Иво Инджев
Българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми, каза посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер в интервю за Дойче Веле.
Изглежда има “световен заговор” срещу българското правосъдие. За кой ли път западен посланик се изказва в този дух, буквално повтаряйки думите на свои колеги. До неотдавна в това отношение се открояваше френският посланик Етиен Дьо Понсен, който предизвика с позицията си ръмжене на самия връх на държавата ни. Ръмжащият ни президент обаче със скърцане на зъби беше принуден да признае за нещо гнило в собствения му юридически антураж. Наложи му се да уволни Сашо Пенов, който му беше не просто съветник, а шеф на юридическия съвет- оказа се, че е адвокатствал паралелно на Михаил Михов ( Мишо Бирата), същият, за когото Първанов се бил застъпил да не бъде проверяван от митничари ( по думите на премиера Борисов, който така се оправда за своето си застъпничество за човека с прякора). Между другото уволненият на 17 януари Пенов бе избран на 21 април за декан на Юридическия факултет на Софийския университет, но това е “друга бира”… Михов пък междувременно почина “удобно” от инфаркт. Неудобно се получи само това, че се случи в хотела на семейство Златеви в Правец, неофициалната резиденция за неформални срещи на най-високопоставените господа в България ( повече по темата –скоро в книгата “Течна дружба” ).
Преди Дьо Понсен много откровен по темата беше американският посланик Джеймс Пардю- моя милост е правил няколко телевизионни интервюта, в които той силно акцентираше върху необходимостта от справедливо възмездие в България ( казано на шега, предизборната програма на ГЕРБ през 2009 г. спокойно можеше да бъде подписана от него като автор, поне по нейния настъпателен дух).
Когато със забележката за съществуващи двойни стандарти се прояви и действащият американски посланик Джеймс Уорлик отново засегнати се почувстваха някои “интересни” ( не точно оперативно интересни) субекти на властта. За главният прокурор Борис Велчев все пак е разбираемо да се обиди. Но какво накара да подскочи Цецка Цачева в качеството й на председател на Народното събрание, при положение че правосъдният министър Маргарита Попова ( една жена с характер и собствена воля!) премълча многозначително? Най-гневен в стил “гузен негоден бяга” се оказа президентът Първанов. От мърморене този път той премина към вербална агресия срещу Уорлик. Макар да беше стъпил на глинената кора на негова погрешно преведена реплика по друга тема държавният ни глава се издаде, че много му е “набрал”, включително за това, че си позволи да изрече известната на всички истина за двойните стандарти в българското правораздаване.
Сега обаче и германският посланик се присъединява към компанията на недоволните съюзници. И никой не бива да се съмнява, че не става дума за “солова акция”. В българското правителство лобитата може и да не си говорят, но западните посланици в София си общуват- имат дори рутинни месечни срещи. И понеже стана дума за двойните стандарти, ще бъде любопитно да чуем от гръмовержеца Първанов дали ще нападне сега и посланика на държавата, която е от първостепенно значение за България като икономически и стратегически партньор в Европа. Ако президентът си спести реакцията, ще получим доказателство за двойните стандарти на самия Първанов – да хули американския, а да пропуска германския посланик е почти като да не забелязва, че руският се е превърнал в говорител на …България, правейки две поредни изявления за изгодите от построяването на АЕЦ “Белене” от българска гледна точка.
От блога на Иво Инджев (http://www.ivo.bg/)