Лъжата „Белене”

Само 25 години след аварията в "Чернобил", ядрената катастрофа се повторя - за света и за българите. Колко сериозна е заплахата от Фукушима и може ли тя да се сравнява с тази от преди четвърт век? Анализ на Я. Бояджиев.
 
Казват, че заплахата от "Фукушима" значително отстъпва на последствията от "Чернобил". От друга страна, макар че и в двата случая има технически и конструктивни предпоставки, катастрофата в Япония бе предизвикана преди всичко от двойно съвпадение на природни бедствия, докато чернобилската бе резултат на характерните за съветската система безхаберие, безотговорност и тайнственост.

Редица събития в днешна Русия показват, че в това отношение системата не се е променила кой знае колко. И все пак, въпреки очевидните разлики, "Фукушима" постави света в сходна ситуация. За българите обаче, тя носи и някои буквални повторения.

Опасното облъчване на лъжата

Преди 25 години за нас, както и за хората в тогавашния Съветски съюз, смъртоносната заплаха дойде от премълчаването на ядрената катастрофа – от лъжата „Чернобил”. Да, този път радиоактивните облаци не ни достигат, а на официалните данни за радиационния фон може да се вярва. Но, както тогава, така и сега сме подложени на мощното пропагандно облъчване на една лъжа. Този път нейното име е „Белене”.

Не е случайно, че повече от две десетилетия България няма своя ясна, дългосрочна енергийна стратегия. Защото през цялото това време, с известни прекъсвания и тактически отстъпления, систематично и подмолно се изпълнява стратегията на лъжата. Замислена по съветски дизайн в същото онова време – в годините около „Чернобил”, днес, в дните на „Фукушима”, тя е на път окончателно да се материализира. Затова облъчването й сега е най-силно.

Лъжат ни за цената на централата и за цената на тока от нея, като премълчават реалните разходи и манипулират днешните цени. Лъжат ни, че ще има кой да купува този ток навън. Лъжат ни за бъдещите вътрешни енергийни нужди и алтернативни възможности за производство. И същевременно „разчистват терена”, като спират мерките за енергийна ефективност и за либерализация на пазара и обричат на разруха местните източници на енергия.

Безкрайното плащане

Всичко това, за да ни докажат, че без „Белене” не можем. И да ни накарат не просто да преглътнем, а да аплодираме най-голямата икономическа и политическа авантюра, най-високоплатената – за нейните автори и разпространители, и най-непосилно скъпата - за останалите, лъжа на последните 20 години.

И тези дни, докато у нас се разиграва последното действие от този театър, а във „Фукушима” се борят с радиацията, светът, четвърт век по-късно, продължава да събира огромни средства, за да гради поредния саркофаг за „Чернобил”.

И ще продължава да го прави. „Белене” има всички шансове да повтори тази финансова перспектива. На поколения българи им предстои да плащат десетилетия за нещо, от което нямат никаква нужда.

„Да мълчат и да не се обаждат”

С изграждането на „Белене” и без това прекомерната ни днешна енергийна зависимост ще стане почти пълна. Със съответните икономически и политически ограничения. Включително и по въпроса кой и как да управлява тук. Впрочем, огромните инвестиции в лъжата „Белене” отдавна сигурно играят важна роля и по този въпрос.

В тесен смисъл решението за изграждане на „Белене” противоречи на Европейската енергийна стратегия. По-важно е обаче, че то обезсмисля нашата собствена европейска стратегия и ни връща обратно. Където ни връщат и думите на днешния български премиер към несъгласните с тази перспектива – „да мълчат и да не се обаждат”.