Осторожно с подписките!

Фрапираща е наивността, с която българите слагат парафа си в разните подписки без даже да вникнат за какво става дума. Освен това – дават се лични данни, с които е възможно да се злоупотреби по разни начини. Но по-същественото е кой и за какво инициира подписки? Най-често това са позападнали политици, които се стремят чрез този популистки трик да привличат общественото внимание. Но не само това – те фактически се самооторизират да /ви/ представляват тези граждани, които лекомислено са се подписали под някакъв плакат с агресивен лозунг, често пъти гарниран с националните символи. Това не ви ли напомня ония мошеници, дето събират помощи за /неизлечимо/ болни деца по улицата, тикайки ви стандартна фотография на ангелче?
Със същата нагласа, с която българинът дава подписа си, отива и при лихваря, без да мисли, че може да остане без къща. Така се хващате на уловката на западащия политик, който изведнъж се сетил, че държавата загива и че вие с вашия подпис сте призвани да я спасите. Само се подпишете и стане част от хилядите будали, които вече са ви изпреварили в списъка с три имена, адрес и ЕГН! После тия, дето сте им дали съгласието да ви представляват пред държавата, ще внесат урните с подписите където трябва и ще поискат и ще натискат за придобивки за себе си, понеже вас така или иначе те не ви познават.
          Сега да се спрем конкретно на последната подписка против членството на Турция. Първо, това членство не се вижда изобщо на хоризонта, а Турция е кандидат вече близо половин век! Второ – какъв интерес имат българите да са в лоши отношения със съседите си? Това, че някой ксенофоб се е събудил някоя сутрин с крива мутра, не означава, че трябва да се юрнем да изпълняваме нечии прищявки.
         Плашилата, с които ни плашат, също са доста вехти и позакърпени, като потурите на прадядо. Няма да ги изреждам, те са си едни и същи, нищо ново не се измисли в това отношение от възродителния процес насам. Непекъснато  ни напомнят за геноциди, кланета и всякакви такива неща, които витаят в главите на всеки садист. 
        Преходът у нас показа още нещо – че причината за нарастващия брой на психични отклонения е предимно социално обусловена. Появи се обаче и нов вид психично отклонение ли, манталитет ли, да го наречем – т.нар. “родолюбец”. Фрустиран нарцисист, плюещ всичко под слънцето, обвиняващ за съдбата си всеки друг, но не и себе си. Претенциите за водачество над тълпата са по рождение, понеже той възприема себе си като един много голям подарък за обществото. Любима трибуна за изява са медиите, откъдето с патос и глас на делфийски оракул громи злите и лошите, които не му се възхищават на тъпотията. Как да не го подкрепиш такъв? Как да не докараш и цялата рода да се подпише под великата му подписка? Освен, ако не си предател и “родоотстъпник” и “отродител”/страховита дума!/. И освен това не четеш Историята, “написана с кръв” – написана и дописана от куп ченгета на втори щат в Държавна сигурност.
        Нейсе! Оказа се, че доносите също били родолюбиви и били принос към националния интерес. Ако не беше така – нямаше президентът да е доносник, шефовете на историческите и не знам какви архиви и музеи също, както и някои министри, междувпрочем… Но да търсиш морал по нашите географски ширини е непосилна задача – ще те изкарат я чуждопоклонник, я някакъв “фил”.
       Нека тука, без връзка, припомним мисълта на П.Р. Славейков, че “една маймуна колкото по-нависоко се катери, толкова повече и се виждат срамотиите…”!