние ги хващаме – те ги пускат” от периода му като главен секретар на МВР, и обвинението, че правителството прибира парите от данъци на софиянци, което му пречи да превърне София в една нова Виена, както обеща през 2005 година.

От позицията на премиер обаче тези алибита вече не вършеха работа. На тяхно място се появиха политическото наследство и кризата.

Всъщност и двете алибита имат известно основание. Световната икономическа криза започна да се усеща в България от края на 2008 година, макар все още да изглеждаше, че нашата страна няма да е сред най-засегнатите, а правителството на тройната коалиция във втората половина на мандата си усложни да безобразие традиционния порок на българската политическа система – злоупотребата с власт за лична изгода до степен, която рязко изостри и отношението на европейските институции към България, и възмущението на българските граждани от случващото се в страната.

Проблемът е в това, че и кризата, и политическото наследство не само не обясняват изцяло деградацията на публичния живот, кризата в българската икономика и сриването на публичните финанси, но вероятно са по-несъществен фактор от действията на новото българско правителство.

В различни свои предизборни изказвания дейците на ГЕРБ говореха за това, че овладяването на контрабандата и източването на ДДС ще доведе до 3 млрд  лева допълнителни приходи в хазната. При управлението на ГЕРБ обаче тези приходи се сринаха с повече от 2 млрд лева на годишна основа, при отчитане на влиянието на рецесията. В предизборната кампания Борисов говореше преди всичко за привличането на инвестиции в страната, но инвестиционният поток на практика пресъхна.

Повишаването на акциза за тютюневи изделия доведе до спад в събираемостта и рязък скок на контрабандата. Цялостната макроикономическа картина не търпи други обяснения, освен това, че криминалните практики в българския икономически живот рязко са се разрастнали.

На този фон продължават да нарастват и разходите на държавата, раздути неимоверно още в последната година на мандата на тройната коалиция. Състоянието на държавните финанси е изключително тревожно и вероятно ще доведе до рязко увеличаване на държавногарантирания дълг.

Паралелно просрочените задължения на държавата към частния сектор се увеличиха над 60 пъти. Това обстоятелство, съпроводено с двукратното увеличаване на невъзстановения данъчен кредит още в първите месеци на управлението на ГЕРБ изтласка в сивата икономика огромна част от средните и малки предприятия.

За първите 8 месеца на 2010 година разходите за трансфери от държавата към НОИ се увеличиха с над 1 милиард лева без да са увеличени социалните ангажименти на държавата. Обяснението се търси в намаляването на социално-осигурителната тежест с 1,7%, поради което ГЕРБ са на път да ревизират единственото конкретно предизборно обещание, което изпълниха.

Здравеопазването е в критично състояние, осигурителната система – също. Рестриктивни мерки се прилагат на практика само в “неважните” за това управление сфери – наука, образование, култура, докато разходите за укрепване на силовите структури на държавата продължават да растат. Стигнахме до абсурда държавата да харчи над 3 пъти повече за подслушване на собствените си граждани, отколкото за субсидии към Софийския университет, който няма средства за нормално протичане на учебната година.

От многото приказки за реформи не се получи нищо. Няма реални съкращения в държавната администрация, а синдикатите се превърнаха в популистките изнудвачи на тази власт.

На този фон звучи съмнително и оптимизмът по повод увеличаване на българския износ, което, видите ли, било признак, че страната започва да излиза от икономическата криза. Има сериозни основания да се мисли, че се разраства само фиктивния износ, чрез който се източва ДДС. Във всеки случай, има подозрителна корелация между динамиката на данните за нарастване на износа към ЕС и данните за спада на приходите от ДДС като относителен дял от БВП.

Паралелно в публичното пространство изтече информация за това, че близо 50% от фирмите, към които е насочен износа в Румъния, например, са или регистрирани от български граждани, или нефункциониращи. Ако наистина има значително увеличаване на фиктивния български износ, и особено ако част от реалния износ се връща в страната под формата на контрабанда, е възможно да се окаже, че не просто няма символичен икономически растеж, но сме в много по-дълбока рецесия, отколкото отчитат официалните данни – най-малкото защото фиктивният износ образува и фиктивен дял в БВП.

На всичко това Борисов и ГЕРБ противопоставят с намаляваща ефективност един и същ рефрен – виновни са кризата и предишните.  Всъщност, икономическата им политика е напълно обречена, ако не се реформират сектори, в които изтичат огромни държавни средства, ако не се преодолее парализата на държавната администрация, и ако не се свие сивата икономика, която според някои наблюдатели се е разширила до 40% от реалната икономика. Видими признаци, че това правителство е способно дори да си постави подобни задачи, просто няма.

“Стани, легни” или как да задържим властта.

Към момента ГЕРБ, макар и с непрекъснато намаляваща подкрепа, продължава да е първата по популярност партия в страната.  Данните за електоралното влияние на ГЕРБ, изнасяни преди всичко от близките до властта социологически агенции сочат,  че партията има влияние над малко над една четвърт от избирателите в страната. 2-3 месеца след началото на управлението на ГЕРБ те бяха близо 50%.

Мисля, че засилващата се репресивност на режима води до свръхпредставяне на влиянието на ГЕРБ в данните от демоскопски изследвания. Демоскопските методи са относително надеждни в свободни и демократични страни, а страхът от властта поражда декларативни апологетични реакции на участващите в подобни изследвания, както и нарастване на отказите за участие. Мисля, че към момента ГЕРБ не може да разчита на повече от 20% политическа подкрепа на избори. Все пак, и това е достатъчно, за да бъде партията на Борисов първа политическа сила.

Само че тенденцията е отрицателна. Все повече хора започват да усещат върху гърбовете си, че животът им става по-труден и по-несвободен. Рискът ГЕРБ да извърви напълно еволюцията в политическото си влияние, която се случи на НДСВ, е съвсем реален.

Полицейщината е този елемент от политическата стратегия на ГЕРБ, който се прилага с чисто пропагандни и на практика изцяло популистки цели. Трябва да се поддържа на всяка цена илюзията, че тази партия е носител на нещо коренно ново в българския политически живот, че виновниците за криминалния преход в крайна сметка ще бъдат наказани, че това ще направи живота на всички ни по-спокоен и по-сигурен, и че заради всичко това си струва да пожертваме част от личните си права и свободи.

Никаква сериозна борба за ограничаване на престъпността в България не се води. За криминализацията на икономическите отношения стана дума. Общата и в частност – битовата – престъпност също растат. Донякъде това е резултат на кризата в икономиката на страната. Но, от друга страна, примерите за безхаберието на полицията също не са по-малко, отколкото в други времена.

Политическата самореклама на сегашната власт вървеше сравнително успешно през публични и доста брутални акции срещу заподозрени организирани престъпни групи и през шумно обявявани разследвания за далавери на влиятелни публични фигури от предишната власт. До този момент реален резултат, изразяващ се в доказана вина и наложена присъда чрез цивилизован публичен процес, просто няма.

Това дава стимул на кампания, насочена срещу корумпираността и неефективността на магистратите, както и срещу “мекото” законодателство, защитаващо престъпниците. Поставянето на силовите служби извън законовите ограничения на тяхната дейност е видима тенденция.  Все още много хора се надяват, че тази политика може да доведе до някакви резултати, които да убедят, че все пак ГЕРБ се стреми към възстановяване на справедливостта в българското общество и премахване на общото усещане за атмосфера на безнаказаност и хаос. В този смисъл такава политика не е изчерпала съвсем своята пропагандна ефективност.

Засега обаче тя води единствено до засилване на репресивните нагласи в българското общество и на ненавистта към богатите и успелите. Импозантната игра на стражари и апаши, провеждана от тази власт, ще се нуждае от все по-голямо ожесточаване, за да съхранява – поне отчасти – своята пропагандна ефективност, особено в ситуация, в която ГЕРБ и Борисов почти няма на какво друго да разчитат, за да се предпазят от срив в популярността. Затова си мисля, че в близките месеци ще разберем, дали изобщо има цивилизационни прегради, които да ограничат полицейската истерия на управляващите, или страната ще трябва да преживее период на политическо мракобесие и брутални разправи с инакомислещи и политически неудобни хора.

Дори да приемем за секунда, че тази власт иска да ограничи най-тежките криминални практики в българското общество – масовата корупция и злоупотреби с власт и организираната престъпност – със сигурност това няма как да се случи само чрез ожесточаване на законите, война между институциите и полицейско насилие.

Като минимум е нужно властта да разшири, или поне да не пречи на разширяването на възможностите  за контрол над самата нея.  Няма и намек за нещо подобно в политиката на ГЕРБ. Напротив – виждаме ясни признаци за налагане на тотален политически контрол над медиите и другите институции на гражданското общество, за ликвидиране на почти всички независещи от държавата способи за контрол над самата нея. Един от примерите е премахването на контрола върху използването на СРС, останал в ръцете само на една декоративна парламентарна комисия. Тоталното следене на българските граждани е също практика, която вече никой не си прави труда даже да крие.

Лъжата като начин на политическо съществуване.

Експериментът ГЕРБ в края на краищата ще провери докъде може да стигне в самозаблудите си българското общество, очаквайки проблемите му да бъдат решени “отгоре-надолу”, чрез една силна и справедлива власт. Истината е, че подобни популистки проекти не подминаха и други източноевропейски страни, но ми се струва, че в известен смисъл ние сме рекордьори.

Демократизирането на страната след 1989 година се оказа сложен и болезнен процес, при който пороците на демокрацията разцъфтяха много по-бързо от нейните предимства. За разлика от други страни, в България номенклатурния елит на тоталитарната власт успя да трансформира сравнително успешно политическите си капитали в лостове за публично и икономическо влияние.

Обществото е буквално омерзено от господстващите в него двойни стандарти. Политическото състезание е между безкрупулни и арогантни ловци на наивници. Лъжата е начин на съществуване на цели поколения български политици. Властта не се схваща като отговорност, а само като възможност за произвол.

На този фон е обяснима защо хората така лесно се подвеждат по проекти, които се опитват да обосноват своята морална чистоплътност чрез моралната нечистоплътност на тези преди тях. Защо хората са така нечувствителни към опасностите от израждане на подобни проекти, дори ако са стартирали  с добри намерения. Защо са склонни да приемат, че изкореняването на пороците на демокрацията може да се постигне и чрез унищожаването на малкото демократични права и свободи, които имаме.

Проектът ГЕРБ може да се развие, ако тази партия има вътрешен потенциал да се нормализира, или да загине в резултат на засилващата се външна съпротива спрямо него. Ключовите проблеми на българския политически живот обаче не могат да бъдат разрешени нито в единия, нито в другия случай и даже – бих казал, чрез никакъв политически проект.

Силно криминализираният етап в развитието на българската демокрация ще приключи тогава, когато обществото се научи да принуждава политиците да действат съобразно всеобщи интереси именно за да успяват в егоистичните си стремежи към власт и лично благоденствие. Пътят до там е дълъг, но може да бъде извървян. За моето поколение нямам надежди. Но следващото може би ще се справи.

Блогът на Цветозал Томов - www.reduta.bg