Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Толстоевото бягство

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Йордан Йорданов, Варна

След духовното си възкресение през 1880 г. Лев Толстой прави два неуспешни опита да напусне Ясна поляна – през 1884 и 1897 г.  През 1884г. смята да замине за Америка, а през 1897 г. – във Финландия. Толстой напуска Ясна поляна през 1910 г., за да живее в обикновено руско село, в обикновена селска къща. Това си намерение той споделя с руския селянин - толстоист Михаил Новиков от с. Боровково, Тулска област. Седмица преди бягството си му пише и писмо, в което го моли да му осигури селска къща.  Но М. Новиков не отговаря веднага на писмото и Толстой получава отговора му вече в Астапово.

Религиозните възгледи на Толстой коренно променят начина му на живот и поведение. Той се отказва от собствеността и авторските си права, работи физически труд, отрича експлоатацията, насилието и суеверието на държавата и църквата. Намира единомишленици сред сектантите-духобори, обикновените руски селяни, дворяните, занаятчиите и студентите. Семейството на Толстой и бившата му дворянска среда не приемат новите му възгледи и поведение. Толстой се чувства сам и не на мястото си в имението си в Ясна поляна. Единствената му опора са вярата и съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в човешките сърца божествени качества – милосърдие, жертвоготовност, доброта, които Толстой нарича “любов”.

Има един човек, макар и изгонен от Русия заради пропаганда на новите идеи на Толстой, който е моралната му опора, това е В.Г. Чертков. Десет години Чертков живее в Англия и получава от Толстой близо 1000 писма. През 1907 г. му е разрешено да се върне в Русия. Той купува земя в съседното на Ясна поляна село Телятинки от дъщерята на Толстой – Александра, която единствена от семейството  споделя религиозните  възгледи на баща си. Там построява голям дом и стопански постройки, които са отворени за всеки нуждаещ се и за толстоистите. Но тази близост и всекидневното посещение на Толстой в Телятинки не са одобрявани от семейството на Толстой и най-вече от съпругата му София Андреевна. Тя, заедно със съседката си - помещица Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област. В.Г. Чертков се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си,  в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде цялото му творчество. В началото на 1910 г.  Чертков получава разрешение да се върне в Телятинки. Започва най-кошмарната лично за Толстой последна година от живота му. Цялото семейство – осем деца, вече пълнолетни и със семейства, и жена му желаят да получат правата над творчеството му. Те подозират, че верен на религиозните си възгледи, Толстой ще ги лиши от тези права и ще предостави творбите си безвъзмездно на всички хора. Самото завещание на Толстой се оказва незаконосъобразно  според действащия в Русия закон, тъй като няма посочено поименно лице. Налага се тайно в гората до Ясна поляна Толстой да пише ново завещание, в което посочва дъщеря си Александра за наследник на авторските му права и Чертков - за издател на съчиненията му. Прилага и обяснителна записка, в която пояснява защо постъпва по този начин  и утвърждава волята си, че творчеството му принадлежи на цялото човечество безвъзмездно. Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от “лудостта си” и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 28.10.1910 г. , на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Там той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г.  До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. Толстой завещава да бъде погребан под вековни дъбове край Ясна поляна, без церемония, без кръст и име на гроба.  Това е изпълнено, но през 1912 г. София Андреевна все пак заплаща на свещеник и той извършва православно опело на гроба, въпреки забраната на Св.Синод на РПЦ.

Много са спекулациите с религиозните идеи на Толстой и целта на бягството му. Алексндра Толстая пише в спомените си, че са решили да отидат в България. Петър Дънов пише, че Толстой се е запътил за България да му се поклони. Създателите на музея в с.Ясна поляна , Бургаско пишат , че целта е била комуната в селото. Дори да са решили да пътуват за България, това е решение на лекаря и Александра – това пише в спомените си племенницата на Толстой,  Елисавета Валерианова, която е била на гости при майка си и е свидетел на пристигането и разговорите на Толстой с майка й в манастира. Според нея думите на Толстой са били: “При никакви познати, в никаква колония, а в някое обикновено руско село желае да живее и умре.” И това е най-логично и истинно, като се имат предвид религиозните възгледи и поведение на Толсой. Колкото до твърдението на П.Дънов  и на вчерашните и днешните му последователи, едно е ясно – никога и никъде Толстой не пише и не произнася името на Дънов, същото важи и за най-близкото му обкръжение – Д. Маковицки, П. Бирюков, В. Чертков, В. Булгаков, Ал. Толстая.  Толстой спира до разума и морала – повече не му е нужно. Няма и отрича  всичко, което не е в рамките на разума и затова всяка теософия, езотерични и тям подобни религиозни учения са му чужди.

Създателите на музея в Ясна поляна, Бургаско са атеисти и не се интересуват от религиозните идеи на Толстой, още по-малко – от историята на толстоизма в Русия. Те и един “жълт” антитолстоист в Русия – Павел Басински, автор на богато възнаградената книга “Бягство от рая”-за бягството на жалкия безволеви старец Толстой , не искат да знаят, че колонията в края на 1910 г. в с. Ясна поляна, Бургаско не съществува, а самият й основател Христо Досев пише телеграма до Толстой в Астапово, но от Кавказ, където живее и го кани да дойде при него в Кавказ.

Толстой показа истински християнски пример – отказ от богатство,титла и авторски права, изкарване на хляба с личен физически труд. Това направиха и толстоистите и ред религиозни секти след революцията през 1917 г. в Русия и положиха основите на практичен  религиозен комунизъм, подкрепяни от секретаря на Ленин религиозният експерт Вл. Бонч-Бруевич, но след смъртта на Ленин, проектът за религиозен комунизъм бе забранен и унищожен от Троцки и Сталин.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional