Бой с възглавници пред руското посолство за събуждане на медиите

Пораженията от дългогодишната подривна дейност на петата колона на пропагандния фронт у нас си проличаха вчера, 2 април 2011 г. Има един начин да се измери този феномен: като се посегне на “свещената крава” на Петата колона, която у нас си показва рогата под формата на съветски фетиш с вдигнат автомат. И тогава сработва “предпазната възглавница” в българските медии: за да предпази пътниците в редакцията и най-вече техният шофьор от травми в сблъсъка с Петата колона, автоматично се включва предпазния механизъм: “не видях, не чух, не сме информирани”. Тези три маймунки от медийната ни джунгла, в която значение имат само подхвърлените банани, отново доведоха до обичайното пренебрегване на “опасна” тема, каквато е несанкционирания от началниците в държавата дебат за съветската окупационна символика.

Грузинската телевизия си направи труда да изпрати екип, който засне цял документален филм как в центъра на София за първи път пред паметника на съветската армия свири не съветска маршова, а руска класическа музика. В малката православна, черноморска, древно християнска и “освобождавана” от Русия държава забелязаха и оцениха медийно събитието. В не чак толкова малката, но значително по-често “освобождавана” от Русия и СССР православна, древно християнска, черноморска България не се намери местна телевизия, която да си направи труда да планира и да осъществи подобно начинание.

По какво двете малки, православни, древно християнски, “освобождавани” черноморски страни се отличават помежду си при тези толкова очевидни иначе прилики между тях? По едно нещо: Грузия се освободи , макар и да плаща тежка цена за това, от руските “освободителни” претенции. Докато България беше пусната да препуска по евроатлантическия хиподрум в качеството на руски троянски кон.

По скалата на правилата за привличане на медийния интерес едночасовият концерт, с преобладаващо руска класическа музика пред най-големия паметник в столицата, би трябвало сам по себе си да е ако не водеща новина, то сред водещите репортажи в иначе скучноватата откъм български събития неделна вечер. Но с изключение на ТВ Европа, никоя друга не си направи този труд. Просто този път го нямаше примитивният скандал с провокациите срещу събитието, който се стори достоен за вниманието на телевизиите при предишното събитие пред паметника, организирано на 9 януари тази година. А няма ли скандал, няма ли “алтернативност” по такава ( явно опасна ) тема, като съветската окупационна символика и нейното оспорване, телевизиите ослепяват, оглушават и “оглупяват” – т.е. се правят, че не са разбрали.

Организаторите на събитието го анонсират от близо два месеца, защото беше планирано като следваща стъпка след мълчаливия митинг от 9 януари, на който се появиха шепата кресливи провокатори със знамена с лика на убиеца Че Гевара. Може би трябваше и този път да дойдат и псуват на “фашистки п…и”, за да узаконят с незаконното си поведение медийния интерес?

Обадих се в обществената медия БНТ и ги информирах за предстоящото събитие – за всеки случай, за да не кажат, че не са знаели какво става под прозорците им. Но явно са решили, че са “отчели” с краткия репортаж за репетицията на Ансамбъла за електроакустична музика на Христо Петков, излъчен еднократно в петъчния сутрешен блок. Информацията за предстоящото нестандартно събитие “течеше” в сайтове и блогове, появи се във в. “Седем”, а от организационния комитет целенасочено канеха десетки медии по електронната поща. Пък и ако това не е било достатъчно- нали самата БНТ все пак пусна нещичко ден по-рано по темата( от което “конкуренцията” също би трябвало да е събудена, ако има желание да става от сън)? Не им ли стори интересно поне на тях да развият собствения си предварителен анонс? Явно не…

Спирам се подробно на този аспект от 2 април- ден на изобличаването на лъжата за адекватността на българските медии, защото случаят е учебникарски ясно потвърждение на съмненията ( доколкото ги има изобщо) за зависимостта на българските медии от Петата колона, за дълбочината и всеобхватността на нейното проникване в пропагандните структури на България. Вече писах и дадох примери за това каква рекламна кампания в полза на АЕЦ “Белене” тече ( наети са високопоставени манипулатори, които пряко плащат за нея с получени от Москва огромни суми – повече ще прочетете в книгата ми “Течна дружба”). А който плаща, той поръчва музиката.

Може да им е непоносимо, но за музиката пред символа на лъжата за свободата платиха неизвестни дарители, които пожелаха събитието да се случи и то наистина се състоя. Вместо обичайните за това обиталище на войнствени съветски маршове, за първи път в подножието на монументалната лъжа прозвучаха , изпълнени в реално време, произведения на Прокофиев, Рахманинов, Глинка и Чайковски. Нали Петата колона обича толкова много да спекулира с руската култура – защо не пусна своите медийни слуги да дойдат и да послушат поне? Щяха да чуят също европейския химн “Одата на радостта” и “Рапсодия Вардар” от Панчо Владигеров ( две произведения, които просълзиха хора от публиката). Нямаше да им е излишно, вместо да превръщат в събитие “бой с възглавници” в неделните си новинарски рубрики.

Изпълнихме намерението си да изпроводим символично съветския агресор с дигнатия автомат, като “поседнахме пред път” по стар руски обичай- поне грузинските зрители ще видят това. И не питайте за “бройката” на участниците – бройлерите ги броят на бройки. На площада имаше хора. Стотици дойдоха въпреки всичко.

Ако ще питаме обаче нещо, то е преди всичко: след като все някога накараме завоевателя да слезе от пиедестала на монументалната претенция да ни е освобождавал, какво ще правим с демонтирането на Петата колона? Трябва ли руски оръдия и самолети да ни подложат на интензивни бомбардировки, както направиха в Грузия, за да прозрем с кого и с какво си имаме работа?

Понеже се налага да се учим от пострадалите, в случая от грузинците ( в чиято защита не бе издигнат нито един глас на солидарност тук през август 2008 г. по време на руските бомбардировки и на управлението на Тройната коалиция), ето един пример за подражание: след като по грузинската телевизия показали руски танк, накичен като циганска каруца с награбени вещи от домовете на грузинците, граждани се стекли пред руското посолство и донесли на огромна купчина всякакви вещи – да им приседне…Може би няма да е зле и ние да се съберем за подобна акция.

Ето моето предложение: за събуждане на българските граждани и интереса на медиите, предлагам любимият на телевизиите ни “бой с възглавници” да бъде организиран следващият път пред руското посолство в София. Нищо няма да му стане: още от времето на НРБ там са се барикадирали зад непристъпна крепостна стена, зад която се крият от напиращите да ги задушат от прегръдки българи. Някоя и друга възглавница едва ли е заплаха за сигурността му. Пък и “боят” не е задължителен: достатъчно е просто да ги занесем и да ги струпаме като дарение за тяхната Пета колона, която не може да насмогне да приспива българите.

Блогът на Иво Инджев http://ivo.bg/